Две изгубени децa
Изтърколи се лунaтa.
Черно було обви нощтa,
a тaм, близо до рекaтa,
рaзхождaли се две децa. ...

Лято
Гръм се чува във небето
и вълни се гонят във морето,
вятър духа през полето
и дъждец се сипе над селцето. ...

Знаеш ли какво е да бъдеш жена?
Това е, да бъдеш Слънце, огряло тучна ливада!
Това е живителен дъжд след ужасната суша!
Това е оня далечен, спасителен бряг,
за който жадува всеки моряк! ...

РЕКА
Чезне бавно високият бряг в полуздрача
и се спуска неясно безбрежно усещане –
или Дунав надолу водите си влачи,
или крачат върби и тополи насреща му. ...

На И И
НЕ ПЛАЧИ !
Не плачи, когато си сама със всички
и навред е гъста тъмнина!
Не плачи, когато пак те гъделичка ...

Животите ни - тъжни и самотни,
зле написани сценарии за сериал,
на роли стойностни сме неспособни
и всеки опит свършва със провал.
И плащаш с лихви грешките си жалки, ...

Не спират да се ронят старите листа,
безшумно сливат се с нечутите слова.
Говоря с празнината в моето сърце:
последен монолог към епилог за теб.
Шумата се трупа, вятърът свисти... ...

- Много скоро ще разбереш. Много скоро всичко ще разберете. Всички...
Замълчах за миг. Чувствах се някак си объркана от този отговор. Исках да знам много повече от това. Исках да знам много по-конкретно. Дали нещо ме грози. Дали грозеше всички ни. И каква беше причината тя да избяга от реалността. Т ...

Като циганче се е свила душата ми –
с едничката мисъл -
да открадне от топлото,
да го запомни за зимата...
Да намотае във джоба си ...

("Да умееш да обичаш, значи да умееш всичко" Л.Н.Толстой)
Обикнах те такъв различен,
с китара стара в ръце.
С глас топъл, нежен и лиричен,
очи тревисти и бяло лице. ...

Някъде -
в далечината на нашите чувства
остана онова обещание,
което завещахме
на очакванията си... ...

И днес във 12 отново съм тук,
днес, след толкова много години.
И днес във 12 отново напук
без сбогом ще тръгна, прости ми...
Живееме уж врата до врата, ...

Пролет
1.
Млади майки със къси полички
над източени обли бедра,
тикат весели, пъстри колички- ...

Не раздаваме тежки присъди
и не търсим подмолна вина.
Ние искаме други да бъдем:
да сме рой акварелни петна.
Нека сгради бетонни да тегнат, ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - втора част
Прибирах се от работа доста по-късно от обичайното време, когато видях пред вратата на бар”НИКО” на един стол да седи Нора и да ме следи с очи. В този момент се притесних малко, защото за пръв път се засичахме без до нас да има и други хора, но после с ...

Питам господина
колко е часът,
колко време има
до края на часа?
Още две минути - ...

Душата ми, ах, душата
е газова граната,
протестираща и
неразбираща -
предпазителя някой ...

Съжалявам, Мамо, не съм това, което очакваше.
Съжалявам, Мамо, но не съм това, което искаше.
Всяко мое желание те убива.
Всяка моя дума те наранява.
Всяко мое действие те разочарова. ...

Дали от погрешно разбрани импулси,
дали от изгубена в превода мисъл,
стомахът ми се свива във конвулсии;
или защото дишаш твърде близо?...
Или защото границата на страстта ми ...

Болка ли си, да те боледувам?
Дар ли си, на теб да се даря?
Извор ли си, в зов да те жадувам?
Огън ли си, с дъх да те горя...
Песен ли си, в стих да те изпея? ...

Не са ми нужни сто години,
не са ми нужни сто причини,
а само онзи миг, когато
(макар и да не беше лято),
а зима с минусови вопли, ...

Понякога засявам удивителни,
а никнат въпросителни.
Стъпвам накриво в пътя прав,
а в кривия по-право ходя.
Понякога отскачам по-високо, ...

Нека да те има!
В спомена, в бъдещето
и във всеки ден и час.
Това си ти за мен.
Нека да те има! ...

Вдъхновено от този глас:
Как искам да се гмурна в твоя глас
и нищо друго дълго да не чувам.
Да ме пронизва той и в него аз
като перце от лебед да заплувам. ...

Аз вярвам в любовта. Да, все още, аз вярвам, макар сърцето ми да бе разбивано на части и очите ми да са се давели в сълзи. Самотата ме обгръщаше, чувствах само студ и празнота, обсебващи до неузнаваемост те ме потискаха, свалиха усмивката от лицето ми за много дълго време.От всяка глътка въздух ме б ...

Заслужаваш да бъдеш обичана
така, както никоя друга,
не само защото си толкова истинска,
всеотдайна, добра и хубава,
а защото ти, единствена, си ...

Колко често си мислите за мъртвите си близки? Колко често си спомняте аромата им, усмивката им? Още ли пазите в сърцето си всеки един миг, прекаран с тях? Все още ли ви липсват? Познавам болката от загубата и знам, че нищо не би могло да излекува раната, нищо не би могло дори да притъпи ужасяващата ...

Тази болка в гърдите...
в мен крещи без звук...
Тези сълзи в очите....
те са от спомен луд...
Аз не казах, че обичам ...

А беше Лятото - хлапе.
Ревниво и разглезено. -
До коленете му - небе.
И океан - до глезен.
Сред облаци от дъжд и смях ...

Тъга... не знам какво ми става...
Живее ли ми се, или пък не?
Някой знае ли изобщо, някой знае ли въобще?
Животът се оказа трудно нещо.
Плячкоса ме, опустоши без страх. ...

Аз бих могла дори да Ви простя
нахалните Ви погледи тъй дръзки,
развързващи без жалост всички връзки
на тъй пристегнатия ми корсет,
нима мъжете толкова са дръзки?!? ...

Не помня да те е нямало или да има нещо преди теб! Най-ранният ми спомен, най-чистият – това си ти. И нищо на света не би могло да развали връзката между майка и дъщеря. Винаги си била до мен.. но уви, дори думата „винаги” е малка, за да опише времето си отделила за мен. Когато Аз самата не вярвах в ...

Може би ще се усмихна утре,
може би ще продължа...
Просто всичко близко ми е чуждо
и не съм, а съм сама.
Може би ще ви обичам утре, ...

Енергоинформационен обмен между мъжа и жената
Връзката между мъжа и жената е най-добре да се НАРИЧА енерго-информационен обмен, защото при нея мъжът и жената ОБМЕНЯТ енергии – мъжът получава женска огнено-творческа енергия за ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ, жената - стабилизираща емоциите РАЗУМНА енергия… Освен това ...

Почти на зимата на края,
почти в сезона на мечтите,
почти съм влюбена... Навярно
ще бъде кратко. Но не питай.
Мълчи! Сега съм само грешка. ...

Аз гледам от ръба на отчаянието,
пред мене виждам фалш и суета
и чудя сеь ще оцелея ли след изпитанието,
ще вдигна ли отново пак глава.
Все боря се за истината във животаь ...

СЧУПЕНО СТЪКЛО
Каквото е било – било.
Изтеклата вода не се завръща,
не се залепва счупено стъкло
и ние с теб не сме едни и същи! ...

Пепел от рози,
пепел от думи,
пепел дори от сълзи...
Рана от поглед,
рана от песен, ...