С погледа си ти ме омагьоса.
Без срам открадна моето сърце.
Ръцете ми отчаяно те търсят,
душата ми лети към теб като перце.
Далече си, но аз мечтая. ...

Да избягаш от себе си не можеш.
Не е нужно дори да опитваш.
Не ще напуснеш ти своята кожа -
а да мислиш друго, е наивно.
Ще повярваш ли сега на лъжите - ...

Да съм малко квадратче небе -
светло-синьо мънистено късче,
вис небесна за морни криле,
топъл пристан и облачна къща.
Да съм капчица жива вода, ...

Пренамиране
Благодаря на бога
за мъничката твар,
намерила троха и ситост
в мойта длан. За клечката ...

Погледни, стая светла, стая пълна,
но пък тиха, тъгата е безмълвна.
Сенки бродят по стените,
духовете сякаш чуваме в душите.
Шепота на името ù, само той е във ушите, ...

Снегът
покрива всичко
с тишина.
Снежинки
прозорците целуват ...

Усещане за сладост от любов
и призрак на несбъдната надежда.
Повикай ме! Ще бъда Жар и Зов,
Раздрана риза, Хвърлена одежда...

Когато те видях за първи път -
пеперудите в душата ми
потрепнаха...
Когато ти ме забеляза и се спря -
събудиха се. ...

В ЛИЛАВО
Легнахме си. Чаршафите бяха лилави – някак леко мистични и нежни…
Обикновено спях в ляво, но не и тази вечер. Обикновено лягахме, слагах глава на гърдите му, гледахме телевизия, после секс, след това: „Лека нощ, миличко!“, открадната бърза целувка и заспивахме. Но това беше обикновено. Случ ...

Необичан
Нямам много какво да ти дам -
обичта ми е адски себична.
По-горчива от тъжен роман,
от героите по-неприлична. ...

Въпросът, който най-често обикаляше съзнанието му, беше „ Заслужава ли си?“. С този въпрос започваше всяка мисъл за нея. Заслужава ли си той да страда толкова много, заслужава ли си да обича така силно и безрезервно, заслужава ли си да дава всичко за един човек, който не го оценява. Всеки нормален б ...

Малка частичка от стоновете на душата ми..
Ти... Както за миг се появи и всичко се случи неусетно бързо, така и всичко се изпари само с едно мигване.
Аз... Не съм вече аз. Всичко останало от мен самата е една нищожно материализирана частичка от мен, наречена тяло, което само блуждае без посока и цел ...

Пустош... Тъмнина... Студ... Тъга... - Това съм аз сега!
Чувствам една празнина зееща, като огромна яма в душата ми - на дъното на която живеят сякаш хиляди, милиони демони раздиращи плътта отвътре.
Болка... Отчаяние... Страх... Самота ... - Чувства, прокрадващи се като шпиони между Вярата... Надежд ...

С околното блато добре си се слял,
ах, общество, пардон, пак щях да се изложа,
хамелеонът би ти завидял
за съвършено камуфлажната ти кожа.
И ти пълзиш, защото те пълзят, ...

Мислите си, че познавате историята за Снежанка? Приказката за младата принцеса, тормозена от мащехата си заради несравнимата си красота? Не всяка дума от нея е лъжа, но съвсем не стана така, както разправят. Наистина имам огледало, но не аз съм зла и суетна, а Снежанка. Животът не е приказка, драги ...

Срещата със Светлите настъпи. Всички тръпнеха от нетърпение, копнеещи да видят развръзката от цялата тази неуговорена среща. Тъмните желаеха отмъщение. Светлите желаеха война и най-вероятно щяха да я получат. Кам и Зина тъкмо излязоха навън, минавайки през огромни двойни порти.
Тези бяха най-големит ...

И рече Господ бог
сред тази пустош:
"Дарявам те, дете,
със грешно тяло.
Пази го, научи се ...

Насаме със себе си оставам,
тихо е и всяка песъчинка
на морето отново преживявам
макар за миг - прашинка.
Усещам мирис на червено, ...

Не бъркай
Не бъркай влюбването с обичта!
Днес всеки е влюбчив, та до безсрамност.
Но много-много скоро след това
събужда се наплискан със реалност. ...

Боже, това май наистина си ти,
когато до мен се доближиш, дъхът ми спира,
чакам те, само се обърни и ми кажи:
"Искам те за мен, сърцето ми за теб умира!"
Страхуваш се може би, но помисли... ...

ЕХ, МЛАДОСТ
Ех, тази сладка младост,
планински, буен водопад,
даряващ за очите радост,
а за душата ведрина и хлад. ...

The real power inside
is nothing more than the life...
That makes us so much wild
And thus, nothing more than love
is needed... ...

Аз искам да съм само дух. В безкрайните, насън, пространства.
Навярно съм роден без нюх. Щом безмълвно подминавах шанса.
Пък трябваше да бъда строг. Към живия във мене Дявол.
Отрекох се дори от Бог. И молитвите сега припявам.
Аз искам да съм само друг. По камъни небесен ручей. ...

Леко падат снежинките бели,
тихо и нежно се трупа снега.
Снежните улици са опустели.
Бавно заливат вълните брега.
Но бързо снегът се усилва. ...

Завинаги
(на Н. С.)
Завинаги.
Каза ми, че ме искаш завинаги.
Че завинаги искаш да бъда твоя. ...

Какво да кажа за тебе?
Мога да кажа за мен.
Аз съм сладичко бебе,
увиван съм всеки ден.
Галиш ме по челцето, ...

Седеше всяка вечер до прозореца
и разговаряше с луната,
единствената ù приятелка -
самотница,
изгубила на лодката веслата. ...

Щастлив съм аз, че теб те имам!
Аз винаги при теб ще спра...
Дори да е сковала зима,
цветя за теб ще набера!
Смирен до тебе ще застана... ...

Или исто(е)рията на моята поезия...
Аз пиша... не... аз пишех стихове...
от болката се раждаха един след друг.
Изписах и изхвърлих много листове
и с тях от себе си частици всеки път. ...

Триизмерно
С потрепващи в нощта ръце
копнеж извайвай с длани…
Докосвай ме, гали ме…
Мечти сбъдни неразгадани! ...

В мастилено-безлунна тиха нощ,
по-черна и от чашата с мавруд,
във пазвата си скътал остър нож,
до мен ще спре навярно моя Брут.
Ще бъде с образ на приятел стар, ...

Значимото е в малките неща.
Една малка пеперудка с белички крилца
ни напомня за деня,
когато, пърхащи и чисти, жадуващи за свобода,
бяхме с теб деца. ...

Вътрешността на странноприемницата Го обезоръжи.
Беше си представял опушени стени, възкисела миризма на повърнат ферментат и небесни обитателки с леко поведение да го посрещнат още на прага ù. Но това не се случи. Не е такава, каквато си я представяше.
Сега осъзнава, че това Го възпираше дълги годин ...

Морско оранжево
Най-накрая се решихме да отскочим до морето с жена ми. За последен път бяхме преди цели шест години. Нали се досещате за причините, довели до тази достолепна пауза. Да, точно така - работата, кризата, децата, ремонтът на семейното жилище, абитуриентските балове и не на последно място ...

"... страхливият - ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилният - ще плаче от тъга,
а истинският - сам ще те намери ..."
Евтим Евтимов ...

Без име съм. Без цвят. Без плът.
Спомен отвлечен, привидение,
на някога предсказан път.
От никой невидяно отражение.
Без име съм. Оставих своето назад, ...

Слънцето сякаш плачевно тъжи,
от треска в душите ни стене,
нощем луната в червено шепти,
загубила свойто блестене.
И в лава потъва мудно света, ...

Летен ден е –
слънчев стих,
аз на тебе
посветих...
Край морето – ...

За приятелство не моля
Хиляди крачки извървях,
изпитания не малко преодолях!
Зная, лесно е да бъдеш силен,
когато всичко е наред. ...

Давам ти себе си
Храня вятъра
с тишини, с мълчания
и с мисли разпилени.
Препъвам времето, ...