На моето малко, голямо момиче, което порасна така бързо и тръгна да гони мечтите си... Дано всичките да ги улови и да бъде щастлива! Аз също ще бъда щастлива... в сянка... :)
Мое малко, голямо момиче,
със маслинени нежни очи,
как да кажа, защо те обичам
толкоз много, че чак ме боли? ...

А когато стъпваш
Стъпвай тихо
Нека само шума на опадалите листа се чува
Лека носталгия нека те носи в съня на есента
Полета на отиващите птици нека отнесе смеха ...

О Свети Михаиле! Война се води на тази Земя
Война за душите ни и за нашите сърца
О Свети Михаиле! Слез от Небето и мечът вдигни
Под Знамето Свято народа божи събери
О Свети Михаиле! Звярът е силен и разярен ...

Единствен аз до край останах верен,
без тежки клетви и без трофила,
останах си такъв, какъвто бях намерен,
макар че ти за мен Съдба не си била!
Макар да смятат, че за мен си само хоби! ...

Скитник съм във мисълта
и скиторя във простора.
Ровя вечер в пепелта
да възкръсвам мъртви хора.
До луната правя рейс, ...

Дълго вървях на високите си токчета... Краката ми се разраниха и почти заприличаха на криле. Но аз не съм ангел. Не съм и човек. Какво съм тогава?
Аз съм жена. А жената не е човешко същество. Човешките същества плачат, щом ги боли. Усмихват се, когато са щастливи. Могат да си позволят да не са в нас ...

Лава
Вдъхновено от Анабел
Душата ми раздира мрака бясно,
като тежък тътен земетръсен.
Отчайващо крещи безгласно, ...

НЕРЕАЛЕН СКИТНИКО
Нереален пътнико,
не скитай из моята обич.
Не нахлувай в съня ми.
Клонче спомен ли искаш да вземеш ...

Две души.
Две човешки души.
Много искат да са заедно сега.
Много искат да се слеят в една.
Но едно нещо им пречи. ...

С теб забравям къде се намирам
и безумно от топлината ти горя -
не мога, не искам да спра!
С теб летя и до костите си горя -
ти ме владееш така че ...

Валдхорната на охлюв ми прилича,
а горски рог е била... не е притча.
Разгъната е повече от два, три метра,
това е повече от дължина на Опел Вектра!
Валдхорната на зайчето любим е инструмент, ...

Препънал се на любовта във кръста,
пиян ще се разпъна сам.
Ще ме погалиш с нежни пръсти –
и заедно ще продължим натам,
където няма тъжни листопади ...

Добър ден, извини ме, прости...
Прости думи, но казват се трудно.
Ако първи използваш ги ти,
ще отвърнат дори да е чудно.
Всеки иска уж първи да е, ...

Слушала ли си
Слушала ли си шепота
на есенни листа на свечеряване?
А как пее сърцето, когато
изтръпнало от обич прелива? ...

Обичам те, кажи ми къде си ти,
всички те искат,Чу ли! Ти разбери,
а знаеш ли обаче колко боли,
искам те, запомни, запомни,
говори и не ме лъжи. ...

Твоето лице ярко в облаци блести,
тъй недостижимо за болното сърце.
А аз летя. Но когато душата залъгана крещи,
крилатите лъжи докосват твоето лице,
а небето черно пак разпръсква мрак над мен. ...

Прекрасно. Невероятно. Уникално. Всички тези думи описват онази целувка. Наистина, как изобщо съм се усъмнила в него дори за момент? Той е перфектен. Единственият проблем беше, че малко се страхувах някой познат да не ме види и изпорти на нашите, защото все пак живея в малък град и всички се познава ...

и аз имам една книга в главата си
за която ще ме осъдят
но не затова
я изтрих от света
меломаните ...

Не съм помислял,
че ще те сънувам,
не съм и сънувал,
че ще се замисля -
с колко мъка ще ...

Емилия и Анна
Глава втора
След смъртта на Борис, живота на д-р Анна Симеонова се превърна в поредица от злополучни събития. Сякаш бентът на нещастието се беше отприщил, и заливаше живота на една силна жена, за да я превърне в играчка в ръцете на съдбата.
Единствената й дъщеря, неочаквано се омъжи за ...

Нощ в Андалусѝя...
Във унеса на залезната залисия
и Слънцето навярно не разбра
как с тъмна нощ покри Андалусѝя
... и сякаш, че Животът тук замря... ...

Моят дух е в една разнебитена шхуна,
а вълните насрещни - смъртта и живота.
Ах, море разлюляно! Моя стара муцуно!
Докога ли така на ръце ще ме носиш.
Устоях на тайфуни. И плаках, и псувах. ...

Сричам тялото ти
като брайлово писмо
със своите изпъкналости.
Прокарвам устни
вместо пръсти, ...

С тихи стъпки стигам кръстопът
и чудя се - къде ли да поема?
Вдясно Ангелът влече без кръв и плът.
А вляво Дяволът душата ми презвема.
Ела при мен - невинно си дете, ...

Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Приятно четене.
6
Блатото на сълзите
Това беше една дълга нощ, изпълнена с мрак и болка. Колкото повече Тализ се приближаваше до Рангваен, толкова по-студено ставаше, докато накрая брадата му не започна да замръзва. Вървеше наедно с коня и в ...

Докосвам те за миг
и ме опияняваш - сили за всичко ми даваш !
После в мъглата те изгубвам, моя любов,
явно няма да намеря сили
да се преборя за нас - ...

Мене, в теб да прочетат...
Всяка вечер, моя бяла сестро - те отварям.
Първо вдишвам леко мастиления аромат,
редовете ти със слова дарявам,
притихнали, моите дела тук вече лежат. ...

Слънце мое те наричам
Защото много те обичам
Защото ден без теб прекаран
Е сякаш ден без слънцето огряван
Слънце мое те наричам ...

Защо отнемаш безпощадно дните?
Тихо вехнат красивите цветя.
И море от гняв залива ги с вълните,
а сякаш сън е и край него бдя.
Защо отнемаш безпощадно дните? ...

Да, аз съм сираче,
загубих майка, а после баща,
светът ми помръкна, угасна звезда.
Загубих любимото пухкаво рижче,
загубих любимия мъж, ...

Аз не съм онзи мъж, който ти си мечта...
трудно влизам във битка, напивам се с мисли -
искам себе си някак си да победя,
да възседна в дъха ти жребеца на риска.
Слаб съм, щом си до мен - хубостта ти боде ...

Ако бях в отвъдното,
щях като призрак
да се върна,
само за да
те прегърна. ...

Внезапен студ прегърна ме през рамо.
И някъде, сякаш в друга земя
едно дете извика тъжно "Мамо!?"
А после стана тихо. Заваля...
... от онзи дъжд, в който умират думите ...

Във времето на вълците
хората се превърнаха в кучета,
бягащи с подвити опашки
пред белите зъби на глутницата,
светещи в тъмното - като ножове. ...

Прости ми, Господи! Прости, когато
наместо обич чаша студ подавам.
Нищожното, пред блясъка на злато,
до днес не се научих да познавам.
Прости ми пропиляните сезони, ...