Ще се надвесят розите над теб.
Лицето ти ще скрият с топла ласка
и ще люлеят във уханни шепи
съня ти – продължително и страстно.
А ти ще се усмихваш, прероден ...

Има те – какво да искам друго,
какво все още мога да желая?
Очи, които да се вглеждат лудо,
искрата да ме карат да позная.
Да мога да протегна длани ...

Един юнак от Албиона
нападна българите от балкона
и истински захвърля къч,
главите ни свали с калъч!
И с плюнките си ни удави... ...

Душата ми за теб умира,
сърцето в мрака без тебе се раздира,
кръв капе от очите ми две...
моля те... обичай ме за миг още поне.
Без теб сам съм в мрака, ...

Здравей! Ти, Човеко: познат, непознат...
Здравей! Приятел, враг или брат...
Здравей, Душа светла в прокълнатия свят!
Бъди! Нека те има! Чрез теб той става богат!
Да! Страшно е сутрин очи да отвориш! ...

Човек, където и да ходи,
към себе си се все завръща.
Повлечен от житейските несгоди,
пак края роден, мил прегръща.
Несетно дни са отлетели ...

Супер лайнер,
морски кораб,
проста лодка,
плаж, чадър,
небе, море. . . ...

Дивите биволи излязоха на магистралата
И казаха ний бяхме тук и тук ще стоим
Защото тук някога беше поляната
На която да се родим
Булдозери, грейдери бяха създали ...

Не се преструвай
Не се преструвай, мили. Осъзнах
че тази обич, нашата, не струва.
Не спим ли вечер - чака ни война.
В просъница за нея пак бълнуваш. ...

Чудя се
какво виждат хората
в късовете космически камъни
(по които си припадат поетите),
а с досада подритват земните ...

Протестен ден дойде отново.
Тълпата бързо се рои.
А ярост и обидно слово
във въздуха горещ кънти.
Голяма част от тях го мрази - ...

Палачите си тръгнаха нарамили секирите
и присмехът на стъпките им бавно отзвуча.
Остатъкът от него със болка регистрира
товар от непозната празнота.
Отнеха му короната и листите, и вятъра - ...

На изоставена крайпътна спирка
на малка гара, сгушена в тревата -
експресен влак с една прощална свирка
във лятна нощ разплака тишината,
Където и да идеш - запомни ме ...

Вървя по Женския пазар –
сергии криви,
дупки, камъни и тухли,
далечен спомен за бордюр
и тротоар, ...

Ти по женски мълчиш
и се криеш в очите на спомен.
Няма как да простиш –
поглед мъжки да спра аз не мога.
Не говориш почти, ...

От дланите си стряха сътвори
и в пръстите ти огън нека има.
Едно сърце копнее да гори
за вечност, от слова неизразима.
На скитника леглото си дари, ...

Привличаш ме! Но
по години
сме твърде
неравностойни.
Аз усещам душевните ...

Старият воин...
Свещта трепти, догаря, а пък друга няма-
във стаята след малко ще се втурне мрак.
Пред маса, от греди недялани скована,
седи прегърбен мъж, като светия благ... ...

Погледни ме в очи! Тука гледай.
А ти рееше поглед през мен
в тези жълти поля, в слънчогледа
профучаващ край шумния трен.
Погледни ме в очите! Надежда ...

Оригинал: Rob Dougan - Clubbed to Death

Пенлива и шумна като плитка река -
навлезе в залива на живота ми...
Вля своите болки и отровата, трупана с тях,
и заяви, че са дребни и незначителни моите.
Поиска от всичко - като дете, изгубено в рай, ...

Всичко стана за секунди, така че Поли, която беше разумен, но не много опитен шофьор, не успя да овладее колата. На платното изведнъж бе изскочил таралеж, буквално изскочил, защото тези бодливи гадинки са много чевръсти понякога, колкото и на някои хора да не им се вярва това.
Поли бе карала с шейсе ...

Свърши виното.
Празна е чашата
на вината.
Пенливата съвест
е изпита до дъно. ...

Обичам те, защото те обичам -
нима е трудно да го разбереш.
Недей ровичка за изгоди тайни,
недей налага строги правила.
Остави ме да летя, да дишам, ...

Отчуждих те аз от себе си. А ти?
Може би... Та все се разминаваме.
Тръгваш си от моите мечти
сякаш беше лястовица бяла.
Аз за теб отдавна съм така - ...

Добър ден! Един билет за никъде, моля!
За първия влак. Не, без дата за връщане.
Мястото няма значение – нека е произволно.
Мога и права. Все едно ми е всъщност.
Все едно са ми пътят, студът и умората, ...

Молба
Докосвай ме!
Като вятъра в простора.
Като пресъхнало от слънцето небе.
Закриляй ме! ...

Отрони се и падна
последна капчица роса,
дървото сам-само остана
под безкрайно сини небеса.
Клоните прибра си бавно, ...

Кой каквото ще да казва,
аз държа сега на мойто.
Днес животът ме наказва,
но си вземам аз от свойто.
Затова сега живея ...

... но с теб е по-красив светът от всичко,
което някога сънувала си ти - сама,
и времето да хванеш като птичка,
от мен поиска, но кажи ми ти - кога, кога...?
Не искам в теб да се изгубя тъй отрано, ...

Пусна ме... Полетях, като есенен лист, ненужен, от клона.
Какъв наивник само бях, мислейки до последно, че заедно ще го направим. Как в една посока ще поемем с теб. Навън и нагоре - да летим на крилете на вятъра. Вплетени в едно, бродейки в пейзажа от чувства. Заедно, като огромен лист, единен и плъ ...

Годината е 2112.
Живеем след Апокалипсиса. Точността в календара на маите бе поразителна. Луцифер се възкачи на Земята. Нищо не можеше да го спре. С цялата си армия от Ада той докара само смърт и страдание. Само мъка.
Казвам се Гавраил. Бях един от ангелите на Рая, преди да отнемат крилете ми. Сега ...

Самотно
Липсваш ми! Неудържимо
всичко в мен те вика.
И крещи, и търси
най-милия ти шепот. ...

Ах, този поглед, изпепеляващ ме отвътре,
и тези устни, изгарящи ме отвън.
Ненаситих им се и още колко ли пъти
те огнища ще палят, негаснещи в мен.
Ах, тази гръд, с пръстите си галил я, ...