Налей ми от онази стъкленица,
в която криеш свойта болка,
тогава с възглас на ранена птица
ще раздера сърцето си дотолкоз,
че да отворя място и за твойте рани ...

Тъй ухае на липи,
чак дъхът ми спира!
Бива, бива аромат,
ама този сластно ме опива!
И мечтая си как ти ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман
Жанр - криминален
,,Когато понякога казваме,
че не съжаляваме за миналото си,
ние се опитваме да оправдаем нашето бездействие,, ...

Наздраве!
Изпращам прегръдки на глътки,
нà ти длани в игри оковани,
смях през мрежа от тежест,
между две тела – път разкопан. ...

Семейство Пенчеви се караха рядко, но когато се караха, ставаше страшно, най–вече за съседите, които не бяха свикнали да слушат викове със сила над сто децибела. Не че Калоян Пенчев и жена му Албена не се обичаха. Напротив, много се обичаха даже, просто бяха твърде различни по характер и темперамент ...

Пак съм стигнал до никъде,
в нищото,
без момиче, което
да удовлетворява мечтите ми.
Страх ме е да кажа: ,,Обичам те”. ...

Преливащото синьо е усмивка от небето,
изгряващото слънце е раздяла със нощта.
Осъзнавам, аз преоткривам се, където
нежно любовта се слива с вечността.
Думите, написани, затварят ми устата. ...

ГРЯХ
Живот, колко много си труден,
живот, как те обърках така?
Но страшното чак сега схванах,
че безвъзвратно те пропилях. ...

Той ù каза: "Ела", тя му каза: "Добре",
после всичко потръгна естествено:
зад усмивките две, скрити в чаши с кафе,
две сърца залудуваха бедствено.
Той ù каза: "Нали!?", тя му каза: "Амиии..." ...

На слънцето под огнения диск
снагата някак омалява.
Макар да зная със известен риск,
че сянката ù се смалява.
Небето синьо-зъзнещо от жар, ...

Поспрях за миг и някъде в безкрая
отекна песен на една душа.
Заслушах се в среднощната омая
и тихо заповтарях песента.
Красиви думи, нежни обещания ...

Как факлите ни са човешки,
а светлина не ни достига!
Престъпно е да правим грешки
и всеки вятър да ни вдига –
безпътни или безпосочни, ...

Безпощадно всичко руша,
а някога кротко изграждах...
Сякаш бездомна и гола душа,
вместо моята се заражда?!
Пеперуди навред разпиляни ...

В разплетените плитки на следобеда
поръчвам си коктейл „Тъга”…
Но той вървял с безмълвни устни,
далечни като хоризонта…
Познавах шепота им някога… ...

Липсваш ми - няма те до мене.
Липсваш ми - душата ми крещи.
Липсваш ми - сърцето стене.
Радостта смених я със сълзи.
Липсват ми ръцете нежни ...

Зaмръзнaло сърце
Тъй дaлечен си ми ти
моя обич ненaгледнa
без теб душaтa ми се вледени
угасна и искрицaтa последнa ...

Пролет
Приказни камбани весело звънят,
шарени цветчета лекичко цъфтят.
Птички пеят във полето,
малки рибки гонят се в морето. ...

О, колко безнадежден ми изглежда този свят!
Навсякъде неистините си човек чете...
Измамите сред хората не спират да текат...
И няма кой с метла заразата да измете!
Не зная има ли едно местенце на света, ...

Аз мога да открия зад дъжда
едно смълчано, тихо езеро,
или за миг, под пластове ръжда
да зърна късче злато, глезено.
И мога да дочуя зад смеха ...

ПЪТЯТ
От росата на изгрева до сълзата на здрача
този път към безкрая в нозете ми скита –
той ли ляга под мен, аз по него ли крача
и чии са тогава пред мене следите? ...

Сълза
"Той - целият ми живот
беше една сълза"
Петко Братинов
Колко много нежност ...

Да се събуждаш всяка сутрин!
Да изчезва закрилата на съня!
Да посрещаш изпитанията трудни,
които ти изпраща деня!
За това трябват сила и смелост! ...

И тези облаци не носят дъжд -
това са тъжни мисли утаени.
И само погледът на силен мъж
ще може да ги разнесе над мене.
Под клепките ми спираш - като сън, ...

Зажаднял за работна среда, в която сам да съм си шеф, реших да започна собствен бизнес. Взех под аренда тоалетната на пазара в Люлин, сложих транспарант над входа „Последен напън“, седнах отпред и зачаках оборот. Първият ден направих 3 лева, вторият – 2!! Откъдето и да го погледнеш, пълен провал. То ...

Животът
е екшън масовка -
престрелка
с погледи и думи.
А върху снимачната площадка ...

Не спирай никога да ме целуваш, чу ли?!
Дори когато дърпам се без право, безпричинно,
дори когато съм напук безумна, безразсъдна,
ината, твърдоглава и безпаметно обидна...
Бъди ми доживотната присъда!!! ...

Апатия Патова е цялото ми име.
...
Приятно ви е? Не ме ли познахте? Срещали сме се!
...
Не сме се? ...

Когато края на света стигна до ръба си,
геноцидът го бутна откъм гърба, смеейки се –
радваше се, че му е сложил края.
Дъното, посрещна края с ново начало,
а геноцидът, се разтвори в пустотата на пространството, ...

КОГАТО СИ ИЗБРАХ ДА ТЕ ОБИЧАМ…
Когато си избрах да те обичам,
захвърлих всичко някъде във ъгъла.
Как пееше във мен това обичане!!!
И никак не напомняше присъда. ...

В бурята...
Вятърът опънал черни струни
във зловещото безлуние
виеше като вдовица
върху пресен гроб... ...

Залутах се в селóто като сляп –
бях срещнал вече моята изгора:
към фурната, когато вадят хляб,
жена се бе запътила през двора.
Очите ми залепнаха натам ...

В памет на Невена Коканова и Раде Маркович!
Полунощен прескачам оградите
и душата ми вечност краде.
Пак ме зърваш с очите си, кладите,
зад пролука от светло перде. ...

Отиде си. С миража ми за слънце
през клепките на някакъв акорд.
А тишината глуха, като зрънце,
търкулна се в душевния ми двор.
Покълна репетиция по памет ...

Един човек ми каза, че ако не говоря с теб и
не ти кажа какво чувствам, ще започна да
си говоря сама и сама себе си ще унищожа!
След това си помислих, че не искам цял живот
да си задавам този глупав въпрос, чийто отговор ...

Вчера повикахме мъртвите.
И погребахме родната къща.
Да бъдат спокойни душите им
там, откъдето само любовта се завръща.
Мама ви на умряло ...