Чуй гласа на вятъра,
иска да ти разкаже история.
В нея ражда се една любов,
донесла щастие, самота и болка.
Едно сърце, заблестяло като слънце, ...

Път през сиви клони
на пълна с мъх гора.
Това е сън.
Това е сляпост.
Еленът там - със черните очи, ...

Обичаш ли ме? Питам се стократно
и очите ми изгарят в плен,
вървя към теб, но връщам се обратно
и ровя в спомените от сатен.
Събличам кожата си на кошута, ...

Здравей, Любов,
кога ще те видя...
(така тъжно ми става понякога)
да можех поне веднъж да предвидя
дали си струва все пак да те чакам. ...

Преди години, баба ми, преди да се поболее, когато още бях малък, прекалено малък, че да пазя кой знае колко ярки спомени, в градската ни черква се чакало голям гост. В малката ни черквица, посветена на Йоан Рилски, запомнена само със стенописите, изрисувани, кой знае защо, от ръката на истински май ...

Жена съм. Често плача без причина.
Понякога съм истерична, даже зла.
Ядосам ли се, се превръщам в зима
и мога много бързо да те простудя.
Объркана, обезверена, хаотична, ...

Ново слънце
ли изгря
на хоризонта?!
Сянка
в миг полази ...

Едно листо пътува към земята
и танцът му е тъй неповторим,
и тъй ме ранява красотата му,
че дълго помня как боли.
Денят на мъртвите е. Нося цвете ...

Където горяло бе преди помежду ни,
отново ще пламне. Аз знаех това.
И нужни ми бяха от теб две-три думи
да тръгна към Ада и пак да горя.
И тлеех в ръце ти... и в устните твои. ...

Беше ми трудно да повярвам,
че си това, което твърдеше, че си.
Защото с цялото си сърце знаех,
че си всичко друго.
Казвам "беше ми трудно", да. ...

Бие весело звънеца,
ясно слънце грее.
Вика ме звънеца,
влизам пак в час. Жалко, че ваканцията свърши, но с весели приятели съм пак. Весели игри ще има,
часовете ум ще ни дадат.

Тъй шеметна във жълто и червено -
запалила е огън есента,
в дърветата ѝ - есенни огньове,
се грее и изгаря любовта.
Изгаря зарад огнената есен - ...

Чрез Любов пламтя!
От твоята любов съм окрилена!
И жадна! И готова съм за теб!..
Дори когато бъда преродена -
ще нося Любовта във мен! ...

***
За да сте спокойни и винаги прави,
наричайте славеи гракналите врани!
***
Той днес е най-известен журналист – ...

Погребах се.
Не беше много зле.
Така успях да се издигна
над тленното си тяло.
Но небе ...

когато прекопира
зениците си
върху стъклото
чак тогава
разбра ...

Говорим с тебе пак по телефона...
Гласа ти чувам, сякаш си при мен!
Но чувам на сърцето ти и стона!
И моят глас от туй е вледенен...
Далече съм... във тежката Чужбина! ...

СПОМЕНИ
Аз следвам пътя – оня вечен път
на миналите преди мен през дните.
Не крача сам.
Наоколо вървят ...

Ти ли си тази звездичка,
която свети вечер над моята къща;
ти ли си този, който
и от небето с любов ме обгръща?
Ти ли бдиш като ангел над съня ми ...

Жени! И аз съм като всички вас,
и мене ме вълнува любовта!
Велика е като самите нас,
дори да е несбъдната мечта.
Такава е! И нека я приемем! ...

Един мъж
с една жена
омъжена.
Една любов
открадната и грешна. ...

Къде да те търся?
В лъчи недокоснали още зората,
във бряг нецелунат от морската шир,
във звездния полет на нощ непозната,
в чертите на някой забравен кумир? ...

Понякога аз искам да извикам,
да изкрещя и да политна
над болката, която ме научи да обичам,
над всичко познато и непознато досега.
Да се рея с крясък в небосвода, ...

О, наш Бойко, правий Бойко!
Ти, що си в парламента.
Ти, що си на улицата, Бойко -
с нас ти режеш лента.
Ти, който ни заковаваш ...

СИНЬО МОРЕ
Площадът пълен е с народ.
Синьо море многолико.
Сякаш е паднал небесния свод.
Времето отново е велико. ...

Дойде есента. Повлече дъгата.
И с яростни стъпки нов път реди.
Късните ласки се гушат в тревата.
Тръгна си лятото тъжно, почти...
Тръгва си лятото. Вятърът гони ...

За вярата ни няма измерения...
Тя съществува някъде в душата.
Тя отстоява всички изкушения.
И не очаква за това отплата...
За вярата – дали със свещ запалена, ...

Медна монета
Изпусна ме като монета медна
и на паважа нежно прозвъня
най-лунният ми образ на жена.
Нощта се спусна по ревера ти ...

Небето е тъй необятно и всяка тайна за тебе шепти…
Как в буря, далечна и снежна, ще изчезнат днес моите мечти.
Защото тук всичко е преходно - любов, щастие, тъга…
Защото само ти вечна оставаш и в шепи държиш вечността…
Дали в летописа на времето ще запишеш и моите мечти… ...

Строих я тази къща с две ръце
и всяка тухла мина през душата ми.
Зазидах в нея моето сърце,
градих я с радост... мислех за децата.
А вчера сякаш беше... бях по-млад, ...

Природата усмивката смени -
бе хладна и скърбеше,
остана мълчалива цели дни -
тъй безутешна беше.
Отслабваше любимото ѝ слънце - ...