,, Ограбен живот,, - вулгарен роман - десета част
Пушихме цигара след цигара и чакахме нещо да се случи, но за съжаление усилията ни не се увенчаха с успех и някъде към два часа се прибрахме в мотела, като преди това Светльо не пропусна да запише адреса и номера на колата му.
Бях се схванал да стоя ...

Спри часовниците, телефона срежи,
на кучето с кокал не дай да ръмжи,
заглуши пианата и с бавен ход
извади ковчега, дай на печалните вход.
Нека стон аеропланен, в кръг над градà, ...

И любовта не е лесно нещо.
Тя е единственият багаж, който можеш да вземеш.
И любовта не е лесно нещо.
Тя е единствения багаж, който можеш да вземеш
и всичко онова, което не можеш да оставиш. ...

Отдавна вече за света ме няма,
като герой от тъмна драма,
в която любовта за двама,
оказа се болезнена измама...
Идва ярка светла изведнъж, ...

Не знам дали ще мога хубаво да ги опиша
Той - мъничко момче, тя - русичко момиче...
Понякога на рамото ми каца – Той. В картинката наднича...
Закача се със мен... (признавам, да е палав много му прилича)
А друг път... идва Тя - свенлива дама, ...

Вървейки по улиците виждам
милиони влюбени лица
и усмихвайки наум помислям,
справи се отново любовта!
Събрала е различни хора, ...

Като облак огромен
се спускаш тревожно над мене...
В предчувствие за буря
плахо се отдръпвам...
Поисках някъде на завет ...

Рано или късно
и ето дойде.
Дали това
ще ме промени?
И дали за добре? ...

Каква огромна
странджанска луна!
Голяма, кръгла, ясна, русокоса.
Като харман,
покрит с пламтяща жар. ...

Охлювът
Валентин Василев - Valqka
Видях охлюв
на асфалта,
дъжд ..., летят коли, ...

Забравата не искам да поглъща
отдавна сътвореното от мен.
Не е чешма, градина или къща,
но път, от светли пориви пленен.
И някой в паметта си да прочита ...

Студено уиски и зелени цигари
на екс и поглед без жал
Минали мечти настоящи кошмари
В замръзнала локва от кал
и виждам устните алени ...

Мъката не ще да секне,
сърцето ужасно... боли,
а времето сякаш е спряло...
тегне над нашите души.
Сълзите парят лицето, ...

Омръзна ти от любовта ми ли,
за теб така отчаяно обсебваща
или омръзна ти от мен самия,
а може би от ласките валящи
в палитрата на пролетна дъга! ...

Шибаната кучка, ограби ми сърцето,
скри ми ти земята и почерни ми небето.
Останаха ми само морските простори,
скита там душата със самотата да се бори.
Сърцето ми ограбено в камък се обърна. ...

Напразно се надявам да узная,
защо дошла съм всъщност на света,
да чуя отговора искам най-накрая,
Създателю, от твоите уста.
Все мисля си – това не е случайно. ...

Боже, знам, че си някъде там...
Чуй, молитва в душата си нося,
влизам тихо във светлия храм,
имам толкова много въпроси...
Знам, че Ти не наказваш с греха, ...

Студена вълна бушува в мен,
откакто разбрах, че вече си чужда.
И жива рана отвори в мен,
а кълнеше се ти, че ще си вечно моя.
Насън аз крещя и сънувам те пак, ...

Още от както бяхме много малки, се превърна в обичай дечурлигата да се сбираме в разгара на пролетта, когато високата череша пред блока на комшийката от четвъртия етаж беше разцъфнала. Едва ли някога ще я забравя. Простираше клоните си на няколко метра, сякаш орел си беше разперил крилата, а беше ви ...

Не си признавам нищо. Не и още.
Чети между нахвърляните рими.
Събуждай се със името ми нощем,
рисувай ме в мечти недостижими.
Не си признавай нищо. Вече знам - ...

Не принизявай нещата до хляба и сиренето,
до бруталния звън на дребни пари,
не принизявай живота до дребните грижи,
а просто за живот се бори.
За живота на първия лъч на деня, ...

Живеем във падение - емоционално,
преследват ни любовници - почти брутално!
Не мислиме за дни на равносметка,
затънали сме във съдбовна сметка!
Забравили сме целите житейски ...

как ли щеше да бъде с нас
преди 20 години
ако беше дошъл
ако бе само минал
покрай мойте пътечки ...

УРОКЪТ НА БАЩИТЕ
Защо валиш?
Да угасиш
пожар ли, юнски дъжд?
Недей! Грешиш, ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - девета част
Таксито спря в един от крайните квартали на града. Около мен имаше голямо пространство от неподдържани тревни площи, а в средата на тях – ограждение със зелени дървени бараки в него. Не ми се видя Шопа да беше толкова пиян снощи. Погледнах листа на ко ...

Поредният ден. Поредните разочарования. Поредните нестихващи мисли за него. Тя бе така изискваща, че ù се струваше че той не се старае за нея. Нали знаете, тя бе от онези момичета, които имаха нужда от постоянно внимание за да се чувстват харесвани. Той обаче нямаше времето, за да ù го покаже. Тя, к ...

ВИЕЛИЦА
Човек, ако е годен да мисли, се опитва в краткия си и често абсурден живот, да доплува до своя въображаем остров на щастието. И след всяка поредна глътка солена вода той продължава да се гърчи сред безпощадните вълни, докато прозрението не му подскаже поносимо пристанище или не бъде приютен ...

ЗА СТРАДАНИЕТО И ПРОШКАТА
В живота често се случва хората, след като бъдат наранени от някого, да се впуснат в безогледно отмъщение. Мислят, че по този начин ще се почувстват по-добре, но в последствие се чувстват по-опустошени от всякога.
В много от случаите този, който наранява, не го прави нарочн ...

НАПУК
В дома ти да влизам - имам забрана.
Той сега отваря вратите за друг.
В него мойта сянка - скрит спомен остана.
Само Бог знае, че съм таен съпруг. ...

"Приятели" - не всеки осъзнава
колко много тази дума означава,
колко трябва да си преживял,
но все пак рамо на приятел да си дал!
Приятелство - това не означава ...