NIKOLAY LILIEV – FREUDE MEIN GEMÜT ERFÜLLT…
Freude mein Gemüt erfüllt –
Tannen schlafen ringsumher,
Bächlein geben ein Konzert,
Sonnenküsse leuchten mild. ...

IWAN WASOV – WINTERBODEN
Mit meinem Stock beginne ich zu schreiben
deinen Namen auf den Winterboden.
Ich hör’ ihn sagen die vereisten Eiben
und des Windes weißer dumpfer Odem. ...

PENTSCHO SLAWEYKOV – DIE BLÜMCHEN VON DIR ERFÜLLEN…
Die Blümchen von dir erfüllen
mit süßem Duft das Gemach –
und er bringt mir im Stillen
Träume, Kind, nach und nach. ...

...и стихове пиша,
тъй както умея...
Никола Йонков Вапцаров
Понякога смъртта героизира.
Понякога смъртта е забрава. ...

Щурав дъжд нащрака новините,
кърпен съм, умит, но не личи,
врабчовците все без мен се скитат,
гаргата ме сли́та и гълчи,
грака ми на шапката от вестник, ...

ПОДАРЯВАМ ВИ СВОИТЕ РИМИ
Преди да литнат над света в пространствата необозрими,
не ги подстригвам на черта! – разчорлените свои рими.
Оставям си ги – рой деца, тъй непокорни! – непослушни,
да се търкалят – слънчица! – додето вятър ми ги шушне, ...

Кой казва, че с болката се свиква?
Птиче ранено е. В душата гнезди.
С годините превръща се в хронична
и няма хапче, което да я укроти!
Тръгват децата… Разперва крила ...

Напред към избори наесен,
напред народе да вървим
а изборът е много лесен
щом можем пак да го проспим.
А резултатът ще е същи ...

Дълго мога да залъгвам себе си... Да отричам нещо или да създам друг свят, в който изглежда действително каквото си намисля. Разбира се, че мога да живея в него - като върховен владетел на всичко, подчинено на най-съкровените ми копнежи... Никой не ме спира да изграждам безвъздушни пространства, изт ...

Хлад повяваше във фоайето пред съдебната зала. Хора влизаха вътре, излизаха кой усмихнат, кой с плач. Дали Темида не гледа през препаската на очите си, дали в плътна или от тензух, а везните точни ли са, кога са минавали на преглед в Инспекцията по мерки и теглилки...
Моето момиченце и някакво друго ...

Аз безусловно те обичам,
а ти - обичаш ли ме ти?
Когато любовта ти срича
ще стана вироглав статив.
Използвай ме, за да рисуваш ...

Имаше една жена на име Натъпка Димитрова, която бе известна в цялото село заради своя неутолим апетит. Тя не просто обичаше да яде – храната беше нейното най-голямо удоволствие и страст в живота.
Натъпка започваше своя ден с огромна закуска. Докато другите хора си правеха кафе и препечени филийки, Н ...

Обичай всяко свое сетиво
и скрито късче от душата твоя.
Обичай и наивно, и добро
и тръпка от любов, и рана своя.
Приемай се такъв, какъвто си - ...

Кой момент искаш да върнеш –
вчера, днес или пък “утре”?
Казваш “Нощта как се обърна,
щом Денят не се виждаше вътре?!”

Съдбата радост и тъга подклажда,
душата ми в реалност е и в блян.
Сърцето ми умира и се ражда,
животът все за обичта е дан.
От срещи и раздели изкован ...

Ела в съня ми с мечтата...
Изтрий всички сълзи!
Премахни ми тъгата...
Люби с порива, не жали!
Избрах те в тишината ...

Докато дъждът си точи гилотината
и по реката плуват само платноходки.
На едно далечно и диво пристанище
ще се радваме на котараци и котки!
Термостатът на Утрото ще отчита ...

Аз когато бях дете на три
палувах и мислех за игри.
А всяка вечер баба ми
вълшебни приказки реди!
За феички и принцеси, ...

Магьосница да съм мечтаех,
но пръчица вълшебна нямах.
С пиано детско си играех
и магьосница по-късно станах.
Заведоха ме на концерт тогава ...

Разказват слънчогледите красиво
легендите за теб - о, с топлина
от всяка пита всяко семе живо
запява за любимата жена.
Легендите за теб, о, с топлина ...

След изгреви, от залез по-самотни,
след празници с привкус на панахиди,
забил в сърцето на живота нокти –
от този свят е рано да си ида!
Все още ми е рано да забия ...

Ето, спускаш се отново,
чувствам свежия ти дъх,
и разстилаш пелерина тъмносиня,
тихо,нежно ме подканяш,
и протягаш ми ръка. ...

Той седеше на стълбите.
(Хората идваха и си отиваха.)
Слънцето целуваше босите му нозе
и се превръщаше в състрадание.
Успокоените цветове на есента ...

Аман от президенти
славогонски гамени
с войнолюбски патенти,
взетото със стръв
върнете без кръв! ...

В ЛЕНИВИТЕ СЛЕДОБЕДИ НА ЮЛИЙ
... в ленивите следобеди на юлий, из топлите поли на есента,
защо ли Времето не ни потули, преди да дойде краят на света,
да съхраним с теб пухчето надежда и стръкче от вселенската Любов,
с която Господ всекиму отрежда миг светлинка пред вечния покров, ...

Жадуван,дълго очакван,подобно блян:
небето и земята се срещнаха сред нощ!
Тя бе измъчена от засуха!Запален свян
в душата й гореше.Небето обзе я с мощ,
разтърси над очите й полета и върхове! ...

12.06.2024.

„Какво е времето – нещо, което преминава без да обръща никакво внимание на човек, но човек отдава цялото внимание на живота си, докато брои как то го подминава.”
1.
Айдън чакаше влака си за града.
Големият часовник смени цифрите си и показа, че е седем - има около час път за да може да бъде точно в ...

“Със словото аз браня човека…”
Великий човеко,
Печален, уморен, смирен.
Шепотът ти носи леко
листата на азурния лен. ...

Спален вагон и бързане забравено
Queen и another hero
паяжини в куфари
бира плесенясала от годините
Шоуто трябва да продължи ...

П О П Ъ Т Я 30
Поезията е Вечното Интервю,
в което народът винаги има право,да пита,
за Суверена не съществуват въпроси Табу,
Той е на Господа Фаворита. ...

Денят бе топъл, биеха камбани,
сърца ликуваха за бъдни дни,
а двама влюбени в слънчеви премяни
обет си дадоха в безмълвен стих.
Ръцете им, като бръшлян се бяха вплели, ...

Защо ли чувствата по теб пилях,
подобно на прашинките от урна…
Убита от съмненията бях,
по болката си можех да се сурна,
да падам вечно в гробна самота, ...