Иван Грациани - Русата госпожа на черешите
(Autori: Alfredo Rapetti Mogol & Ivan Graziani)
(Автори: Алфредо Рапети Могол & Иван Грациани)
Signora bionda dei ciliegi
Come va? Sei ancora addormentata città da sempre amata, perduta e mai riconquistata. E il ricordo è così lontano di un bicchiere di spu ...

Мъжки момичета? Кой го реши?!
Кой на шега ни нарича такива?
Някой поредния образ съши
с грубо сърце и разчорлена грива.
Някой ме иска такава жена – ...

Това е демо на новия ни аранжимент, с който се завръщаме на сцена. Ще се радвам да чуя мненията ви за него :)

Питат ме, моите приятели,
защо стиховете си творя
тъй мрачни, тъжни и тежки.
Не знаете ли?
Себе си разтварям, ...

Равното, където до нивята свършва
и започва тежко стръмното в Балкана,
няма татко, мама, няма либе кръшно –
духове размирни свободата скланят.
Буките в гората с радост го посрещат, ...

Ей, Човеко – ти като изхвърлиш десетдневни кученца в контейнера за смет после какво правиш? Прибираш се и животът ти продължава без досадни задължения. По някое време минава ли ти мисълта, че някъде там аз или те вием от болка, глад и студ? Ние няма да умрем веднага, ще мине време, ще агонизираме пр ...

На едно дърво пред нас
къща на дърво си имам аз.
И когато търся свобода,
аз се качвам на дървото,
спокойно на мечтите да се насладя. ...

Попива през прозореца мъглата,
обгръща всичко - мъртъв е света!
Бръмчи такси, прорязва тишината,
прихлупен свят и пушек - самота…
На пластове кълбетата се вият, ...

Поредната безсънна нощ е,
с молива в ръка,
и сенки под очите.
Аз отново размишлявам...
Аз ли греша? ...

Едно момиче те обича и заради теб очите и са пълни със сълзи,
заради теб тя се измъчва до зори.
Боли я и от острите ти думи сърцето ù кърви,
ах, как иска с една вълшебна пръчица всичко тя да промени.
Сълза след сълза пада по лицето, ...

Всичко…
–Здравей, как си?
–Зле съм. Мисля, страдам и се мъча,
изгубих всичко и не зная дали ще мога да си го намеря,
всичко, що ме караше да съм щастлив, го няма вече. ...

НЕПОЗНАТАТА
Сама на отсрещната маса
сядаш почти маниерно
и с недоволна гримаса
поглеждаш високомерно. ...

ХІХ
... Дните на фамилия Зареви бяха изпълнени с черния цвят на мъката, отчаянието и неизвестностите на бъдещето. Не им беше останало нищо хубаво, което да ги крепи и те с настървение започнаха приготовленията за новия си живот с надеждата, че това начало ще върне цветовете в техния свят. Както ги б ...

Спи сърцето в каменна обвивка,
буря тътне, стапя ме тъга.
Донеси от твоята усмивка,
за да свърши бурята с дъга!
Д. Дамянов ...

-Когато свикнеш с нея до такава степен, че тя престане да те притеснява, това до голяма степен започва да напомня на смъртта... Не свиквай с болката! – Струваше ù се, макар да не бе съвсем сигурна, че монахът се усмихна... или просто очите му се присвиха и единственото, което успя да забележи бе, че ...

Атлантида
Тя би дошла при теб
направо, без да пита.
Мълчалива ериния.
Би седнала на стол ...

Две очи със любов аз във тебе съзирам,
пълни с вяра и зов, от сърцето извират,
галят с нежност дъха, като вятърен полъх,
както мъдра река бреговете събира.
Две очи със любов, не от болка сковани, ...

Откритието не можеше да се нарече революционно, по–скоро бе някаква смесица от въведени преди десетки години технологии. Все пак резултатът бе впечатляващ. Професор Копърщейн бе успял да изобрети електронен микроскоп, който е три пъти по–мощен от съществуващите до момента аналози. Със сигурност прод ...

И когато си мислех, че просто вече е невъзможно сърцето ми да се влюби след последователно нанесените му удари, изведнъж ти се появи... Не те познавах кой си, нито знаех причината за запознанството ни. Но ето, че просто се случи. Не знаех дори името ти, но то за мен нямаше никакво значение, след кат ...

Налегне ли те гняв несподелен.
Умората от грозното ни време
жестоко ако мачка твоя ден.
Натиснат ли те гадните проблеми.
Отчаян ли си щото ти върви ...

Рано си ми ранила
с менците за водица,
сякаш си цвете живо,
росно от две сълзици.
Либе ли те остави ...

Рушиш, убиваш... за какво?!?
Деца пищят и майки страдат...
Кому е нужно и защо...???
Сърце се пита тъй тревожно...
Сирийци ,сърби... и вси народи, ...

Почти библейска история
Христос возкресе из мертвих
и пак се върна на земята,
а аз ще ви разкажа в стих
защо Ийсус се хвана за главата. ...

НОЩЕН МОНОЛОГ
импресия
Понякога човек има нужда да откъсне ален зюмбюл, да вдъхне от сладкия му аромат и да забрави мислите си за миг. Да изпие топло кафе. Да запали досадна цигара. Да погледне небето. Да погали звездите. Да прегърне луната. Да изтрие себе си от битието...
Седя и умувам за пукващата ...

- Гримът ти отново не е почистен добре. Какъв дегримьор използваш?
- Ами...какъвто има в тетъра. Тоалетно мляко с жожоба, с краставици...
- Ти не си наред! И сигурно е българско, бас държа! Българско ли е?
- Май, да... Какво лошо има?
- Не, няма лошо, само дето е евтинджос и е отврат. От друга стран ...

Тежка пушка нарамих,
но няма на кого да изкрещя – Напред!
В кръвта си собствена, преди да се удавя,
с горещата багра червена ще напиша
последния ...

Спрях да се чета – да не боли,
просто се оставих на реките си.
Страх ли е да гълтаме сълзи,
вместо да ги крием във очите си?
Счупено е старото перо, ...

Не си отивай. Адски ще ми липсваш.
И няма да успея да прогледна.
Ще бъда тъжен стих. Ще ме прелистваш...
... но с тиха болка. С близост. За последно.
Не си отивай. Ще ме смаже празното. ...

Тежките драперии – прашните завеси на храма, ритуалността, помпозните одежди и лъскави накити, целият богослужебен асортимент – муден, тромав и досадно изкуствено тържествен с приповдигнати екзалтирани гласове. Изпод всичко това, ако можеш да видиш Христос, ако можеш да Го съзреш, ако можеш да живее ...

Всичко е хубаво, когато е ново,
само приятелството е хубаво, когато е старо.
То е като виното, колкото повече отлежава,
толкова по-добро става.
Приятели като теб трудно се намират, ...