Тя бе от онези момичета, които ходят сякаш нямат нито един проблем. Беше от онези, които те карат да се обърнеш, когато минават до теб. Винаги ухаеше на мъжки парфюм. Кожата ù бе попила целувките на ред момчета. Очите ù бяха видели толкова много лица, приближаващи се към нея, изискващи целувка. Мног ...

Вали
Дъждът шепне пречистващо,
свети нежност в тишината сутрин.
Миг смирение. Сълза проронена.
Времето спира. Вали безвремие. ...

Ще кажа на всички какво ми се случи,
макар по-добре би било да мълча,
защото и с друг, ако тъй се получи –
на моята съвест ще легне това.
Вървях си веднъж през горичката рядка, ...

Имането не стигаше за двама,
дори един му беше много - злато!
Земята го изплю, а те се сдавиха,
по нищо не личеше, че са братя.
По-старият награби шепа, две, ...

Любовнa поемa
Кaк дa те нaричaм?
Кaто име нямaш дори
прaзнинaтa ли трябвa дa обичaм?
Или дa чaкaм, когaто нaстaне зори. ...

Песента на феите
Птички пеят във гората,
нежно гали вятърът листата.
Там, във дебрите потайни,
танцуват феите омайни. ...

Живеех на далечен, поетичен бряг
проспивах дните си или пък гмурках се за риба.
До оня ден,във който свръхтайно жури ме избра
и прати ме на мисия секретна на Малдивите…
Пътувах дълго: със самолет, със кораб и кола. ...

Как очи вечер да затворя
и кротко да заспя без никакъв проблем,
щом само като ги притворя,
те виждам легнал и притиснат в мен!
Но знам, че ако ги отворя, ...

Синьо шалче и син дъждобран.
И очите преливат от синьо.
Някой пак ми гостува с дъжда.
Заваля... Мое време любимо.
Пеят капките. Кой ли сега ...

Да превръщаш падането си във полет,
изправянето си във извисяване,
да тупаш прах от дрехите и от душата си,
да даваш, да обичаш, да обичаш да даваш,
да се оставяш да бъдеш обичан ...

Приемам на доверие нещата,
които следват моята борба.
Аз вярвам, Боже, горе във звездата,
която бди над моята съдба.
Че тя и вечер над съня будува ...

Л юбовта е сребърна звезда,
Ю зда е, тъй крехка е със времето...
Б оли и истинска тъга
О бзема те, напусне ли те Тя като
В идение...

За теб съм като цигарата, можеш да ме запалиш дори само с една ръка. Използваш ме, за да се успокоиш. Наслаждаваш се на няколкото секунди удоволствие. Имаш нужда от мен, когато си ядосан, тъжен, дори и щастлив. Запалваш ме, след като си задоволил глада си. Аз съм като цигарения дим, оставам миризмат ...

Като старо вино е тъгата…
И ме опива, и ме носи…
Потъвам и се лутам в нея!
А мислех, че е в миналото,
но уви, стои си вътре в мен - ...

На времето безлично по брега
се скитат векове, почти сломени
на сивия гранит под тежестта,
под паметта на цели поколения.
Но, всъщност, дали камъкът тежи? ...

Скъпото ни, буйно, весело момче
днес рожден ден има, торта ще яде!
Приятели поканил е мнозина,
пораснал вече е с една година!
Чаровната ни малка, внучка мила, ...

Оплетени в кълбо от полуистини,
не можем да намерим вече края
и за това сме тук. Несмело се разлистваме,
а всъщност ни е страх да се познаем.
Ти се боиш, че в старата си кожа, ...

31.
– Разбра ли за снощи? – посрещнаха я на вратата и накратко я “светнаха” за случилото се.
Сърцето ù се сви, когато ù разказаха. Не можеше да повярва. Тя много добре знаеше, че той идва заради нея. И вчера му беше казала, че ще бъде на работа, но така се случи.
Чувстваше се виновна. И за пръв път ...

РАВНОСМЕТКА
Бях звънка стомна,
бях кърчаг от глина,
предлагах влага – всеки да отпие;
бях амфора от Хиос с тъмно вино, ...

Мечтах в живота да горя.
Душата във житейски огън да прочистя.
Мечтах безброй бисери да сътворя
и малкия си дом със тях да нагиздя.
О, грешка моя! Болка ненаситна! ...

Сляпа лудост вените в мен прояжда,
от безсилие сълза душата ми разяжда
и питам Бог защо и докога в самота
ще нося кръста на проклетата съдба...
... Дълго молих се и псувах, и ридах ...

Пишейки се гуша до дървото,
то рони мъх в косата ми.
Забравих да пиша,
да редя шифри и да смятам симфонии.
Как ставаше, ...

Сивкавият сумрак на зората бавно се процеждаше в стаята. Спяха прегърнати, вплетени един в друг, бяха едно цяло. Тя се разбуди от кучето на съседите. Погледна часовника и въздъхна. Погали го нежно.
- Анди, трябва да ставаш.
Отговор не получи, той спеше прегърнал я здраво с дясната си ръка, като че л ...

Нека долните редове
са забранено четиво
за ония, които са сега на 18.
Когато пораснат,
те с хаоса и простотията ...

Душата ми е дрипла,
не я плаши, че навън вали.
Окъсана,
намачкана
и вехта. ...

няколко греди
самота,
стегнати здраво с въже,
оплетено от смесени
чувства . . . ...

Разкъсвам пак с кинжал платното, разтварям облаците във мечти, прегръщам образа, контура и влакното, прегръщам края на душата със очи. Обръщам рамката, но не откривам останали от мен лица преди - и пак със четката прикривам, и пак изсъхват нейните следи.
Оставих спомена за себе си застинал,
но тайни ...

То, небето, ме гледа с твойте пъстри очи...
ти целуваш ме с устни като огнени макове!
Не, не искам пощада – красотата боли:
тя е твоята сила, но и мое разпятие!
Златокосо вълшебство си – като сън долетя! ...

Обичам ръцете и твоите длани.
Как нежно ме милват в нощта.
Обичам дъха ти в косите си
и твоите нежни слова.
Обичам очите ти дълбоки и сини, ...

Стоиш срещу стъкло,
а гледаш огледало
от камък ли направено е то -
следиш го с твоя поглед - удар на махало.
Дали е камък - ...