След толкова много години
при теб ще се върна, любими.
От нежни ласки далечни
мен очакваш, кажи ми?
Едни очи загадъчни ...

Един поет заспива без думи,
когато перото му римува само сълзи.
Когато мастилото не стига за болката,
когато музата му неспокойно спи.
Един поет заспива без думи, ...

(на теб)
Кога съм привикнал, дори не разбрах,
как ли е станало - понятие нямам,
бях уж нехаен, а в миг осъзнах,
че мислено с теб съм и нощем, и денем. ...

Те повечето са оттатък,
познати, близки имена.
И моето име там го чакат
като приятна новина.
Ще гребна шепа южно лято, ...

Съдбата не разбира от намеци...
сърцето не разбира
от размисли,
чувствата не се
засягат от мъдрости... ...

Сините поля
махат ни с ръка.
В тях се крият жаби,
обичащи снега.
Държиш ме за ръка, ...

Ела. Отдавна слънцето изгря.
Ела и ми стопли ръцете.
Ела при мене. Нека да заспя
в ръцете ти. Да, там ми е сърцето.
Отново не съм спала през нощта. ...

Той дойде. Дойде сам и ми каза, че е готов. Каза ми, че не се страхува от онова голямото обичане. А какво е то ли ме питаш? Ей сега ще ти разкажа.
Голямото обичане е онова, което не винаги ухае на цветя и свежа тревица. То не е облечено в розови дрехи, нито пък носи розови очила. Това обичане е онов ...

Две седмици до края на света!
Не мога да повярвам,
че се готвя -
подреждам къщата преди потопа,
премитам двора, ...

- Ти си пиянец!
- Не съм! - изломотих...
- Пиянец си - крещеше малкото момиченце с две щръкнали плитки, и ме сочеше с пръст, докато седях на колене пред дървото, разчекнал уста. Повръщах. Най-обикновено повръщане, след пиене. Нали се сещате, когато ти се върти целият свят, гади ти се и като повърнеш ...

Беше поредният отминаващ януарски ден от "сухата" зима. Леден вятър брулеше по голите клони на дърветата и все още се усещаше тази влага от изминалите мъгли, които се бяха появили по много необичайно време - време, в което би трябвало да царува снегът. Нямаше сняг никъде - дори и на високите върхове ...

Застигна ме по пътя вятър -
разбъркал прашните души,
и в ония - пътуващ театър -
житейският, към мен крещи:
пиеса за детето и брашното ...

Заведи ме в Париж.
По онази малка, бяла уличка,
която не познавам,
а така добре си спомням.
Ароматът на шампоан и първа пролет ...

Есента не ти отива
Момиче мина покрай магазина.
В очите ù се гонеха ята.
Погледна го отвън. Застинала
в прозореца, целуваше се любовта. ...

Под сребристата луна
спокойствие навред царува,
а магическите й крила
всяко кътче от света целуват.
Така спокойна е нощта, ...

Умствено изостанало е утрото -
течението, по което се връщаме
върху вековните орехови пръстени.
Ние вече няма да се борим
с уханието на фосфорните птици ...

Come and get me. I’m tired
to pretend I have an endless fire.
My hands and my feet are so cold,
in desperate need to be hold.
Come and get me. I can’t ...

mind of mine
just die
mind of mine
just die
mind of mine ...

How can I fight desire so deep
Your eyes I dream and your smile I seek.
I can't find the words exact
You beauty I can’t say but act
Every day when I see the sun ...

За невъзможната любов...
О, има такава любов!... Невъзможна,
че сякаш преследва я целият свят!...
Невъобразимо объркана, сложна-
върти се в житейския свой кръговрат... ...

Израснахме с тези песни и
хората, които ги изпълняваха!
Поклон!
Един живот си имаше усмивка
и тя шейсет и четири години пя, ...

В днешно време хората все повече и повече прекарват времето си пред компютъра, пред телевизора.
Това води до усамотяването на всечи човек, неговото отчуждение от реалния свят, до убийството на човешката близост, сърдечност, любов.
Тези хора прекарват по 5-6 часа пред facebook, twitter, skype и др., ...

Лъжи ме с устни и ръце...
Лъжи ме с думи, аз ти вярвам.
Пулсирай в моето сърце -
от истини сега е спряло.
Лъжи до края на света. ...

Всички смешни твърдения тъжно разбрал,
вярвам само във този живот.
Вярвам, че никога никой не е вървял
по водата дълбока без брод.
За какво ми е вяра от кръст разкован ...

Обичал ли си?
Не знам дали е дар от Бога
или на съдбата някаква шега,
но любовта към теб става все по-силна
и все по-неудържима ме оставя тя. ...

Спомням си, когато бях на 13, се влюбих за първи път. Тогава толкова харесвах онова момче, че не спирах да мисля за него дори за миг. Оказа се, че когато реших да споделя чувствата си към него той ме отхвърли. Бях съсипана! Тогава всички ми се присмиваха за това, че се разстройвам за момче, всички о ...

Във фургона на цирка стои
клоунът стар и грима си рисува.
Всички бръчки старателно скри,
знае той всяка колко му струва.
Всяка нощ със засмяно лице ...

За него…
Не мога да те загубя
и няма да те загубя.
За всички пъти,
когато съм те тревожила, натъжавала ...

А него винаги щеше да го има
А него винаги щеше да го има – по един или друг начин. Дори с отсъствие. И в грозната наша действителност пак ми беше романтично да го имам, да го имам наблизо до себе си. Отново и отново... Да ме погълне цялата за дълго, за много дълго. Вместо това той се изплъзваше с и ...

Лятно утро е.Слънцето любовно докосва върховете на високите дървета в планината. Съседни клони са протегнали копнежно ръце и са се вплели. Росата е разпиляла брилянтни капчици по всяко стръкче трева, всеки храст и всяка вейка. Птици се къпят щастливи в нейната влага и възпяват живота. По горските пъ ...

„Живее ми се…” каза с умиращо гласче тя… то… не знам, твърде трудно бих описала същество, което ми се явява в ранните часове на денонощието с разкъсан чорапогащик, нещо, наричано в съвременната мода „рокля”, цялото подгизнало и носещо вонята на спирт… с отекли крака и токчета минимум 15 сантиметра в ...

Стихия!
Огън! Дъжд!
И раждат се вселени! -
Цвете,
нежно, крехко ...

ХІІ
... - Мира... детето ми...
Елена извика. Някакво далечно усещане за опасност я сграбчи за сърцето.
Тя се обърна към мъжа си.
- Иване, нещо лошо се е случило с Мира... усещам го... ...

Зимна импресия
В стихналата зимна нощ
сънувам бели разсъмвания
и рисувам бели кокичета.
Сънувам огнище с палещи шепи обич ...

НА КАЗАНА
(Джибри)
Много песни са се изпели в чест на огнения дух на българина. Много чаши са се изпили в негова прослава. Онзи огнен дух, който затворен в бутилка, придава количествен израз на националната гордост, и който, веднъж пуснат на свобода, и поет на бавни юнашки глътки, заличава преградит ...

За Теб
Макар че не знам дали ще те достигне. Въпреки, че имаш много имена.
Винаги съм искал да имам дете. Може би не точно винаги, но доста, доста дълго. Имаше и оправдания. За да имам дете, ми трябва къща. И години се борих да имам къща. За да имам дете, ми трябва сигурност, бъдеще. Айде още няколк ...

Едно момче със слънчева усмивка,
със буен нрав и храбро сърце.
Опитва всичко от живота,
гребе с две ръце.
И няма кой да го уплаши, ...