(не)романтичен припев
........................................
времето- розов балон,
вързан с конец за ръката
на своя господ ...

Изведнъж изви силен вятър,
какъв ти вятър - цяла хала,
декорирана от Емо кат′ циклон -
заскриптя междузъбен пясък,
прането пожълтя сахарско бяло ...

Не ти се пази мястото!
Сърцето е превърнато на трон от мрамор
и оградено със кована мед,
и ти вратичката спокойно да отвориш
(не е заключена) ...

Гостенка
Днес гост ми е тъгата,
пристигна тихо и мълчи,
но се настани в душата
и нещо много ми горчи… ...

Котка
Денят се сви и се превърна в котка.
И стана девет пъти по-суров.
Денят е хищник. Тишината клопка.
И днес на всичко е готов. ...

Тази нощ съм твоя.
Цялата, и с всичко.
Вземи каквото искаш
и от каквото се нуждаеш.
Сама веднага бих ти дала ...

Вятърът...
Вълшебството, което пред мене ти разпръсна
от красотата свежа на пламенна Любов,
да събера поисках във дланите си скръстени
и с мене да го нося и пазя цял живот... ...

от едната страна вали
от другата плаче
от едната страна боли
а от другата мъгла
изтрива с невидима гумичка ...

Пусто и празно,
като петък следобед…
Навсякъде разум
и нищо разголено.
На духа му се пее - ...

Да можех винаги така да те обичам
открито, истински, във теб да се заричам,
както в онази нощ, със светлото небе
да бъда с тебе близо до сърцето ти.
Да знаеш, че детето днес голямо е. ...

***
И нека те няма,
но бъдеш до мен...
И нека си идеш...
Ти пак ще си в мен! ...

Спомени безкрайни чезнат в самота.
Тайните ни хиляди умират в празнина.
Времето изминало пада в тъмнина.
Красотата е изгубена, няма светлина.
Тайните ни спомени, самотни. . . ...

На любимата
Когато есен ме обгърне,
приятелите - птици странни.
Назад ще литнат - безобидни,
запазих малките си тайни. ...

Събуждам се и странно тихи са
все тези сънни долини
на птиците, възпяли в стихове
високите ни планини.
Там облаците са нощували, ...

Сутрин пролетна, ленива.
Будя се и нещо ми е криво.
Сън ли бе, не помня, но отвън
се разнася вест с камбанен звън.
Почнах мислите да си събирам ...

На върха е светло,
звънко-тихо,
само вятърът
на тревите шепне,
цветята милва, ...

Баба Ангелина наближаваше вече 90-те години. Родена в различен век, отгледана по съвсем непонятни за новите поколения методи, тя носеше знанието от младите години и мъдростта от старите и често разправяше на своите правнуци истории за трудолюбието на българския селянин – как момите пеели и жънели, к ...

Дяволе, дяволе в мен -
как от нея очи да отвърна
и защо си в душата вселен
от мига, в който само я зърнах...
Дяволе, дяволе в мен - ...

От чудесата на думите ти
виждам, усещам, разбирам
настроенията с посланията им.
Те са скъпоценни камъни
със светлината на златото, ...

Любов моя,
мое движещо се тяло,
моят глас търси
своето собствено ридание...
Моя горчивина! ...

Аз исках от живота само три неща:
търпение - за да чакам, за да чакам любовта...
сила - за да се изправя пред любовната тъга.
Исках глас, за да извикам: ''Моля те, ела''.
Да, исках мъничко неща!

Хей, ти, я се погледни
и на какво приличаш ти!?
Да нямаш начин да си в час
със своите желания и свойта страст!
Защо така отчаяно вървиш ...

Каприз...
В една красива приказна страна
ти бе принцеса малка и капризна,
а крал поостарял за твоята ръка
сам кралството си бе харизал... ...

Ти беше сълзите от смях в очите.
Сега си тъгата, раждаща сълзите.
Ти беше лудото препускане на сърцето.
Сега си мечтаната прегръдка на ръцете.
Ти беше среднощния дъх на желанието. ...

Животът не винаги е съвършен. Понякога зад милионите усмивки се крие много плач, много сълзи, наранени хора и още какво ли не. Понякога Слънцето не грее, когато ние се радваме. Просто се е скрило зад облачетата и си почива. Вместо да се крием под чадъра, когато вали дъжд, ние трябва да усетим това ч ...

Зимата във Варна е лилава,
неонов крясък пори тъмнината.
От резеда днес враната решава
да си почерни бавничко перата.
Зимата във Варна е лилава ...

"Земята на баща ми прокърви!
И не за чест, и не за мъжка слава...
Войните днес са само за пари.
Земята на баща ми се продава." - Ники Комедвенска
Не бих те дала никому за пет пари, ...

Обич
разтича се
като топящ се сняг
на слънчевия миг сред нежната милувка
(бърборехме в изчезващата нощ, ...

Поклон ти правя, изповеднико-море!
Сред песъчинките ти аз съм зрънце пясък,
но ако стъпките ми събереш,
към теб - ще се извие магистрала в блясък.
Дори дъха ми неочаквано да спре, ...

Разбитите мечти, разбитото сърце, изплакани очи, поглед, втренчен в тавана... Това бях АЗ! Исках да се отърва от живота, проклинах всеки ден с него, проклинах денят, в който се срещнахме, проклинах денят, в който той стана част от мен... Проклинах всичко... Молих се на Бога да умра... Бях едно момич ...

Стара Загора, прекрасна си ти.
Ти, гробище за мечти.
Стара Загора, най-красивият град.
Ах, ти дърпаш ме назад.
Стара Загора, как да те забравя? ...