Когато очите си
завинаги затворя,
когато животът труден
спра да боря,
когато за мен угасне и ...

Когато правиш нещо,
прави го със сърце горещо!
Нека огънят те пари,
силно - там, където свари.
Пламъци високо да се вдигат, ...

Да те докосна. Но не с плътта си,
с душата искам аз да те докосна!
Плътта е скапващо се бреме.
Душата вечна е! Душа не се гàси
от полъх на реалност смъртоносна, ...

Отново си самотно мое мило море,
няма ги хората, мрачно е твоето небе.
Само морските птици, твоите чеда
прелитат над теб, махат ти с крила!
Вълните ти са тъмни и буйни сега, ...

Райската градина - все ме удивява.
Мисля си за нея, че да мога да заспя.
И как се моля все на Господ да ми позволява
всяка нощ да мога във съня си да я посетя.
Но дали е тя градина всъщност ...

Първият полъх на пролетта… Южнякът, разтапящ ледовете и разголващ черната земя, сваляйки от нея белите ѝ зимни одежди. Подготвящ я за възкресението на новия живот, спящ надълбоко в нея. Разнасящ натрапчивото ухание на дивите сини зюмбюли и деликатния мирис на дъхавите теменужки.
Все още студено, но ...

МЪЛЧАНИЯТА ВИКАТ
... дали защото минах на диета,
във форма да съм, както по-преди,
заслабна, залиня във мен Поета! –
все по-печални взе да ги реди. ...

Вас - съветското знаме роди ви,
и не ще ви уплаши студа,
докато във Москва сте с роднини:
тамошната фашистка тълпа.
Тук ви плащат: от шесто ченгета, ...

Февруари си тръгва и дните от студ окъсели
ще преметне на рамо в торбичка до хляба баят,
по петите му няколко ледни и тъжни недели
чак до края на пътя му тихо и кротко вървят.
Носи китка кокичета бели – под преспите спящи, ...

колчем вярата
безкрай духовен е -
идѝ я обуздай

Януарска зима е. Навън вилнее страшна мразовита буря. Дебел сняг е покрил цялото село. Врати и прозорци са затрупани. Селяните, блокирани по домовете си. Няма ток. Само огънят тлее. Бащата е разпалил огнището. Майката е омесила вкусна пита. Децата са насядали край трапезата и слушат бабините приказк ...

Бате Любо - да, ти си отиде.
Да, и теб те погълна нощта.
За последно успях да те видя.
И ми каза и някои неща.
Съжалявам, малко те познавах. ...

Аз не помня кога съм роден на боклука,
Но съдбата ми даде пробито билетче -
Полуглух, куцокрак след една злополука.
Знам, че можех да бъда за някой късметче.
Щях да мъркам доволно до мама в кревата, ...

Обръщам нощем към небето взор
И въпреки безбройните сълзи
Аз търся сред небесния простор
Една звездичка да ми заблести.
Познавам я, макар да е сред много. ...

Докосваш ме с обич пресвята
и будиш ме в светлия ден,
родино - с любов си богата,
от нея съм аз окрилен!
Вървя под звездите ти ясни, ...

Предчувствие ... . Много хора са със силна интуитивна чувствителност ... Мисля - и аз съм от тях, а сънищата ми - прекалено ярки и показателни, никак не са малко ... Дори, не веднъж съм летяла на сън ... Но, преди няколко години имах преживяване, наистина много ярко ... И по-точно, този случай беше ...

Мъгла и дъжд… паважът мокър свети,
припламва ярко уличен фенер –
сюжетът е почти за късни срещи,
а сцената почти е по Превер.
– Целувам Ви ръка! – изричаш тихо. ...

Радостта
Радостта - основа е, и цел
Основна на живота.
Хората, човешките душите
- тук под Слънцето, във Яв, ...

човекът който открадна реката
тегли мрежите към небето
притварям очи
златни рибки (между ресниците) трептят по вечно
зеленото дърво ...

Семейството на Ники се хранеше най-често вкъщи. Майката и бащата заедно приготвяха храната, а децата винаги им помагаха. Пазаруваха заедно и всеки имаше своя торба за покупки, които носеше на връщане от супермаркета.
Един ден Ники чу по телевизията, че оризът е много полезен и реши, че ще яде само о ...

Поетът и жените
Жените поетите ги не обичат,
те искат ги за себе си само нали.
Поетите са горди, на Любовта се вричат,
на всички са, любими на всичките жени. ...

Куплет 1 :
Ти си роза сред хилядите цветя,
красива, но с тръни по пътя .
Сърцето ми тупти в твоя аромат,
нежен допир, но с огън и страст. ...

Provided to YouTube by CDBaby
Дъжд · Димитър Йорданов
Кръг
℗ 2024 Димитър Йорданов
Released on: 2024-06-09 ...

Вървя си, пътник-друмник и това,
което други в ступор оковава,
освобождава звуци и слова,
не са ми нужни маски нито слава,
каквато съм, оставам си такава. ...

Стоя си вкъщи. Центърът – един,
но радиуса всеки ден скъсявам.
Съгласна съм с любезен господин,
когото, всъщност, лично не познавам.
Уверен е в теорията той, ...

Светът, от който искам да уча и да дишам
дали е моят свят, или пък нечий друг?...
Той гледа осъдително когато съм различен,
и твърде е изнервен - като ревнив съпруг.
Със кривите си пръсти той сочи мойте грешки, ...

И пак съм тук. Редици. Гроб до гробче,
свещицата треперещо гори.
Един врабец - в живота здраво вкопчен,
със зимата за нещо си спори.
И пак съм тук. Земята не е жадна, ...

– Новолуние… Богинята е слаба докато луната е черна. По тъмните ъгли дебнат опасности, от които дори ние предпочитаме да страним. Глутниците се притаяват в това враждебно време и изчакват възхода на Среброликата.
– Добра нощ за смирение, нали? И за обръщане към себе си. Надявам се разговорът ни да в ...

СТО ГОДИНИ САМОТА
… навярно съм осъден да живея без теб на сто години самота –
да се търкалям привечер на кея – и рими до зори да ти плета,
през прерии, пампаси, степи, тундри след теб надавах вълчия си вой
и молех се – за няколко секунди да бъдеш моя! – и да бъда твой, ...

Сняг се сипе като песен,
капе сняг - щастлив, унесен,
всичко чисто, всичко бяло,
всичко нежно засияло.
Мирисът на сняг е пресен, ...

Тревожен е светът, притихнал в мрак,
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга, ...