Нощта е сякаш чудна магия
Звезди безброй в небосвода блестят
Луната е облякла светла премяна
Светулки весели край нас кръжат
Аромати нощни се носят отвред ...

Затворих очите си, сякаш насила се опитвах да заспя, но се получаваше. Въртях се, беше ми горещо, а навън се сипеше сняг.
И така с течение на часове. Не издържах, станах, облякох се и излязох да се разходя, нещо мъчеше съзнанието ми.
Точно на излизане пред мен се бе свило бездомно куче, което ме нак ...

Истинско страдание
Живеем в сиво ежедневие сред което
всеки гледа свойте мъки и играе важни роли,
всеки се оплаква какво му тежи на сърцето,
какво го трудност сполетяла и че имал той неволи. ...

Защо араби мигранти искат да допускат
"нашите" лидери родоотстъпни, пусти.
А и ние самите защо като роби търпим?
Кога ще се събудим, докога ще мълчим?
Нямаме нужда от мигранти, ...

МИТЬО СЕМЕТО
В този разказ не той е каръкът, ама нейсе, нали ми е приятел ще го нарека на него. Помните ли Парцалев? Е, Митьо е същия, само дето е дребен като семка и веждите му са по-рунтави. Спуках се да се смея, като го прехвърлиха в нашия клас. Влезе с класния, почти двуметровия Бай Кел, който с ...

Когато човек има мечти,
трябва за тях докрай да се бори.
Като искрици от огъня се раждат,
не положиш ли усилия, угасват.
Желания най-съкровени със тебе те живеят, ...

Тя обичаше книгите, толкова много, че те станаха част от нея. Обичаше ги, защото за нея този свят бе сив, а когато четеше отиваше в един - магичен, необикновен. Беше необикновен, защото можеше да бъде каквато си иска. Просто си избираше книга и докато я четеше, се превръщаше в главната героиня. Неза ...

КОКИЧЕТА
Пълзи в душите ни мъгла,
каквато досега не е пълзяла.
Не вярвам в първата слана.
Силно вярвам в пролет бяла… ...

Човек вървеше в тъмна нощ
и беше никак неуморен,
в търсене на ветрената мощ -
нейде из света просторен.
Вървеше бавно ден след ден ...

Като дъх неизречен,
като писък строшен,
като порив извечен
все те нося във мен.
Като стръкче надежда, ...

Животът е опънато въже
от точка "раждане" до точка "нула".
И аз съм като циркови мъже:
балансирам по въже на кула.
И в смели стъпки плъзгам всеки крак ...

Изтребителю - знам, че ме чакаш -
за да седна в твоя кокпит.
И да пробием двамата през мрака.
Та нали ние с теб - сме елит.
Изтребителю - твоите турбини ...

Всички наши тайни са затворени вътре в нас самите. Ако не са, значи вече не са тайни. Има и красиви, има и мрачни. Ние сме цялата Вселена. В нас е доброто, в нас е и злото. Илюзия е да мислим, че има само една реалност, че ние сме само добри или само лоши. Ние сме всичко. Ние сме всеки. Ние сме шума ...

Поредните петдесет грама утеха току-що отидоха по предназначение. Мразя хладните октомврийски нощи, в които си блъскам главата в стените, а мислите ми, оскотели и премръзнали, се блъскат в моята глава. Сякаш ще открият отговор. Сякаш ще намерят причина да съществувам.
Той пак спи до мен и сладко се ...

Излизам и пак се давя в сивото небе.
Как тежи ми този вкус на самота, да мога времето назад да върна,
да изтрия стъпките, света, пространството да преобърна.
И духа този безразличен вятър пак, мъчи ме с догадки и въпроси.
Цял живот ли ще се скитам аз в пътека без посоки.

Това е един кавър на Джо Бонамаса в изпълнение на "Ню Пейдж"

“Кашмир”
Нека слънцето лицето ми огрява и сънят ми да е пълен със звезди.
През време и пространство аз пътувам и съм тук, където бил съм и преди.
Със старейшините аз присядам – народ, за който историята мълчи.
Разказват за времето, което чакат – когато всичко ще се изясни. ...

It started off with a one night stand, lingered to a fling / Всичко започна за една нощ, провлачено до флирт,
The sirens and the sergeants didn't seem to mean a thing / сирените и сержантите не изглеждаше да означават нещо.
Hide your fangs all you want, you still need the blood / Крий зъбите си колк ...

Попита ме един човек
какво работя.
Стихоплетец - отговорих,
- на повече от месец.
- Ще рече, че си поет?! ...

Затворен плътно в своята килия
оставах сам със своята съдба,
настръхнал в битки за една филия
и окован за свойта Свобода!
Пътеката е строго очертана: ...

Здравей, съкровище любимо.
Здравей, приятелко добра.
В началото на този ден бъди жената
с най-красивата усмивка на света.
Бъди с весело сърце и почни ...

И някога, когато…
И някога, когато бъдеш мой,
ще мога думи от небето да мълвя.
Ще нося аз надеждата в сърцето
и друг, несътворяван стих ще изрека. ...

Аз, Михримах... Препускам през времето, защото трябва да разбера защо ме наказва Господ. Аз, Михримах. Родена съм кралица, душата ми е обречена да бъде скитница, сърцето ми отказало се от любов, превърнах в блудница.
Родих се, за да поправя грешките си, а ги повтарях, защото отказвах да повярвам, че ...

На дивите зайци останаха само хранилките.
Всички побягнаха в някаква друга гора.
Незнайно защо, все ловците за бягството питахме,
а тайната бе се стопила навеки в снега.
Без зайци хранилките бяха ненужни. ...

"Да си вземеш кибрит и да драснеш ядосано клечката" Бистра Малинова ("Намек за зима")
Моите спомени не на хартия са писани.
Тях не гори ги кибрит.
Те са ми рани, от мене самата орисани -
нищо да не ги цери. ...

Дали да се откажа от мечтите си
със тебе да споделям дните си?
Дали безмилостно към нас ще бъде времето,
че най-безценния ни дар да вземе то?
Дали ще мога да почувствам силните ти длани ...

Твоята мечта
Веч не си сама,
имаш си мечта,
тя е любовта,
тя е нежността. ...

Докато утрото те раздвоява -
в мислите и в сетния ми ден
една сълза на обич ме спасява,
разбила ежедневния ми лед.
Преди да пусне нежната Луна - ...

Попитай ме дали те търся,
изгубен сред мъглата в мен,
замръзнал в собствената слабост
и пак от нея наранен...
Попитай ме! Ще си призная... ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен ромен - седма част
Шестнадесет дни! Шестнадесет дни след смъртта на Мимето… и чак тогава ни разрешиха да я погребем. По-точно на близките ù. Гробището в Хасково беше почерняло от опечалени в топлия августовски ден. В църквата, която се намираше на територията м ...

Тази любов накъде ме води? -
към безсмислена бездна.
Плътта ми е пропита с отрова
и смъртна безнадеждност.
Тази любов на кръст ме разпъна - ...

Намерих те
Вървях, падах, плаках,
копнях, ставах
и пак тръгвах.
Тръгвах към теб. ...

От детските очи какво остана
след хаоса в Сирийската страна?
Болят като дълбока, тежка рана
от още незапочнала война.
Те сякаш са пресъхнали герани. ...

След толкоз истини нечути,
на истина прилича Тя
Застинал куп - желязо и бетон,
превръща се в поредния Голгота...
Високо – горе, ...