Къде са днес – Околчица и Вола?
Къде потъна – Ботевия вик,
разтърсил до звездите небосвода.
И станал част от Божия светлик!
Нима заглъхна битката при Драва? ...

Червено като безразборно разпиляни на чиния зрънца от нар. Проблясващи като гарафа вино при запалена клечка кибрит..
Червено като страна на лицето му, на която е спал доверчиво цяла нощ. С отпечатъци деликатно оставени от калъфката на мека възглавница..
Червено като следи от нейно червило по огледал ...

След полунощ
Съдбата спи и ангели сънува,
докато аз душата ѝ държа
и в мислите си като в златна люлка
нежно я издигам над света. ...

Ние до такава степен сме свикнали с нашия автоматизъм, че дори не правим и най-бегъл опит да го подложим на съмнение. А съмнението е най-важното ни сетиво по трудния път към Истината.
"Блажени са повярвалите без да видят!" -
изрече Иисус пред Неверния Тома, усъмнил се в Неговото възкръсване. Но пак ...

Без ерудиция,
кондиция
и дикция,
но с меруд(иц)ия.
Широк екран, ...

Ще трябва да те нося в самота,
защото ти си дух невидим.
А щом политнеш с птичите ята –
от моя синева ще си отпиваш.
Ще трябва да те прося от смъртта, ...

НЕОНОВ ДЪЖД
... когато край хотела „Плаза”
нахълтат зимни ветрове,
и кацне гълъб на перваза –
да клъвне с теб трохичка-две, ...

Къде е зимата?
Отвън, на прага,
но вътре римата
на топло ляга
от двама гушната, ...

Long ago there was a powerful king,
He was generous, just and defined.
But there was on the Earth a thing
That was from him declined:
Although he loved his wife a lot, ...

Светът приключи с този ден,
поседна плах и уморен...
Как вярата едва угасна?!
Дали все още се вълнува?
Нима отново нея чувам? ...

Дадеш ли дума, няма път назад
и няма извинения банални.
Дадеш ли дума, даже хитър хлад
не ще зашие нишките финални.
Дадеш ли дума, стой зад своя вот ...

Килим от листа
Вървя към нашето село, към дома,
отварям си вече сам пътната врата.
Стъпвам на килим от разноцветни листа,
лозови листа обагрени от есента. ...

Помня, през годините ми детски,
как нашите учителки замествах…
И учител-студент – сякаш вчера
в часа аз смутени деца приветствах…
Но май от тях повече смутена, ...

Завръщам се по стъпките на тези,
които се отдалечават бързо
от спомена с несигурни протези,
завързали живота си на възел.
Завръщам се към печката с бакъра ...

Учи се да не зъзнеш в любовта,
когато, както, колкото, където.
Препълнени са другите блюда,
а твоето прилича на решето.
На дупчици го времето дълба, ...

В старото злато на вчерашен ден
търся утеха, но няма те с мен!
Сянка ли, спомен ли трепна с крила?
Ангел в сърцето ми вае кивот,
пише с писец бял: „Добро естъ животъ“. ...

Дъждовно утро с ноемврийски порив
до есенно така ме наваля
и мокра съм, щастлива съм до корен,
и весела съм, чиста, не боля.
Навярно зима идва неусетно, ...

(по Рей Бредбъри)
Вещица съм, знам една магия,
в шепите си крия чудеса.
Нощем се превръщам във стихия,
сутрин съм по-нежна от сълза. ...

Човек:
Не вярвам в тебе,Боже!
С какво помогна ми изобщо?
Само да ме наказваш можеш
и никога да не ме поглеждаш! ...

"Предадох се"
Събуждам се отново изпотен
Минава още един пропилян ден
От моя позор
Отново се е забил в главата ми ...

М А Ш И Н И С Т И
Планина,връх,хоризонт безграничен,
облаци отвред пъплещи,задушаващи-
кълбета от пара взора потискат,
зловещо затишие-светкавици,трясъци,страх завладяващ. ...

Безкрайното случайно ме повика.
Аз бях и съм и ще, и вчера, утре и сега.
Преброих го и усетих, че сме си прилика.
Извираме и вливаме се в една река.
Кръговрата нежно ме прегърна. ...

Искаш да знаеш как те обичам -
като дъхаво хрускаво крайче
на хляба, току-що изпечен.
Защо те обичам ме питаш -
защото се чувствам до тебе ...

Нищо, че вече съм голяма
дядо Коледа ще помоля
/само да не научи мама/
нов татко ще си измоля.
Този в къщи не го искам ...

Не ме обичай! Думите ми парят.
Погледнеш ли ме скришом – мой си вече.
Камбаната си претопи звънарят,
сънува ме монахът всяка вечер.
Не ме обичай! Толкова невинна ...

Циркът в момента е пълен. Използвайки политическото безвремие в САЩ, Кремъл е мобилизирал всичкия наличен политически български отпадък, с който разполага и го е изкарал по площадите на България. Крайно време е да се въдвори ред в политическия ни живот. Надявам се Тръмп след 20 януари с решителна ръ ...

Спокойствие ли? В зона земетръсна?
Бушува лава в тънките ми вени.
В пожарища умирам – да възкръсна.
Любов безсмъртна, като птица Феникс.
Душата ми е огнена богиня, ...

А ТИ НЕ СИ ТОЗИ, КОЙТО МЕ ЗНАЕ
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Хладен мрак се коти.
Черна грижа се търкаля
по пътя. ...

САМОТНИКЪТ НА СЕДМА МИ ПЕЙКА
… седя самин на Седмата си пейка и си провождам миналия ден –
хем лятото от мене си офейка, хем зимата е зинала връз мен,
и чудя се понявга и се мая? – пред туй, що занапред ми предстои,
не смогна ли да свържа двата края, ще ги рисувам с розови бои, ...

ДВОРЧЕТО НА БАБА
Разчорли вятър вехтите асми
и дядо пусна пилците на двора,
и курника със слама зазими,
наръси го с игличките на бора, ...

Градът си е същият, хората – същите,
но някак присвиват душици унило.
рисува димът по небето над къщите
пътека за зимата с черно мастило.
Жълтеят такситата, сякаш са весели, ...

ТВЪРДИ ГЛАСНИ ЗА ШЕПОТ
Ние може да плачем –
много силно и искрено,
да кълнем след палача,
да ругаем потисника, ...

Аз още вярвам в тебе, белобради дядо,
макар че съм пораснала с година.
Нетърпелива съм и се надявам
че пак ще спреш със Рудолф до комина.
И зная, пъргавите ти джуджета ...

НЕДЕЛНА НЕЖНОСТ
Неделя. Безпределна тишина.
По улици. Градинки. И площади.
Ще кажеш, че е минала война.
В безмълвиците вече ми се гади. ...

Силно Слънцето печеше
над поля и градове.
Слонче в жегата вървеше
редом до едно момче.
А момчето - в тази жега ...

Дядо Коледа, прости,
непослушничка аз бях,
с мъничките пакости,
може би се поулях.
Мама каза ми: "Поспри! ...