Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
384.3K resultados
Разказвачката на приказки
🇧🇬
Бледнее, изстива небето вечерно
брилянтни кристали проблясват във мрака.
Одежди от кожа в любимото черно
обличам и тръгвам – дългът ме очаква!
Наклаждам си огън от приказки стари ...
Ти изгрей, ти изгрей, ти изгрей,
ясно слънце в небето над мене!
Птичка Божия съм – чичопей,
сбирам сили сега, за летене.
Черен страх, черен страх, черен страх, ...
Грешникът е оправдан!
Рекох си, от ла@ната в, които плувам, ще изплувам,
не знам реално ли е... или просто пак, ази бълнувам?
Бях горе, бях доле... и ето, с тълпата на Черква отидох,
първо мълчах, гледах..., срам, ама и грехове споминох! ...
Вземù, Любов, от порив струнен
отново факела с копнеж -
да пламне пак пожар " безумен " ,
сърцето да е в луд туптеж!
Да бъде, искам, страст най- жарка, ...
Стрели, които пътуват денем, а улучват нощем – (Борче Панов, Република Северна Македониja)
🇲🇰
СТРЕЛИ, КОИТО ПЪТУВАТ ДЕНЕМ,
А УЛУЧВАТ НОЩЕМ
Автор: : Борче Панов, Република Северна Македония
По никое време запалих цигара с изненада от безсъние
и се запитах ...
Спомен мил... Усмивка и прегръдка
от снимка скъпа - майка и дете.
В очите - пламъчета скрила,
в душите - нарисувала небе.
И сякаш, закодирала е обич, ...
ДАНО ДА ИМА НЕЙДЕ ДРУГ ЖИВОТ
... навярно нейде има друг живот, от нашия по-смислен, по-достоен,
там любовта е простият PIN-код, и всички хора слушат Ленард Коен,
момчетата са мили, тъй добри с девойчиците – малки звездни феи,
там в речниците няма го дори ужасното понятие „злодеи”! – ...
КОКЕРЪТ НА МИМИ
... момичето, което в парка гони по цял следобед кокера си риж,
до мене спря под есенните клони – един пиян сархошин и пергиш,
на пейката поседна – да си вземе солучето – избягал нейде дъх,
а кокерът с очи като бадеми ме близна със мустаче – влажен мъх, ...
Събранието на входа бе оповестено с обява, залепена върху входната врата. И кака Мана мина, та да каже всекиму. Но, все пак, Тотю Порчето отиде в седем без пет и позвъни на Киро. Да отидели заедно…
Киро се позачуди. Що тоя човек – Порчето живееше на първия етаж, ще се качва чак до седмия, та да си и ...
Аз съм приказка дълга с поука съвсем непотребна,
имам скрити вълшебства, но вече почти не летя,
от чудовища скрити, които по ъглите дебнат,
уморих се до смърт всяка нощ да спасявам света.
Аз съм приказка... мен не побира дебелата книга, ...
Живея вътре в главата си. Там няма трева, има само кал. Небето никога не е ясно, а слънцето отдавна вече е залязло. Само луната блести тихо, докато мислите ми я обикалят. Виждам себе си - скитам сама в мъглата и се моля някой да ми помогне. Да ме хване за ръката и и да ме отведе на слънчева поляна с ...
Аз съм Зейна, синеока брюнетка на двайсет и четири години, хубавка, (каквото и означава името ми), студентка в последния курс по арабистика. Тази вечер трябва да взема най-важното решение в живота ми.
Но да карам поред.
През 1990 година, когато в Ливан починала баба Карима, дядо Басем решил да напра ...
Когато приказките остаряват,
разбираме, че детството е свършило.
И лесното, което обещават,
оказва се е трудно за извършване.
Като да бъдеш принц, принцеса, цар, ...
Живее времето, но в него не живея.
Затворен в хилядите му посоки,
предсмъртно песента си пея,
пропуснал сетния си шанс за скока.
Не скока от земята пак в земята. ...
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ТАТИ
... картинката бе повече от жалка,
и сякаш чувах светлия ти смях,
след твоята ужасна катафалка
в процесията подир теб вървях, ...
Копнежът неин в сив темел вграден е,
денят е златна клетка. В нощ без брегове
при отлив само е морето до колѐне,
луната с глас на нощна птица я зове.
Съвсем смалена слуша твари невидими, ...
Душата ни осиротява всеки миг,
щом близък наш политне към небе.
Денят ни става пуст и много тих,
все по-празното отвътре ни боде.
И сякаш се смаляваме… кап, кап ...
Млад, зелен отиваш си от този свят
може би Те обича за да те прибере при Него
добър, мъдър.. млад
Съветите ти житейски в съзнанието ми татуира
занаят се не учи а краде за да се научи ...