Косите ти са есенни листа.
А очите ти – небесни светлини.
Душата ти е любовта,
която чакам да ме посети.
Думите ти като таен шепот ...

Сенки
Вечерите през летните ваканции на село бяха безкрайни. Къщите се пълнеха с деца, бабите варяха компоти и сладка на двора или улицата, а децата си разказваха страшни истории за сенки, докато чакаха да ги повикат за вечеря. Това обикновено ставаше късно, защото преди стъмване бабите и дядовците ...

да
не се
пред никого превива
врат - ни завеща чрез
сноп стрели Ювѝги Кан Кубрат

Ако утре пак изгрее слънце,
ще засенчи ли онези спомени.
Със, които дишам чак до мръкване,
пуснали в мене корени.
Ако утре се събудя, без да знам ...

Това, което сам не си прозрял,
не ще ти го сервирам наготово.
Гладувай за любов, плодът презрял
окапа и напъпи клонче ново.
Протяга вейки в други небеса ...

Препуска пак сърцето ми към къщи,
а болката в душата ми пълзи…
Небето даже сякаш ми се мръщи.
И тежко дишат старите лози.
Земята е напукана отдавна… ...

Днес имаше само едно бебе, Ленчето и аз. Стояхме на столчетата и чакахме. В джоба имах едно червено топче от пластелин и го стисках здраво. Пръстите ми бяха влажни, не ми се говореше, а Ленчето не спираше да бърбори.
Ох, дали ще ме вземе някой… този път… – мислех си аз.
Снощи ми беше студено. Завих ...

Пътешествие с Родопската
теснолинейка...
Най- после потеглих с малкото влакче на пътешествие. Много бях чела, чувала и гледала снимки и клипове за Родопската теснолинейка. Представях си как двамата с мъжа ми пътуваме из живописните места по пътя от гара Септември до Добринище. Все не ни се отдаваше ...

музика и аранжимент: Красимир Янев
текст: Румяна Захариева - rumbic
изпълнение: Николай Урумов
запис, смесване и мастеринг: Красимир Янев
бекинг вокали и флейта: Светослава Янева ...

Не зная, ти мой
дали нявга ще бъдеш?
Не зная, твоя
дали нявга ще стана?
В реалността ...

Всичко се повтаря в света,
нищо ново под слънцето!
Предателството да простя
няма за нищо под небето!
Тридесет сребърника ли струват ...

Полиетилен е най-разпространеният вид пластмаса (ПЕ или PE). Годишното производство на полиетилен надхвърля 85 милиона метрична тона. Основното приложение на полиетилена е в опаковъчната индустрия – за производство на полиетиленови торби, пликове, фолио, полиетиленови контейнери, бутилки и други. Им ...

Аз пребродих света, за да търся утеха
и при свои, и чужди намирах подслон.
С мен бедняк е делил хляб и дреха,
ала нийде не сетих мое място за дом...
И угрижен се лутах по неведоми пътища, ...

Тази вечер той заспа малко след като си легна, и разбра, че беше преминал вододела на времето, в което не можеше да спи.
В безсънните нощи, когато свиваш очите, а те пак се отварят, и щеш, не щеш главата ти става центрофуга в която се въртят всякакви мисли, но най-вече глупави и никому ненужни, той ...

Да общуват - не могат!
Свирят като чобани.
Стадо им липсва, много.
За това са призвани.
Бедна, родна картинка. ...

Ежедневки 14
1. Маскирах се, като риба... и попаднах в тигана на живота...
2. Запомних подробностите... но пропуснах важното...
3. Накрая се сдобих със собствен дом... в гробището...
4. Живея в аквариум... но не съм златна рибка... ...

ГОРЧИВИТЕ НИ РАВНОСМЕТКИ ИДАТ КЪСНО
Какво ще ми отнемат – нямам нищо?
отдавна всичко всекиму съм дала –
палитрата на листопада пищен,
сред преспите безмилостни изтляла. ...

Има закони, но има и справедливост…
хххх
- Момченце, защо хвърляш фаса на улицата? Така ли ви учат в училище?
хххх
При психолога: ...

Когато си самотен не тъжи! Нали сърце си имаш,
две очи за красота, ръце готови да прегръщат!
И не залоствай своята врата, че може някой да надникне!
Излез под слънце и небе, чист въздух вдишай, сила връщат!
Когато си самотен си мисли ...

Бледнее, изстива небето вечерно
брилянтни кристали проблясват във мрака.
Одежди от кожа в любимото черно
обличам и тръгвам – дългът ме очаква!
Наклаждам си огън от приказки стари ...

Ти изгрей, ти изгрей, ти изгрей,
ясно слънце в небето над мене!
Птичка Божия съм – чичопей,
сбирам сили сега, за летене.
Черен страх, черен страх, черен страх, ...

Ох господи как боли…
Да те гледам в неговите ръце
Да те гледам как той те кара да се смееш
Да те гледам как му държиш ръката
Ох господи как боли… ...

На инат
/на нея/
Дали пък…,
гордостта
поражда ...

Грешникът е оправдан!
Рекох си, от ла@ната в, които плувам, ще изплувам,
не знам реално ли е... или просто пак, ази бълнувам?
Бях горе, бях доле... и ето, с тълпата на Черква отидох,
първо мълчах, гледах..., срам, ама и грехове споминох! ...

Вземù, Любов, от порив струнен
отново факела с копнеж -
да пламне пак пожар " безумен " ,
сърцето да е в луд туптеж!
Да бъде, искам, страст най- жарка, ...

Група : ОТНОВО
Песен : Покана
Текст : Стойчо Станев
Музика : Павел Станев
Аранжимент : Група ОТНОВО ...

СТРЕЛИ, КОИТО ПЪТУВАТ ДЕНЕМ,
А УЛУЧВАТ НОЩЕМ
Автор: : Борче Панов, Република Северна Македония
По никое време запалих цигара с изненада от безсъние
и се запитах ...

Спомен мил... Усмивка и прегръдка
от снимка скъпа - майка и дете.
В очите - пламъчета скрила,
в душите - нарисувала небе.
И сякаш, закодирала е обич, ...

ДАНО ДА ИМА НЕЙДЕ ДРУГ ЖИВОТ
... навярно нейде има друг живот, от нашия по-смислен, по-достоен,
там любовта е простият PIN-код, и всички хора слушат Ленард Коен,
момчетата са мили, тъй добри с девойчиците – малки звездни феи,
там в речниците няма го дори ужасното понятие „злодеи”! – ...

На лилии в Рая ухае! -
В дебелите книги четѐ се!
Царицата там Любовта е! -
А царят е, Който воскресе!
Ухае на лилии в Рая! - ...

КОКЕРЪТ НА МИМИ
... момичето, което в парка гони по цял следобед кокера си риж,
до мене спря под есенните клони – един пиян сархошин и пергиш,
на пейката поседна – да си вземе солучето – избягал нейде дъх,
а кокерът с очи като бадеми ме близна със мустаче – влажен мъх, ...

Събранието на входа бе оповестено с обява, залепена върху входната врата. И кака Мана мина, та да каже всекиму. Но, все пак, Тотю Порчето отиде в седем без пет и позвъни на Киро. Да отидели заедно…
Киро се позачуди. Що тоя човек – Порчето живееше на първия етаж, ще се качва чак до седмия, та да си и ...

Аз съм приказка дълга с поука съвсем непотребна,
имам скрити вълшебства, но вече почти не летя,
от чудовища скрити, които по ъглите дебнат,
уморих се до смърт всяка нощ да спасявам света.
Аз съм приказка... мен не побира дебелата книга, ...

ЖИВОТЪТ, ТОЗИ ВАРНЕНСКИ ХЛАПАК
Отдето и да го погледна,
животът се отдалечи –
хлапак във уличка съседна,
и няма кой да го сгълчи, ...

Живея вътре в главата си. Там няма трева, има само кал. Небето никога не е ясно, а слънцето отдавна вече е залязло. Само луната блести тихо, докато мислите ми я обикалят. Виждам себе си - скитам сама в мъглата и се моля някой да ми помогне. Да ме хване за ръката и и да ме отведе на слънчева поляна с ...

Аз съм Зейна, синеока брюнетка на двайсет и четири години, хубавка, (каквото и означава името ми), студентка в последния курс по арабистика. Тази вечер трябва да взема най-важното решение в живота ми.
Но да карам поред.
През 1990 година, когато в Ливан починала баба Карима, дядо Басем решил да напра ...