Изпиеш ли море, солено от сълзи,
и в гърлото ти тясно се промъкне
сподавена въздишка и облак задъжди
по директориите на душата, да замлъкне.
Ти знаеш сам на любовта цената, ...

Събуди се земята, топло сгряна
от слънчев лъч на втори януари.
Посърнала от студ, а днес засмяна
намигна тя на млади и на стари...
Разходих свойте мисли край морето, ...

ЖИВ ДОМ
ЖИВ = ВИВО ( жив - на италиански език) = Ви . В . О = 41 кв.км . 4 . 8 квадрата = 1 312 кв.км – това е архитектурен план на екологичен град с календарен кадастър (виж чертежа).
Един квадрат има площ 41 кв.км
В = 4 = Берил – хим.ел. №4
И = 1 = Идрогено – хим.ел. №1 ...

Когато домът ти стане гробище
Не може цял живот да търпиш и да чакаш.
Действай! Действай!
Тя вървеше в тъмното на път за вкъщи. Много необичайно, но Румяна не носеше нито ръкавици, нито шапка. Ръцете ù изтръпваха от зимния студ. Държеше ги свити в джобовете си. Знаеше, че скоро ще се прибере вкъщи и ...

Какво е любовта? Косите на вятъра или скритото лице на луната?
Твоят лик грее за две луни. Защо ми е скритата им същност?
Пред теб стихиите онемяват, за да говори сърцето ми.

Понякога съм весела и слънчево красива,
като утринна роса блестя!
Понякога съм тъжна, мълчалива,
но винаги изгарям и трептя.
Не искам с теб да бъда цяла вечност! ...

Ти знаеш ли, че има свят различен,
над който слънцето не иска да залезе,
свят, в който тайно ходя аз сама,
когато искам да избягам
от болката край мене в света? ...

В КЛАДЕНЕЦА
Така хладнее каменната плът
на кладенеца! Той ли ме повика?
Гласа му чувах, но за първи път
потъвам във студена зеленика... ...

Бих... но вече за кога А бих се върнала сълзите да изтрия и бих поплакала със тебе до зори... Но късно е сега да бъдем "ние" и късно е след ужаса да сме добри. И бих се вглеждала във тебе до припадък, и бих поела твоята вина, и бих издигнала подпори от упадък, но няма време все да съм добра. И бих п ...

Какво необичайно виждаш
в това да те помоля
да ми гравираш имената,
когата слеза в гроба.
Да публикуваш за душата ...

Ти вече си моето щастие.
А моето щастие – ти.
Две малки пчели между храстите.
Две трепетни жълти мечти.
Вълшебно, как чувам сърцето ти. ...

За мойто село
Драгойново се казва мойто село.
Преди години там съм се родил.
И подчертавам, винаги дебело,
където и да ида, то е с мен... ...

(из цикъла "Вицове в рими")
От „Люлин” в „Екоравновесие”
звънят по телефона: „Хора,
в квартала има рунтав пес… и е
със глутница… вилнее в двора ...

Води ме към поляните на Рая,
пастирка на душата ми бъди
и чувствата ми нека да познаят
вкуса на необятните треви...
Все още вярвам в митове за двама ...

За нея
Не ме вини. Виновен съм за всичко,
но само ти недей да ме отричаш.
Обичам те и много ми е тежко,
когато ти сама не ме обичаш. ...

Люби ме нежно, жадно и без думи,
и без да казваш колко ме обичаш…
И нека всяка ласка помежду ни
като река безмълвно да изтича...
Люби ме бавно, сливай се със мене, ...

"Silly 2"
Душата ми отдавна си отиде.
Без време, без сълза, без стон.
Очите ми сълзите свои скриват,
пред мъртвата дълбок поклон. ...

Беше късна есен. От ония, в които паяжините се влачеха като ленти из въздуха. Околността беше украсена с шам от дебела скреж, а студът хапеше дори в представите. Градът беше сив, небето – смесено със земята, и реалността се намираше там, където човек смяташе, че е стъпил – на мръсна тротоарна плоча, ...

Любовта е дар чудесен,
любовта е нежна песен,
ти от нея не се пази,
а с радост я приеми!
С любовта по-лесно се живее, ...

Да докоснеш с душа
Докосвал ли си някога Жена?
Ще ти кажа и ще спра!
Всичко друго е лъжа.
Ще ти кажа и ще спра. ...

"The greatest thing you'll ever learn is just to love and be loved in return..."
С песен позната идваш в моите сънища.
Бавно и нежно да ме отведеш на приказни места.
Прегръщаш ме силно, хващаш ме за ръка.
В края на съня ще бъдем заедно в нощта. ...

Когато от всичко ти писне
и нищо край теб не върви.
Щом мъката в клещи те стисне,
душата ти щом прокърви.
Крещи, викай на поразия, ...

Знаеш ли колко пъти "Животът" ми е удрял шамари, плесници?
... И не ме е боляло...
А днес ме болеше от твоите думи, биеха в мене като плющящи камшици...
Колко злоба усещал съм в мрака - злокобен...
Не отстъпих нито крачка назад, далече бях и от дом и закрила... ...

Аз търся утеха
за сърцето,
неусетно
пленено
от самотата, ...

Човек се ражда в изборите пътни.
През лабиринта на живота лъкатуши.
И хищно търси себе си във други -
на страстите робува, за да се научи.
Но да научи, че животът всъщност дар е ...

Обичам… вечерите с книга във ръка -
да виждам нови светове, пространства и земи,
безстрашно да преплувам сам бушуваща река,
за да остана с теб – сърцето ми вземи.
Вземи каквото е останало – парчета ...

НИЩОЖНА СЛУЧКА
Понякога сравнявам щастието с висока стълба. И виждам там как на първите стъпала обилно се разлива нискокачествен алкохол, придружен с примитивно задоволени страсти и натъкмени за тях чалги.
Погледна ли нагоре, докъдето ми стигат очите, го оприличавам на съвършената музика. Но за жало ...

Аз нямам друго име, мили,
освен това, изпод което пръстите ми пишат с теб.
Аз нямам друго слово, освен това,
което с теб изкарвам вън от тъмнината.
Аз нямам думи, мили, ...

За какво сме раждани изобщо,
живеем, страдаме и мрем...
Господ дава ни любов, защото
някога ще трябва да я погребем?
За какво сме раждани се питам, ...

Не казвам "Чао",
отново няма да те видя,
и "Довиждане" не казвам,
прекалено слабо ми звучи,
и "Сбогом" не е думата, която търся, ...

"без пунктуация, дъхът е за сричане"
без пунктуация
с ритъм
толкова красиво трепти нощта с теб
забравих ...

Пет години по случай това...
Пет години по случай смъртта.
Пет години без твоята добрина.
Пет години, осъдени на вина.
Преди пет години заедно всички бяхме. ...

На Радко Милчев
Прокрадва се необяснима тишина
между съзвучие от светлина-утеха.
И грейва пламъче от топлина,
закътана дълбоко във сърцето. ...

В кутийка
с черно кадифе,
положих
моето сърце,
букет от рози, ...

Капки кръв капят по пода
и сърцето тупти, мъгла лети из
сенките на мрака и един въпрос в ума ми
хвърчи: ,,Къде си, кажи?’’
Ледена прегръдка дари ти смъртта, ...

Във снежнобяла риза; всеки поглед ослепява;
под черното палто се изпъва строг костюм.
И никой днес във офиса "безделник" да ме нарече
не се и осмелява, било то даже и наум.
И всичко щеше да е ток и жица, ...