Полковник от СВР, професор в МГИМО Безруков
Западът „идва в Русия в началото на всеки век“:
Западът е хищник. Това е глутница вълци, които постоянно трябва да се хранят някъде, защото нямат собствени ресурси. А за да бъдат все още банда и за да не се избият помежду си им трябва външен враг. И така, ...

Инструментален етюд с компютърно моделиран хор.
Автор: +NIK o,Dim-of. Забавлявайте се.

СЪНУВАМ ТЕ В СВЕТУЛКОВИ КОРУБИ
... снегът ще запечата до април
пропуканите мои керемиди,
ще си изчезна – тъй недраг-немил,
без никаква надежда да се видим, ...

Сиво е, вали и сняг!
Няма слънце, птича песен, аромат на мак!
Блоковете, мрачни великани -спят!
Дремят и хората с отворени очи!
Като мравки пъплят по задачи, ...

Не мога да твърдя, че започнах прочита на "Градинарят и смъртта" на Георги Господинов", без да имам предварителни очаквания към новия му роман. Прочела съм "Физика на тъгата" и "Времеубежище", затова разгърнах първите му страници с готовност за сериозна мисловноаналитична ангажираност. Огледах кориц ...

Побеляла е тревата.
Покривите - заснежени.
Раничко е за шейната
и пързалки споделени.
Тъкмо този стих написах ...

Мое любимо, синьо море,
Обичам те толкова силно!
А ти - неприветливо все,
отблъскващо, злобно...
На мен ли се сърдиш, ...

Бесилото е вече построено!
Снегът прехвърча в този късен час.
Тълпата знае, всичко е решено.
Тълпата знае. А дали го зная аз?!
Нозете ми в снега остават дири, ...

Сега прости! Обичай свободата!
Прости им в себе си и замълчи.
Нали те виждат? Само че треската!
Гредата ги премазва. И личи!
Небето им изпрати бурен вятър, ...

Саксофонът на бара ме връща
към отдавна забравен мираж.
Бях ли млада и теб ли прегръщах
безусловно? Ти беше мой страж!
Нарисувах те: образ - пейзаж, ...

Окови и вериги не дрънчат,
а звуците отекват им далече.
Невидимите пранги как тежат,
народът мрачен знае вече.
С наочници, когато се върви ...

на силиконките
Не обичам,
това,
аз
модата ...

Единство и борба на противоположностите
Омайно,куртоазно звучи ѝ гласът
на вечната,обаятелна женственост,
от която могат и рога да растат
върху почва на интимна посредственост. ...

Ти и дъждът
Дъждът се стича по стъклата
и си направи с мен шега –
изписа ми, че ме обича
и ще ме чака във нощта. ...

СУПА ЗА БОГА
... хем Дядо Коледа дойде,
хем край на Коледните пости! –
сварих си супичка с фиде
от пилешко филе – без кости, ...

Толкова ще се научим
да си изхвърляме разделно
боклуците,
колкото – да си заключваме,
на място затвор-ено сбрани, ...

Няма друга на света
като майчицата ми добра.
Мила е като птичка.
На света е тя едничка.
Вече доста съм голяма, ...

Черна мъгла надвисна над града,
жаравата изгаря неговите крака.
Сам върви по бодлите от стомана,
ала вижда се във мрака портата към Рая.
Защо си отиде? ...

***
В тишината
на следобеда съхне
прането навън.
*** ...

Много ще те пазя,
Обещавам!
Полудявам от любов,
Полудявам!

КОГАТО МЪЛЧА
Дали сезон е любовта?
За всяка обич трябват двама.
Не те намерих в пролетта,
ала и в зимата те няма. ...

– Очаквам ви отдавна, закъсняхте! –
ядосан Островръхчо им продума. –
На бал ли с други камъчета бяхте?
– Не сме, не сме... – Заобленчо издума. –
Забави ни една узряла круша, ...

През 1976г. в Лас Вегас, две години след загубата си от Мохамед Али в Киншаса - Заир, един от най-великите боксьори в тежка категория - удрячът Джордж Форман, се среща в епична битка с друг не по-малко мощен удряч - Рон Лайл. Мачът трае 5 рунда и завършва с невероятна победа на Форман. Ето какво спо ...

З А Щ О У М И Р А Т Х О Р А Т А
Много от тия,които са преуспели,
завършват живота си със самоубийство,
когато безразсъдството се в житието намеси,
превръща битието в най-откачената лудост. ...

СВОБОДА
(20 години „Свобода за всеки“)
Свободата е извор – насища душата.
Свободата река е – напоява земята.
Свободата е вятър – разсейва мъглата в света. ...

„Най-опасните социално
ще ги съдим специално“.

и Рождество Се
възцарява - и човек
небесен става

Отсечка права,
като змия се извива
в триъгълника на реалността,
където облоъглие в коприва
със формулите на стиха ...

Кристина беше бясна. Направо се задушаваше от яд. Освен това изпитваше жестоки болки. Идеше й да се гръмне, само че нямаше с какво. Фактът, че беше Коледа допълнително влошаваше нещата – другите празнуваха, а тя страдаше. И това ако не е несправедливост! С мъка се въздържаше да не се разпсува.
Всичк ...

Аз виждам още в снежното поле
два конника, покрити с ямурлуци.
Нощта - закрилница със тях пое,
по друми непознати тя ги пусна.
Затъваха конете във калта, ...

Без грим и прическа,
разчорлена… луда,
от мене излезе —
най-сладка заблуда.
Нахално намигна ...

Нощес крещяха бесни харпии наяве.
Заслушах се. Стиха от болка натежал,
аз хвърлих, като камък тежък в рядка кал,
но не от кал светът ми светъл е направен.
И падах дълго. Долната земя – под мене. ...

Снежинките сякаш донасят послание –
каква красота и нескрито желание
се смесват у мене в студената зима.
Оголени клони тъй приказно кимат!
Усещам познато вълшебно мечтание! ...