Тихо е в стаята, където аз живея.
Тихо е и в душата ми, която беше наранена.
Не смея да се радвам, не мога да повярвам, толкова ми е добре.
Живея в центъра на град, град, който аз обичам,
но не толкова, колкото жените. ...

Аз нищо нямам във замяна.
Какво ли мога да ти дам?
Отколешна е тази драма -
омъжена съм, ти си млад...
Ни нощ, ни ден, най-много час ...

Какво би бил денят без светлина?
Каква би била нощта без звезди?
Какъв би бил животът ми без теб?
Какво би направил ти за мен?
Денят без светлина би бил мрак, ...

Аз съм част от прашния под на килера.
До мен не достигат ни кръв, ни дъжд и цветя.
Няма и голи актриси, които да вдишат от мене.
Няма кани със вино, зовящи за плът.
В страх от ръка, която ще открехне вратата, ...

нещо счупено, нещо нездраво, нецяло,
нещо, в което сме вярвали,
нещо ми прощаваш,
нещо искам
да ти простя, ...

Сега си тук, а... после отлиташ,
и галиш ме ти, а... после ми липсваш,
целваш ме ти, а... после отказваш,
и любиш ме страстно, а... после забравяш!
Леглото не искам, защото те няма, ...

Щастливке, аз не те познавам.
Не съм те виждала дори..
Щастливке, за едно те умолявам...
момчето ми от болката пази.
Щастливке, аз не знам коя си. ...

ПОЕЗИЯТА С НОВО ИМЕ
На Мария Донева
Навярно в мен любовна мъка
по чистотата на стиха
доведоха ме. Ти забърка ...

Орцево
Моето село е на най-високо
в Родопите и в България дори!
Поглед простирам нашироко -
гледам океан от зелени гори! ...

Толкова вдъхновение и поезия
има в тази замислена юлска вечер!
Държа ръцете ти в моите ръце.
Устата ми допира с ласка твоите коси,
в които капки от вечерната роса се стичат ...

А цветето растеше като любовта към теб:
ту боледуваше, когато те разлюбвах,
ту грейваше, когато те целувах,
ту се окичваше със цветове,
когато си прощавахме взаимно. ...

Тя
Всичко случило се, е оставило своя отпечатък върху двама ни. Но ако има желание за заедност, всичко се преодолява. Това, че научи много неща за мен, го използвай в наша полза, а не против нас.Ти също си се променил, за което поемам изцяло вината. Чувствата ти са най-силен коз. Изрази ги, за да ра ...

Първата глътка кафе
трябва бързо да се отпие,
иначе ще умре
дългоочакваната магия...
Иначе ще прелее, ...

Петнайсет сантиметра от смъртта.
Ръбът изглежда като магистрала.
Педята е крачка в пропастта,
а бялото понякога е падане.
Петнайсет сантиметра още жив. ...

И аз, и ти, и той... сме просто хора.
Тук търсим своят път... (както в гората),
но други често съдим без умора...
Изземвайки на Господа правата.
Затуй във храм ще вляза сутринта ...

Аз седях под бялата бреза -
немощен, отпаднал, безсилен.
Мракът изцеждаше мойта душа -
като болест ме мъчеше силно.
Борих се с него, но той ме надви, ...

На Тони!!!
Искам да ù подаря живот,
сърцето ми във Нейното да тупка.
Във ритъм и синхрон - с любов,
да бъда Нейна сянка луда. ...

Когато сърцето утихне самотно
на своята участ във тънката мрежа,
приело да бъде сърце доживотно
на някакъв глупав и влюбен невежа...
Тогава на разума тънките нишки, ...

Искам да напиша нещо весело,
да подаря усмивка на света.
Но тук Ви казвам, не е лесно
да пишеш с болка на душа.
Да изрисувам с думи аз желая ...

За кой аз ще гласувам утре, питате ме днес.
Аз бих попитал - за кого гласува вчера?
Ще отговоря тъй - загубих вече интерес,
туй диагноза си е в психо-диспансера.
Не искам да ми вярвате, но зная, ...

Това е финалният мастеринг на парчето!

Да си изкривя чертите,
цялата нарязана и вдлъбната,
отнел си ми и името
и кожата ми смъкна от лицето.
Аз съм никоя ...

Дори живота си така да пропилея...
и шансовете по-добри за мен,
аз искам само с теб да изживея,
до края и последния си ден!
В прегръдките ти топли да се будя... ...

Забрави ли ме? Или ме намираш
все още във шума по тротоарите,
в онези тъмни сенки под очите ти,
в онази тишина пред огледалото?
В ръцете ти, превърнали ме в рана, ...

Ако искаш да ми бъдеш приятел – бъди!
И аз ще бъда твой приятел…
Ако не искаш – недей, но и аз няма да бъда зад теб…
Плащам само изпитото и нито капка повече!
Ако искаш да ми бъдеш познат – нека. ...

Да започвам ли? Сигурно да, така или иначе съм сама с теб, нали...
Може би ще ме помислиш за луда, ахаха, стените са бели...
Убий ме! Разкъсай ме! Зарови ме!
Не ти заповядвам, давам шанс, постарай се... Трудно е!
Полудей с мен! Мечтай с мен! Живей с мен! ...

Безлюдна пустош, скитание безкрай,
човешки облик нийде се не вижда.
Буря страшна обгърнала простора цял -
тъмни облаци адский прах глозгат и безжалостно раздират кожа.
Ни стон, нито вик могат устни да нашепнат, ...

Любовта, както и смъртта ни спохожда с неописуема сила, без да се замисля за последствията. Това чувство не би могло да се замени, няма второ по рода си. Обичаш ли - ти живееш, имаш сила да продължиш да се бориш и да минаваш през препятствията на трудния живот.
Досега не ми се беше случвало. Когато ...

Усмивка ти ми подари.
И много хубави спомени.
Благодаря ти! На теб -
който разби тоя лед.
Дори небето да е мрачно, ...

Да, за очите ти говорят
в тревата черните щурци,
същите са паднали звезди,
които за дома си спорят...
Не, не искам да се връщам ...

Ние непрекъснато изстрелваме нещо в космоса. Но ще настане голяма бъркотия, ако той реши да изстреля нещо по нас...
Няма ли кой да спре криворазбраната цифровизация?
Мисля си, ако направят някой диригент митничар, няма ли по-лесно да засича няколко фалшиви тона стока...
На малките, бъдещи агенти от ...

Ти и утре пак ела при мен
така случайно, без да съм те канил.
Добре дошла си всеки Божи ден.
Заповядай! Влез! Не се смущавай!
- Добър ден, приятелю добри ми. Добре заварил! ...

Всички в селото обичаха Рафи – дружелюбното куче смесена порода, което живееше в импровизирана къщичка от щайги до спирката. Макар и да не бе чистокръвен, Рафи изглеждаше достолепно, може би защото бе взел много от гена на баба си – породиста каракачанка. Всички познаваха Рафи и мнозина го хранеха р ...

Кога ли детството немирно си отива?
Кога настъпва луда младостта?
Дали когато в сънища щастливи
осъществяваш твоята мечта?
Или когато спреш омаяно да тичаш ...

Добър вечер, Любов, закъснях ли?
Щом ме чакаш, навярно не съм,
но в очите ти гасне забравен
спомен някакъв (или пък сън).
Колко жалко, Любов, изтрезняла си, ...

Възелът в душата си
трябва аз да разплета,
да отпусна и юздата
на заключената си душа.
Да преборя себе си отново, ...