Една сълза не става на море.
Море обаче става на сълза,
че то и мъката ще събере,
като зърната жълти на лоза.
Морето става земната сълза ...

Черно-бели раирани дни
ме карат да чупя чаши,
да си късам ризата,
да дълбая дупки, в които
заравям самотата си. ...

Пред мен каква далечина!...
Ден след ден вървя към нея...
Над мен звездите – семена,
в небето нежен вятър сее.
от ,,Омагьосан живот"

Вълшебници, с различна цел,
размахват думичката карма.
Живеят по един и същ модел,
но хвалят се с различна дарба.
Един обезлесява планини, ...

Живот, лишен от смисъл,
припадам в липсващ мрак,
а ти си се залисал
и падам...
Разчепкана идея, ...

В спиращите дъха моменти...
/В спиращи дъха моменти, аз дишам.../
Аз съм това, което толкова много
съм живяла, живея и ще изживея...
От тези душите, които живеят... ...

Родната реч е
такава творба, че от
радост се плаче!...

Видях се цяла,
изваяна от пръстите ти,
с цветчета пролет
и мартенско обичане.
Харесах се... ...

Миг и споменът за тебе оживява.
И после се редуват стотици мигове.
Напред си ти с твоя миг при мене.
Не живея в дългото очаквани дни.
Броя щастливите си мигове. ...

113/Животът днес е по-различен...
А сèлото не е селò!
Ценях го някога с „отличен”,
а днес му търся „опело”!
Сега е коренно различно. ...

Момичетата плачат, но отвътре.
Където няма грим – да се размаже.
Момичетата никога не молят
за кърпичка. За милост даже.
И ако ти не ги спасиш навреме, ...

Не давам те, любов неповторима,
нито за злато, нито за пари!
И купове със бисери да има,
или безценни камъни дори!
Не давам те! Защото ти си тази ...

Много често в живота ми се случват събития за които нямам обяснение...По някой път дори си задавам въпроса "Защо трябва да преминавам през тези преживявания?"
Но също така вярвам че всяко едно нещо се случва поради определена причина, която аз по някой път не мога да видя и осъзная в момента.
Тази п ...

Лесно ли е да намразиш някого
и в пясъка оставените му следи,
като вълните морски да разтвориш?!
Всичко сторено и писано от него
в житейските ти страници ...

Тази дата така отреди,
моят син да е днеска на Шипка.
В мен напират от гордост сълзи.
Със гурбета, не мога да свикна.
Но съм сигурен, че ме е взел ...

НЕ СЪМ
Р. Чакърова
Не се кълна във вярност, Майко свята...
Наричат ме "предател" и "беглец".
Какво не чух... И как боля душата ...

Намирам се между две огледала.
Винаги отпред е бъдещето неясно,
винаги зад мен са миналите дела;
напред е просторно, назад – тъй тясно.
Огледалото на миналото прелива ...

4.
Стоя до прозореца и бавно съзерцавам гледката навън. В момента се вихри огромна пясъчна буря.Вече свикнах с внезапните силни пориви на ветровете, но тази е най-голямата досега. Силата на вятъра е толкова силна ,че кара цялата станция леко да се поклаща. Големи червени облаци са затулили небето и ...

Точно тебе те харесах,
в далечината те видях,
и със закачлива стъпка заподскачах –
любовна песен ти запях.
Ти забърза крачка ...

Чували сте ги тези, нали? Бременните жени са красиви! Бременността е най-красивия период в живота на една жена! И прочие, и прочие. Е, да знаете, не е вярно. Нито се чувстваш красиво, нито изглеждаш красиво точно в този период. И няма как да е различно, когато за девет месеца качваш 20-30 килограма. ...

Там, далеч от всички други
някъде, където дори не трябват думи.
Срещнах те и мигом онемях
и разбрах, че за теб създаден бях.
И всичко беше чудно, ...

(Апокрифно)
Имах си една колежка,
много мила, тиха, кротка,
с риск, да направя грешка,
поканѝх я на разходка! ...

Лунният сърп, затъващ в морето на дъжда,
хвърля светъл лъч по умрелите тела,
безименни са, безвъзвратно изгубени са,
не знаят, че забравихме за тях.
Вратите на рая са широко отворени навън, ...

Овчият рог
Тапетите увиснали.
паяжини древни висят
от стената
вехт плакат на Лепа Брена ...

ОБЕЩАВАМ! 3.03.2017
Има песен такава - ерген като иска
мома да кандиса жена да му стане,
й дава обети. Какво да изисква:
пране да пере и манджи да прави, ...

ПАТРИОТИЧЕН ВРЪХ
...от урва на урва
и от век на век!
Ив. Вазов ("Опълченците на Шипка")
„О, Шипка!” ...

Прости ми.
Ревнувах те -
от воя на вятъра,
шепнещ твоето име, от
крилото на птицата майка, от ...

Намиране
Посветено
Изгуби ли ме някъде по стръмното?
От вятъра не чувам своя глас.
Една сълза изплакана по съмнало ...

От бурите събирам ветрове,
затварям ги в прозрачни стъкленици,
по тях рисувам нежни цветове -
рисувам още, полетът на птица!
Във мислите си тайно изградих ...

Под стряхата на дядовата къща,
залепено е едно кълбо,
изградено е от кал и слама
и нарича се!? Гнездо!
В него няколко мъника, ...

Отдавна в различно време живеем,
жените станаха силни мъже,
понесли товара на бремето,
работещи от сутрин до мрак,
стиснали зъби, не надаващи вой, ...

Елена се опъна уморена на леглото. В ръцете си държеше старата пожълтяла картичка, с леко подгънати ъгли и стария плик с пощенска марка. Въпреки че мастилото се беше разтекло, можеше ясно да прочете надписа:
„Ще останеш завинаги в сърцето ми, макар и никога да не ми простиш!“
Златан Минков
12.08.199 ...

За всичките ми думи на утеха,
които си захвърлил в пепелта,
за дланите ми – топлещи и меки,
които някак просто не видя,
за цялото безумно отчаяние, ...