Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
Китеж 🇧🇬
Към поредния сетен заслон
с мъка крета душата ми клета
по безкрайните френски полета,
из които е скитал Вийон. ...
СВОБОДА
(20 години „Свобода за всеки“)
Свободата е извор – насища душата.
Свободата река е – напоява земята. ...
Игуменът на Рая 🇧🇬
… някога, когато бях по-млад, по-красив – и някак си по-умен,
вярвах в Божията благодат – в някой манастир да съм игумен,
щом пропеят Третите петли, да отварям портите на храма! –
да ви срещам със добре дошли! – пък и друга радост да си нямам, ...
Странни времена 2 🇧🇬
На никой не му дреме,
че сме ,, леко " заблудени.
Какво ли занапред ни чака?
На власт дошъл е днес Простака. ...
Сините очи 🇧🇬
Ако вятърът докосне
нежно моите коси,
сините очи ревнуват,
знам, че ме обичаш ти. ...
Песента на цикадите 🇧🇬
тръгна по нечии дири познати.
В спокойствие, ти в тревата потъна,
а къщата в жегата спретната рязко подгъна.
Остави си вещите скъпи, ценни във нея, ...
Бъдни вечер 🇧🇬
Чува се навънка звук.
Дядо бъдник май сече.
Баба питка ще пече.
Мама меденки реди. ...
Изкупление 🇧🇬
Колко надежди погреба, усмивки смрази.
Беше неволна, безпочвена, глупава грешка.
Но не пропусна целта, всичко живо срази.
Пàри до болка и с времето се окопава. ...
Преди половин век 🇧🇬
Благослов 🇧🇬
… каквото ми е дадено от Бога, със него си живея цял живот –
торба със рими мъкна в изнемога – и сигурно изглеждам идиот?
Във всичките възможни психиатрии ме вписаха в графата „Много луд!“
А аз в кълбо надежди необятни търкалям се във бездни черен студ. ...
Недоредена 🇧🇬
Обръщай гръб и тръгвай. И не питай.
Обет си дал, но беше в младостта.
Света вода не станах ненапита.
Загубих си невинната страна. ...
18+ Майтапчийка 🇧🇬
- Бабо Мийке, може ли да те питам нещо? Ама няма да ми викаш.
- Да, разбира се. Защо да ти се карам?! Няма лошо в това да задаваш въпроси. - усмих ...
В един зимен ден 🇧🇬
/ откраднато от Нета,... от неизвестен поетес /
'' Тихо си сипах ракийка една
галено шипе гърлото тя...
Бавничко на плота режа мезе ...
Хайку-ма 5 🇧🇬
между двата си бряга
стои си все в плен
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема „София Филипова” 2024 и не спечели награда.
Островръхчо и Заобленчо - 4 🇧🇬
Очички любопитни в мене гледат.
Те в пясъчника скочиха със щастие,
но накъде ли трябва да поемат!
– Заоблен си и лесно се търкаляш, ...
*** 🇧🇬
Песъчинките скърцат в зъбите,
влизат в очите, дращят душите ни.
Изплъзващи се мигове ни
връхлитат след време, ...
За грешката и прошката 🇧🇬
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка, ...