Денят е обещание от Господ,
но с вяра, ако носим я навеки.
Надеждите не зреят от въпроси,
със чувствa обяснени от поета.
Сънят е приспивател на живота, ...

Убий ме с любовта си
Убий ме с любовта си,
в сърцето ми си ти!
И в нощите красиви
за мене си мисли! ...

Още едно микро разказче :)
Макар робата да лепнеше по тялото ѝ заради изкачването на стъпалата, Ювина потръпна. Сенките танцуваха като живи по стените на безкрайното мрачно стълбище. Зловещ вятър виеше като банши, което предизвестяваше скорошна смърт. Като знаеше към какво се бяха запътили - нищо чу ...

Царица да стане,
мечтае всяка пешка.
Но трябва да свърши
всичко без грешка.
Наляво, надясно ...

В Пена – конфликт между греховете.
Чревоугодието пречи да се развихри прелюбодеянието…
хххх
В магазина. Девойчето ми подава стоките, аз се зазяпвам по кутия с топено сирене и произнасям: „Дай едно люто“, имайки предвид пикантно топено сиренце.
Тя ми носи чили сос… ...

Денят върви по облачния ръб.
Обажда се животът – да се чуем,
а всичките му напъни са всуе,
ту прави се на евтин, ту на скъп.
Ту шут е, ту палач е и не зная ...

ЛУДОТО ДЕТЕ
... ако не можеш да летиш, поне не хвърляй тежки котви,
във храма прекръсти се триж – не знаеш Бог какво ти готви,
дали в безмълвните реки, или в най-мъчните небета? –
на теб ти иде отръки! – да пастриш в себе си Поета, ...

В лисичите капани на нощта,
аз вълчите си зъби ще повредя.
Ключалка на безскрупулна врата
стои от дограмата ѝ на педя.
Вратата, казват, има две страни. ...

Ежедневки 16
1 . Маскирах се, като плашило... и разсмях гаргите...
2. Разчитах на доброто в хората... оказах се пълен наивник...
3. Озъбих се на злото... и останах без зъби...
4. Разчитах на късмета си... и си проиграх шанса... ...

Посърнали са Божиите стада
Посвещавам стихотворението на Неофит I - Български патриарх и Софийски митрополит
Камбани плачат. Плаче и небето.
Посърнали са Божиите стада.
Отеква във простора кухо ехо. ...

Дори и да ме няма пак съм тук,
живея в ноти, в думи, в нечии рани,
в перца на птици – призори събрани,
с тях кърпя си крилете. Светъл звук,
самотен славей, на нощта напук, ...

"Светлината в Сърцето на Сара - Приказка за Ново Начало"
В малко селце, под сивото покривало на облаците, живееше младо момиченце на име Сара. Тя беше загубила майка си на ранна възраст и оттогава се бореше да преживее в свят, който изглеждаше студен и безразличен към нея.
Сара се чувстваше като пти ...

Самотните... самотни ли са или самотата
ги крепи и дали усещат тъмнината
на човешките беди. Тъгуват ли!?
Преглъщат вярата с лъжи.
Нали Светът за хората живее... ...

Който иска да живее дълго, трябва да е готов да остарее.
проф. Златимир Коларов
Ако се случи животът да е благосклонен
старост достойна да ми отреди,
не ме съжалявайте тогава, за Бога… ...

ВЪВ ДНИТЕ, В КОИТО ТЕ НЯМА
Във дните, в които те няма...
Вали!
И е тихо!
Като въздух пред буря, ...

Година след година търсих звездите в небето
и със всяка една от тях си разговарях за дълго.
И днес, отново виждам рисунките в облаците
и тук и сега се ровя пак в цветовете на дъгата.
Година след година сърцето си успявах да опазя, ...

Студът беше обхванал в ледените си пръсти коритото на Висла и тя мълчеше вкочанена и побеляла.
В Северна Полша зимите бяха сурови, тягостни и дълги. Вятърът свиреше из планината, виеше вечер из горите и притихваше само в улуците на къщите. Селцето до Хелмно беше разпръснато като стадо диви кози из с ...

- Иванеее, казвах ти аз не давай на Любен да се жени за Елица. Ама ти! Хубава била момата, Любен от малка си я харесал, един за друг били. На ти сега гледай, храни тази яловица. Две лета се изтърколиха – празна ходи. Един за друг били ако бяха, две рожби щяха да препикават къщата ни. Ама като не си ...

Униформата не прави съдържанието еднакво.
„Пазете се от гълъбите на данайците!“ – казал Троянският кон
Всяка мода да си знае гьола.
Под сянката на подозрението голата истина бързо изгаря.

Отварят се портите на рая,
в него ще влиза нова душа,
на земния ти път дойде края,
болката не мога да разруша!
Ти на народа бе пастир, ...

Трудно е, знам, да се връщаш при мен.
Жар прекипи ли, нагарча...
Беден на време си, аз пък за ден
бързам да ти го изхарча.
Учиш ме как от цветя се пести — ...

Пролетта е жива,
пъстра и красива.
Само с тебе, знай,
тя е земен рай!
Зимата се свива, ...

Една чиста и искрена мисъл,
кога в на човека ума заблести
на злото разбива скритите козни
и всяка лъжа, що там се таи.
И път си проправя през тръни ...

От времето на древните поети
до днешните словесни мъдреци,
светът се е нахранил със куплети.
Светът преяжда вече от певци.
Затуй сега преглъща доста трудно ...

Във клоните на розовата праскова,
сънено се буди сутринта.
Зората със прегръдката си ласкава
за миг ощастливи града.
Слънцето през рехавите клони ...

Куршум прободе тялото ми,
свлякох се, започнах да изстивам,
а пред очите ми пак теб виждам...
За последен миг ще ти кажа сбогом,
ще те усетя, ...

Почина патриархът. Медиите отразяват ставащото и, разбира се, се вкопчват в президента, отишъл да се поклони пред мъртвия.
Президентът каза: „Кончината на патриарх Неофит е огромна загуба за Българската православна църква и за целия български народ. Ще го запомня като човек, като патриарх, който ни ...

Очите ти оставят отпечатък
по моя гръб – и го превръщат в рана.
Обърнах се – ти вече бе оттатък –
сред диплите на тъмнина смълчана.
А стъпките затрупват булеварда ...

Понякога сърцето ми се свива
в конвулсия преди да те поеме,
и в миговете толкова щастливи,
за твоята любов ми трябва време...
И сигурно приличам на учуден, ...

Не зная, знаят ли я всички,
жената с червената коса.
Но събужда пролет, пеят птички,
щом по улицата ходи тя!
И стъпва грациозно, ...

Светът се ражда с красота –
блести небето в светлина!
Светът е в моята душа –
порой от чувства и мечта.
Вземи ръката ми с ръка! ...

Какво да се мъчи човек с измислянето на смешни истории…
Та те са си около нас и в нас.
Ето – варненска улица. На дупки. Ама – дупки…
Съседните асфалтирани някак си. Някак си…
Тази явно забравена. ...

_Хайде сега ше се ротираме!
_ В смисъл?
_ Сега ние ще сме отгоре.
_ Боли ли?
_ Ще видиш. ...

Привършвах вече работата си, подредих градинските инструменти, оставаше да изтупам ръцете си и да ги забърша в работните си дрехи, когато гласецът на Йоана ме сепна през балкончето.
- Кирио Петро, Петро,... ще дойдеш ли вътре да си вземеш фрапето, мама я няма и заръча да ти направя.
Обикновено го но ...

Ще взема да откъртя две павета
и ще направя удар по целта.
Какво се случва с цялата планета?
Потъва магистрално във калта.
Набръчкан съм от турски сериали. ...

Усмихни се, стига гримаси
вкиснати, като винен оцет.
Усмивката е на лицето украса
и един по-добър мироглед.
Ето, виж ме, пример ти давам - ...

Ако някога обземе те тъгата, а ти си сам и сякаш в мрак изгубена ти е душата, и търси, но не намира своя път. И с болки, стиснал зъби,теглиш своя кръст.
Ако скиташ се и дъжд проливен сякаш през дрехите стига чак до твоето сърце и носи ти студ, и сякаш плащаш за стари грехове, а навън е тихо и някъде ...

По много глупава причина бързаше Пламен в ранното съботно утро. Беше слязъл от автобуса след двайсет и пет минутно пътуване, така че му оставаха още пет минути да се качи на трамвая, ако иска да спести един билет. Не че беше стиснат, просто картата му с билети 30 + беше празна, а нямаше дребни, за д ...

Взимах, давах, получавах...
Надявах се, дори сърдечно вярвах.
Свидетелства, надежди давах...
И за какво!?
На четири очи споделях... ...