Подобно сняг от слънчеви лъчи
над равнината - жегата се сипе!
Единствен - Слънчогледът прав стърчи
и с речите си - всички живи щипе!
" Защо се криете от Слънчевите длани ? ...

Любов към предметите
Предметите в дома са живи същества.
Храна приемат те от ръце човешки.
Храна съдържат за душата. Амулети те са.
Стават амулети, когато и ако, обича ...

Беше един приказен ден, изпълнен с любов,
ти сияеше, като слънчев лъч.
На разходка сред цветя - рози и лалета,
влюбени души, тъй близо до небето.
Щастието в очите ти, като светлина, ...

Търсиш ли ме в чуждите очи?
Търсиш ли усмивката ми още?
Или нищо в тебе не боли...
Как без мен заспиваш нощем?
Как се будиш сутрин сам? ...

Разказът е преведен от самия автор.
Аз седях на пейката в парка, бавно затягайки се с цигарата. Слънцето отдавна се бе скрило зад хоризонта, оставяйки небето в багрови тонове. Въздухът бе прохладен, и лек ветрец играеше с падналите листа, отнасяйки ги надалеч. Хората вече почти се бяха разотишли и п ...

Пиано: Самуел Ефтимов
Вокал: Пламен Сивов, Павла Сивова
***
Заспиваш
и моля се съня ти ...

Сутрин бягах с всичка сила,
обул удобни гуминетки,
в посока Сливен, Карандила,
далеч от ежедневни сметки.
Не ме боляха двата дроба, ...

СПОМЕН ЗА ЕДНА СОФИЙСКА ОДИСЕЯ
... мечтаех си за своята изгора – от столичните жеги премалял,
и се залутах нейде в Банишора, напълно непознат за мен квартал,
с метрото сетне стигнах до Обеля, на пръсти минах и Студентски град,
накриво тръгна цялата неделя! – по-черна и от Дантевия Ад, ...

Инфлуенсър е нищо, имитиращо нещо.
Алогър, блогър, влогър, глогър, дрогър, злогър, слогър...
Университети по дискотекознание и дезинформационна манипулация.

Здравей!
Знаеш ли... защо си тук?
Кое е правилно и грешно...
и дълъг ли е твоят Път
в пътешествието ти успешно... ...

An empty world filled with ashes,
the sky turns gray as time passes.
Bones are scattered, but the blood is
nowhere to be found,
The wind alone recalls the hearts ...

От росните капки, които лъщят между пропуканите зелени листа на цветните пъпки, се раждат самодивите. И когато денете им се свършат, заспиват някоя нощ и се превръщат пак на росни капки.
Ангел Каралийчев „Струна“
Утихнаха гайдите на поляната, спря да думка и светият тъпан, сякаш нечие гигантско сърц ...

Ежедневки 66
1. Маскирах се, като Откровения... и ме налазиха пуйети и пуйетеси...
2. Голям тарикат съм... откъм килограми...
3. Фен съм на женските дупета... защото съм задник...
4. Богат съм... откъм проблеми и неприятности... ...

Погледни, щом се раждат звезди
ще са вътре, дълбоко и в нас
ще засветят – щастливи следи
на любов и в безкрайния час,
разширен от мига до екстаз, ...

Животът ни поднася много изненади, но сега ще поговоря за една връзка в социалните мрежи.
Всички знаят, че обичам да пиша поезия, както на български, така и на английски. Това, което не знаете е, че често превеждам български стихове на английски. Само че в последно време, когато копирам стиховете на ...

П О П Ъ Т Я 2 6
Дали ще е студена или с горещи дула,
Войната ражда Корупция,
погубва неродени и смеещи се деца
и издига хоризонт от обструкции. ...

Гледам през нощта нагоре,
тупти сърцето – без умора.
Луната свети, блестят звездите..
А аз, си мисля за очите...
По сини от безоблачно небе... ...

Къде си бе, радост?
Къде избега́?
Ела си завчас
да измайсторим
някоя пакост. ...

Защо се случи от молитвите,
щом в мен тъгата се завръща?
Или прескъпо плащам лихвите,
понеже си дошла насъщна?
Полегнал в меката постеля ...

Poetry
The only one that ever loved me.
Poetry
The only one I ever loved.
Poetry ...

Избрах си лято занапред.
Избрах си нощи звездочели.
Фунийка розов сладолед
и музика - вълните бели.
Една усмивка си избрах ...

Още с влизането в буксониерата Никодим Мераклийски отчете,че на вратата има солдно резе и щом Елена Петричка отключи и остави ключовете на едно специално пригодено за тях място на портмантото в коридора и двамата седнаха плътно един до друг на канапето..."Нямаше място за други!"Пък за "армаганите",к ...

А животът си следва неотклонно своя ритъм. Децата постоянно ни канеха заедно на гости.
- Ооо, с най-голямо удоволствие бих дошъл в Калифорния, обаче...обаче не бива и не можем да оставим къщите без надзор, т.е. и двамата да ни няма. До седмица ще разузнаят, че отсъстваме, ще откачат и алуминиевата д ...

Защо си толкова зла,
с големи очи на плаха сърна?
Невинно пърхаш с мигли черни,
пред всеки - с поглед мил,
но когато зърнеш мен с погледа студен, ...

DIMTSCHO DEBELYANOV – NEIN, ICH VERGAß NIE DEN SONNIGEN BAUM…
Nein, ich vergaß nie den sonnigen Baum
mit jenen langen und duftenden Ästen.
Voll Wehmut sitze ich in meinem Raum,
keine Erwartungen können mich trösten… ...

ZMEY GORYANIN – AN IWAN WASOV
Du hattest Recht, o Autor so gewaltig –
es ist dein Lebenswerk ein ewig’ Ding.
Zum Glück erreichtest du kein hohes Alter –
dem grauenvollen Volksgericht entgingst… ...

NIKOLA WAPZAROV – ZUM ABSCHIED
Meiner Frau
Ich werde manchmal dir im Traum erscheinen,
obwohl ich weiß – du bist so kalt zu mir.
O meine Frau, erbarme dich dann meiner – ...

Компактификацията е специфичен процес в света на идеите и в материалния свят. Можем да го оприличим на центростремителността. Другояче казано, компактификацията е стремежът да се редуцира цялото до една единствена негова точка /това е идеалният случай/ или до група от особени точки, която понякога м ...

КОГАТО ДРУГО НЯМА
От ризата си смъртни грехове
не съм препирала с вода мълчана.
С протяжен грак из нощите снове
в съня ми често парцалива врана ...

Черна е нощта и е горчива,
както е горчиво и кафето,
звездна и божествено красива
прелестна, тъй както кадифето
гали с мекотата си прохладна, ...

/пиеса в три действия/
Действащи лица:
Росен Колибаров, таксиметров шофьор – пенсионер, бивш гайдар, около 70-годишен, висок, слаб, облечен в бледосиня тревирена блуза с къс ръкав, с две джобчета, с къс цип и тъмносиня яка, с дънки, носи и тъмносиньо тънко яке. С бяла коса. подрязана над ушите и по- ...

В тази стая тиха, с възглавница до мен,
затворен в мислите, но усмихвам се на ден.
Фалшива усмивка, на сила я нося,
колкото повече се смея, толкова болка в сърцето.
Клоунът винаги е тъжен, но никой не знае, ...

Добре дошла тъга
в моята душа.
Тук черно-бял си е
света.
Черно-бели са тревите ...

Индивид ручи,
мучи горко,
общество бучи,
фучи зорко.
За неслучки спомени ...

For some time he lost his ease,
He couldn't sleep and eat.
A cruel heart and lungs disease
Grasped him from beneath.
But during a long visitation ...