Живот – недорешена кръстословица
посветено
Тя знае всичко… Вестници продава.
Решава кръстословици – на ден по пет.
С тях игнорира хорската гълчава ...

Красива си, но толкова студена,
сияеш над градеца ни заспал,
а струни на цигулка тихо стенат
и свива се сърцето ми от жал.
Звездите тази нощ си затъмнила, ...

Влизаш ли в обувките на другите!?
Усещаш ли живота им, кажи?
Вярваш ли, че щом не знаеш...
По-малко в тебе ще боли.
Търпиш ли болките човешки... ...

Виновни ли са очите ми
че те запомниха млада
Виновно ли е сърцето ми
че по тебе си пада
Между изветрели делници ...

Август тръгва си полека
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво... ...

БЯХ НЯКОГА ПОЕТ
... сега съм вече стар и оглупял, и – всъщност, перспективите са мрачни –
от кал създаден, пак да стана кал – вървя нататък с адски бързи крачки,
топят се – вързуници светли дни, що Господ Бог реди ми ги отгоре,
простил съм всички глупави злини, които нявга някой ми е сторил, ...

Живеел в гората силен и свиреп вълк. Животните го отбягвали, защото се страхували от непредсказуемият му нрав.
Веднъж вълкът паднал в дълбок кладенец. Започнал да вика за помощ. Минала от там баба Меца.
- Моля те, извади ме от тук! – примолил се хищника.
- И как ще ми се отблагодариш? – попитала го ...

Душата ми остана неразбрана,
пиеса, изиграна с твърде тъжен край,
в която ангелите чакаха покана,
а дяволите ме убиваха на чаша чай.
И в своята едничка малка премиера, ...

Да обикнеш Звяр
Не, не е лесно да обичаш Звяр!
И раните му с нежност да промиеш.
Без страх в очите му да гледаш,
в душа му ти да вникнеш! ...

Бързо обличам старите дрехи.
Отново с песен излизам на вън.
Отново различен, отново свободен.
Времето спирам…, и всичко превръщам в приказен сън.
Тогава тичам бос по полето. ...

Хей, чуваш ли? Не заспивай!
Толкова нежна е нощта.
И ти нежна с мен бъди.
Милвай ме...
Шепни ми най-страстните слова. ...

I. Министър Плевнелиев
Плеве плевелите в министерската нива;
от едно място плеве, на друго
ги посява.
Докато изгуби пред него алтернативата ...

4.30 СУТРИНТА
Музика, текст: Пламен Сивов
Пиано: Самуел Ефтимов
Във четири и половина сутринта
тя се събужда сгушена до мене, ...

МОМЧЕТО СИ ОТИВА
Момчето в мен навярно е във криза,
със всеки ден превръща се в старик –
не ветролее сутрин бяла риза
по Главната – с осанка на лирик, ...

-Тихо, сега, дете! Ако не вдигаш шум
ще видиш как живеят те!
Но, винаги имай едно на ум!
За да не ни видят, че тогава
ще настане дандания голяма. ...

Топи се август...подобно шоколадова мелба,
а тоникът чувствен с удължена нотка трепти
В чашата му гореща от изгрев до залез
тънее късчето време упоено от летни треви.
Вкусващ... просторът разгъва есенни щрихи ...

Животът като блато се размъти.
Напряга лицемерието жили.
Лицата ви съм виждал много пъти.
Душите си, обаче, в мрак сте скрили.
С оголен зъб и нокти на чакали, ...

На хоризонта се белееха първите къщи на селото. Въздухът трептеше от горещия дъх на лятото, което бе дошло тихомълком. Непрестанното жужене на цикадите раздираше тишината. Колата вдигна облак прах докато преминаваше през боровата горичка по черния селски път. Приятният аромат на свежест нахлу през о ...

Мъгли ме обгръщат, взорът ми прикриват,
сред дървета диря те, дете в черупка.
Пареща ръка в прегръдка топла търсиш,
сълза по бузата ти меко се стича.
Думи тежки те повалят, нужда от одобрение, ...

По-добре не се обаждай,
чувствата ми пощади!
Времето дълбае рани,
губя твоите следи.
Толкова красиви мисли, ...

Нечакано дойде и този миг.
От страх не сменях дните в календара.
Сълзите от очите си изтрих.
Присъни ми се известéн лодкарят.
Жадувах вчера земни суетнѝ. ...

В прегръдките ми ти
ще си след часове,
и с устните следи
по тебе ще
прокарам - ...

П О С Л Е Д О В А Т Е Л
По пътя,който от скоро описвам,
аз от много отдавна набивам нога,
взорът ми напрегнат понякога се стъписва,
от неща,които ми завладяват Духа. ...

“Всеки може да започне пак,
но не с любов, а с мъст за грях,
извършен от най-скъп човек,
за тази болка няма лек.”
Стои синът на Немезида ...

Аз повече не бих написал ред,
ако без дъх - последната мечта угасне.
Преди сърцето ми във миг да спре,
не ме жалете, а ми ръкопляскайте!
Не бих изрекъл гласно дума, ...

Да пея, дарба си нямам,
но музика пее в мойта душа.
Чувствата в стихове влагам,
мелодията, с тях да ви внуша.
Чувам звънчетата медни, ...

Студен, ръждив ченгел,
забит на думите в плътта.
Виси сърдит, превзел
надежда, воля и мечта.
Сега табу е честното, ...

Аз искам бели нощи, златни дни
и спомени, които да събира
стихът, дорде в сърцето ми звъни
забравилата песента си лира.
И нощ след нощ луната ме боля ...

Когато някой в този миг умира,
каква е твоята вина...?
Смъртта коси, при теб не спира,
но ти не си ли закъснял...?
Как може после да се храниш, ...

ВЕЧЕ НЕ СЪМ ТОВА, КОЕТО БЯХ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
За моето идване
до моя сън, в който ти мечтаеш,
в зоната на измислените цветове и каменните птици, ...

КЪЩА ЗА ПРОДАН
Във крайчеца на мъжкото ми лято
да бъде! – както Господ нареди –
да се завърна в дворчето с мушкато,
което мама лани насади, ...

МЕЧТАНИЕ КРАЙ ФУРНАТА ЗА БАНИЧКИ
Понеже съм си гладен, пък и беден,
а ти – да дойдеш днес? – ми обеща,
те чакам аз на фурната – от седем! –
и ще те чакам чак до вечерта. ...

А в спомените – сякаш се обичахме,
Сякаш виждах твойте светли, пълни със живот очи,
и в мрака на нощта, безгрижни, смеехме се тихо,
щастливи в своя свят, от крехка светлина тъкачени.
Наивност ли бе, заблуда ли – не знам, ...