Окапаха ми цъфналите рози.
Дъхът ми на ванилия, разнесе се.
Понесох го. Венецът невъзможен,
в страха си преждевременно облечена.
Останаха ми дръжки... и тревога. ...

По-разхвърлян и от хаос,
свят на скъсаната цялост,
свят на неотъпкана зелена пътека,
изгаряща бавно, капка утеха,
стичащи се кървави потоци, ...

Каквото ми дадеш - ще го приема,
а после - ще го облека във думи.
Ще го римувам в стих или поема,
за да остане вечно помежду ни.
Ще си записвам всичко най-прилежно, ...

И този път морето ще прегърне
и думите, и твоята тъга.
Вълните пък неволно ще ги върнат
и живи ще ги плиснат на брега.
По стъпките на гларуси и чайки ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - седма част
Понеделник сутрин. Бях спал като заклан, без да си спомням нищо от съня. Вечерта с родителите на Нора, беше много тягостна и тъжна. Майка и постоянно плачеше и ме молеше да я намеря, баща и само мълчеше, но погледа му ме викаше за помощ. Казах им да зв ...

трилър (+18)
***
Георги се взираше в черно-бялата снимка, правена преди четиридесет години. На пръв поглед в нея нямаше нищо странно - просто една фотография с изображение на четирима души - майка му, баща му, брат му и той. Всички бяха усмихнати, с изключение на братчето му Ники, коeто като че ли с ...

Безродници
премахват Ботев от букварите;
заменят го,
изриват мисълта,
изтриват гордостта ни да сме нация, ...

Нощем вървя по лунна пътека
през призрачна тъмна гора,
понесъл свойта човешка несрета
в раничка от любов и тъга.
Любовта е моята твърда постеля ...

Seul sur le sable les yeux dans l'eau
Mon rêve était trop beau
L'été qui s'achève tu partiras
A cent mille lieux de moi
Comment oublier ton sourire ...

Ако
Ако можеш разума си да запазиш,
когато всички полудяват и тебе за това винят;
Ако вярваш в себе си когато други се съмняват,
но за тяхното съмнение оставиш път; ...

Бледожълта, скрива се луната
над баира в облачни грамади.
Ти заспиваш морен в тишината
в сенките на висналите сгради.
Цяла нощ гърдите нещо стяга: ...

Една пролетна утрин в полето...
Птици пеят... Вятър шепне...
Слънцето препича...
С дар от мигове вълшебни
утринта наднича ...

В сънища безсънен моят зов полита
вечност да потърси в нощни небеса.
Изгрев да рисува с огнена насита.
Облак да изрони в капчици роса.
В пътища безпътен вятърно пътува, ...

"Bel Air"
Gargoyles standing at the front of your gate.
Trying to tell me to wait,
But I can’t wait to see you.
So I run like I'm mad to heaven's door. ...

Тази нощ ще претърпя порой -
косите ти ще се излеят,
за миг ще стана изцяло твой
и тъмнината ще ни пее...
А после нищо не ме питай, ...

Нима не можеш да си с мене,
тревогата да снемеш, да откъснеш.
Мълчи изтичащото време
и вместо вкочанените ми пръсти
целуваш моите очи смутено... ...

– А някакви подробности за отпътуването? Дали е било по работа, дали е имал нужда да избяга от градския живот за известно време?
– Сега се сещам, че го бе обзела тази идея да посети някакво село в Родопите, ако не ме лъже паметта. Чепино се казва селото. Често споделяше желанието си да отиде в това ...

Воалите на сетивата
целуват яснотата на ума.
Копнежът на света
погалва
устрема ...

Дори и със затворени очи виждам светлината. Странно топло е и сладка миризма изпълва въздуха. Ухание на парфюм ме обгръща и замайва. Кара ме да се чувствам в безтегловност. Пред погледа ми бавно се очертава силуетът на жена. Очите ù са въгленово черни, почти като бездна някъде в безкрая, криещи опас ...

Набрах в гората шепичка
ягоди,
с аромат на планинска
зора,
инжектиран венозно в ...

Ще те видя ли? Някога, някъде…,
като спомен в безбрежната степ.
С цветовете на алени макове
да възкръсвам мечтите у теб.
И едва покорени от допира - ...

Кукувицата...
Пролет е... Цветя ухаят...
Птичи глас ехти отвред-
Кукувица от безкрая
чак, изпраща ми привет... ...

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
I
Ивана
–Хайде, мили краченца! –говореше гальовно Ивана, докато мажеше кървящите си ходила с мехлема с невен и мас.-Днес е неделя, след обяд сме свободни и ще излезем. Знаете ли къде ще отидем първо? До някой банкомат! Изкарахме един месец и вече трябва да са ни внесли първата заплата. ...

Паметници на смъртта,
с кръстове от мрамор,
сутрин плачат в самота
и танцуват с вятъра.
Духове на мъртви тела, ...

Здравейте, хора. Объркани, злобни, нещастни, недолюбени, добри... Чувствате ли се добре там, където сте? Би трябвало. Но едва ли. Днес живеем в модерно общество, в съчетание със стрес, подигравки, убийства за "кеф", убийства за пари, за власт, за слава... Във време на безкрайни възможности, но на ог ...

Видях те, като по чудо,
на оръфана, кална снимка,
трепна сърцето ми лудо
и стегна гърдите ми в примка.
Отново докоснах те ...

Безсмислено, така и не разбирам.
Постоянно в теб любов наливам,
привличаш - потна си и влажна...
Защо за мене толкова си важна?
Така хубаво ми е да те наливам. ...

Тъмна, тиха, празна стая,
примигват плахо уличните светлини,
часовникът минути отброява,
поредна нощ до мен не си!
Отново ще потърся аз съня, ...

''Защо от мойта лудост ви е страх,
щом целият ви свят е ненормален!''
Ники Комедвенска
На залеза с последните лъчи
аз слязох долу. Не за да ви дразня. ...

Безгрижието се натовари с грижи и тръгна към борсата на труда.
Борсата на труда имаше хартия, кафе, захар, но не и труд в касата си.
Гората проклинаше нелегалните дървосекачи, които я продаваха за хартия.
Тръстиката хич не искаше да се превръща в меласа и в захар.
На кафето не му се нравеше да го ст ...

На Еньовден си разплитам косите
и сплитам венци сред тучни поляни,
слагам си шарен гердан на гърдите
и всичко обкичвам със билки омайни.
Ту бяло, ту жълто редя от зарана, ...

Благодаря на comeon (Септември):
Нито ден е. Нито нощ е.
Самодивско време.
Прегърни ме. Още. Още.
Силата ми вземай. ...