Башка луда балканлийка
ситно ситни ръченица,
жупел хвърля, огън диша,
снага вие кат змеица.
Под нозете й жарава, ...

Годините вече бързо си отиват,
препускат с дървен кон на галоп.
Аз все тъй катеря урвата дива,
наречена нявга от някой живот.
Не мога изобщо да го спра, ...

Корени...
(триптих)
1.
И тръгнаха си: майка ми, баща ми
за място Злачно, както казват, горе, ...

Ванеса и Борис
Глава четиринадесета
Зимно слънце надничаше между завесите на хола. Старият часовник тихичко отмерваше последните часове на Старата година, и се готвеше радостно да приветства идването на Новата. Боже мой, колко дълго беше живял, колко Стари и Нови години беше изпращал и посрещал през ...

- ЕМИГРАНТИ - Цикъл - "Умираща България" - Стих. "Скрити отражени"
Емигранти
Този който е навсякъде – е никъде! - Сенека
Изгнаниците са погребани мъртъвци! - Мактуб
Не, вие не сте българи вече! ...

Когато дълго време бил си слаб
и тежък камък на врата си носил...
И са ти хвърляли корички хляб,
та после да те изгризат до кости.
И болката до дъно си изпил. ...

Няма две еднакви любови. Няма. И това ме съсипва. Убива ме. Убива ме, защото никога повече няма да се почувствам по начина, по който ти ме караше да се чувствам. Няма и две еднакви страдания. И това ме прави щастлива. Щастлива съм, защото вече никога няма да страдам по същия начин. И слънцето ще е р ...

Какво ли е да изпитваш това, което аз?! Задавал ли си милионите въпроси, които преследват ме и закопават ме...? Страхът да не те изгубя по-силен е от това, че те обичам и боли ме, че не ще получа някога същото от теб... колко силно е това -обичам!!!
Когато ме прегръщаш, аз се чувствам защитена. Чувс ...

Често мисля за смисъла на чудото, наречено "живот", за това, дали появявайки се на тази земя ние определяме съдбата си или тя е приготвила предварително начертан път за нас. Мисля за това, дали продължаваме нещо започнато или сме просто поредната порция живи организми, които се раждат, развиват и ум ...

Той гледаше към тавана в тъмната болнична стая.
Очите му бяха изпълнени с болка - аз зная.
Животът напускаше тялото му.
Часовникът сочеше, че изтича времето и то цялото му.
Душата режисираше спомени, ...

Моето робинзонско приключение
"Из дебрите на физиката"
Всичко започна тогава, когато въображението ми реши да поеме курса си към една бленувана цел - безкрайно интересната и все пак трудоемка физика.
Кандидатствах в ... със сляпата вяра, че няма как да не ме приемат, че всичко ще бъде наред, със сам ...

Сложи си ако щеш сто овчи кожи -
под тях прозира вълчият ти нрав.
От моя гръб извадих вече ножа
и пак, напук на всичко - оцелях.
Какво като си имам два-три белега? ...

Измислиха това дете,
което няма никога да се роди,
нарекоха го Щастие, а после го оставиха.
Сега го търсят - срещат го пораснало
в едно Небитие ...

Любовта е живот! Остави сърцето да те води. То шепти, така че слушай го внимателно. Любовта се усеща дълбоко в душата, завладява съзнанието и мисълта… Веднъж обичал ли си, светът вече не е същият.
Ангелите я наричат небесна радост, дяволите я наричат адска мъка, а хората я наричат любов. Казват, че ...