Неусетно в света се заслушвах.
Всички шумове в своето тяло
проверявах, разплитах и сгушвах –
бегли сенки от някакво цяло.
На квартала кресливите звуци ...

Омръзна ми да споря с теб, съдба,
(пък и за спор днес нямам настроение).
Всесилна и всевластна си била,
пък аз - кълбо от прах и нетърпение.
Под нос мърмориш вечно с укор строг, ...

Днес очите ми търсят очите ти!
Може би, защото навън е валежно.
Трудно събирам в шепи сълзите си.
Дълго бях силна, дори прекалено!
Днес ръцете ми търсят ръцете ти! ...

Светът на Човека
Когато пада с първите си крачки
Човека и залита сам встрани,
и всеки миг готов е да заплаче-
Безкраят е до близките стени. ...

Стоим зад думите си неизказани -
нерухваща невидима стена.
Очите - мътни, сенките - размазани...
дали от дъжд, или пък от сълза...?
Какво да кажа? Стигнахме до края. ...

От известно време все нещо ме гложди да споделя за една програма, финансирана с пари от Европейския съюз. Е, най-накрая се наканих. Става въпрос за един средно голям град с около двайсет и няколко хиляди жители. Отпуснатите пари са били над седем милиона лева, както пише на табелите, поставени на ра ...

Думи неизказани,
тишина...
Обич притъпена...
Самота...
Любов скрита, срамна, незаконна, неморална... ...

Две нежни капчици любов
ще смесим с виното червено,
в зениците искри ще блеснат,
ще галиш чашата смутено.
Ще бъдем двама - аз и ти, ...

Ревнувам те от всичките жени,
които през деня ти преминават,
една частичка в мене все не спи,
страхува се, че вече остарявам.
Тъгувам те през всичките си дни, ...

Събличам свойта кожа,
сега съм гола -
цялата съм време и материя.
Можеш
с едно докосване ...

Мигът на трагизъм отмина,
бавно спуска се гъста мъгла,
гробът пуст е, останал без име:
тихо пее на глас любовта!
Самодиви край него танцуват ...

На тягостна дупка прилича светът
На тягостна дупка прилича светът
и мишките в него живеят щастливо.
Орлите, незнаещи туй, си летят,
а гаргите ронят сълзù завистливо. ...

"Какво ще пишеш ти за нас, историйо,
на овехтелите си страници!..."
Дали че паметниците съборихме,
или че хукнахме през граници.
Дали че сринахме заводите, ...

Мечти, потъпкани от теб,
сърце, смачкано без милост,
очи, пресъхнали от плач
и душа, обречена на самота.
Любовта бе светлината, ...

Към небесата днес търкалям аз
желание - кълбо от слънчев вятър,
Сизиф съм - роб на нежната ти власт
и път към теб изкачвам необятен...
В смеха ти аз съм звездният пастир, ...

Неотдавна, поне доколкото съм чувал, в покрайнините на Бургас живели двама млади влюбени, които се наричали Мишо и Радина. Искам да знаете какво им се случило, за да внимавате и да не повтаряте тяхната грешка.
Мишо и Радина били сравнително щастливи – Радина работела в голяма международна фирма, а М ...

Танцувам!
Душа и тяло шеметно се носят
в ритъма неравноделен.
Тъга, умора, скръб –
натрупани във тежко ежедневие, ...

Пухкава и малка Жужи,
аз съм изумена,
че от сладък сън ме будиш,
на юргана ми качена.
И опашчица от свила ...

Аз тука сякаш съм заточен...
О, по-самотен
до днес не съм бил.
И времето ми
така се проточи, ...

Забравила си
Забравила си мястото, където
изпях ти песен – много, много стара,
изтръгната направо от сърцето
и струните на моята китара. ...

Изплъзваш се... А каза -
бил си птица. Но питам се
къде са ти крилата?!
В зениците на моята зорница
и тази нощ сънуваш топло лято. ...

ПЪТУВАЩИ ГОДИНИ
Къде отиват изживените години?
Къде се трупа времето изтляло?
Когато този кратък ден отмине,
къде погребват мъртвото му тяло? ...

Правилно и грешно, вярно и невярно, истина и лъжа... Не съществуват, всяка от думите антоними в двойките е взаимозаменяема с другата, в зависимост гледната точка на всеки един. Призмата, през която се пречупват възприятията ни, е строго индивидуална и няма константен първообраз или точна величина. О ...

Розата ти все още стои във вазата ми,
сълзите все някой ден секват.
Оставащите след тях тишини
напомнят, омекват, отекват.
Пръстите ти все още докосват кожата ми, ...

Отново съм сам,
по тази пътека - лъкатушеща.
Наоколо - тръни и драки,
няма време да видя небето
и теб, да се усмихна - ...

Зя Добърско не спирам да копнея,
за тия рилски, необятни висини.
Оттук се чува как Балканът пее,
снегът когато се топи.
И песните неземни във сърцето пазя, ...

Секс. Пари. Те купуват и продават.
Власт, копнеж, те душата оковават.
В общество, в което да си скромен,
значи да си безмълвен и отронен.
Затова, ако искаш да оцелееш, ...

***
Погледът му се спря, сякаш видя нещо. Нещо, което го накара да спре да говори, да слуша, сякаш бе някъде другаде. И не желае да се връща дори за секунда. Но последва въпрос, който нямаше как да пренебрегне, обърна се и впери очи в моите, сякаш нещо ги направи тъжни и сиви, като че ли болка ги бе ...

Още помня деня, в който се запознахме. Беше зима. Валеше. Снегът падаше на парцали, беше студено и когато говореше, топлият ти дъх се виждаше във въздуха. Още тогава мечтаех да усетя топлите ти устни върху моите, месеци след това ги усетих.
Бяха точно както си ги представях - топли, сочни и винаги н ...

В палитрата на подредения ми свят
угасват цветовете постепенно.
Изгрява и залязва сивота,
променяща се в равномерно черно...
В постройката на подредения ми свят ...

Какво си мислиш?
Какво те натъжава сега,
какво те накара
да ме погледнеш,
какво те накара ...

Лъжата - това е лош кредит на доверие, даден при непосилна лихва...
Връзка между елементите в Природата: пред мен се откри ЗЛАТНА възможност да ми ОСРЕБРЯТ малко стари МЕДНИ монети.
Някои хора не оставят, а изоставят след себе си...
Дали съществува (без)смъртна опасност?
Не искайте от мен да ВИ дам ...

Като сняг, разтопен в калта -
чезнат сълзите в мократа кърпа.
Сякаш малки петна от тъга
от сърцето кръвта ми издърпват.
И очите те търсят отново, ...

С изгоряло от сълзи лице и тъга в сърцето
тя стисна зъби и си каза наум:
"тихо, тихо, утре няма да е като сега!"
ала знаеше, че няма да се случи.
Сърцето ù се сви от тъга, устната ù потрепери. ...

Добре сме, скъпи.
Нищо, че крещят
очите ти влудяващо към мене.
Научих се
да се усмихвам всеки път, ...

Синя светлина от дълбините на нощта,
светкавици блестят, гръмотевици трещят.
Виж - луната свети омайно, със сигурност и сияйно.
И обръщаш се назад,
за да видиш дали ще се върнеш пак. ...

Самотата, тъй безмилостна е тя!
Самотата кара те да страдаш, такава е тя!
Самотата понякога е тъй безкрайна.
Самотата е толкова коварна.
Понякога искаш само да повървиш! ...

Заспиваш с него, а сънуваш мен
и във съня си плачеш безутешно.
На него се усмихваш, щом е ден,
ала нощта със мен споделяш грешно.
За него ще приготвиш пак обяд, ...