- Коя за теб е истинската жена?
- Тази, която може да те погали по крилете.
Въпросът ù ме застреля. Откъде ù хрумна? Имат отвратително много гълъби, но пък от кафе-автоматите им тече черна отвара за възкресяване на мъртви, допреди четвърт час се боях, че прибера ли се в хотела, ще помириша възглавни ...

Не съм запомнила в очите ти
кристални капки от наслада,
нито слънчеви лъчи,
защото утринното слънце в тях го няма...
Понеже тях ги няма! ...

ДО ДАЛЕЧНАТА МИ ПРИЯТЕЛКА
Кое разстояние нас, хората, ни дели
и приятелства скъпи то тъй без жалост руши?
Мисля, географските километри едва ли,
а постъпките на дребнавите хорски души. ...

Добре дошли у дома, малко е неподредено и прашно, ама то такова му е решението на това помещение. Стените са заоблени и таванът има малка цилиндрична дупчица, често от там вали или по-точно сипе се пясък. Ако ви се струва малко неуютно, ам… ще кажа в свое оправдание, че наемът е нисък и тоя град е ц ...

Седя сама на бара и чакам те,
но теб те няма, закъсня.
Не чу да казвам: "обичам те"
и не даде да ти обясня.
Сама си пия със тъгата, ...

Тя върви по червената пътека
със черни рози в ръцете си,
тя стъпва тихо - полека-лека
и пита само "Къде си ти?"
Видя ме... и гледаме се във очите... ...

След едно двайсетина години
(почти съм сигурна, впрочем)
ще ти се прище да ме видиш
и ще бъдеш на срещата точен.
Независимо, че сме попреминали, ...

Отлитнахте! Вече сте големи.
Тъй пусто е семейното гнездо!
Но в свойте делнични проблеми
се сгушвате под моето крило.
А аз, проскубаната от живота птица, ...

Тази нощ за нас е необятна,
със милувки цветна топлина,
претворени във Любов сърца!
И души, открили близостта,
с полудели от екстаз тела! ...

За кой ли път отново ти се вричам
до края свой за тебе да трептя,
и тази думичка "обичам"
на никой друг да не даря.
И все така ще те мечтая, ...

Гари Мур (4 April 1952 – 6 February 2011) R.I.P.
Навън на полето
Няма значение
дали си прав или не.
Няма значение ...

Защо ли тъй ярко светят звездите,
защото искам да ти срещна очите.
Защо ли широко се усмихва луната,
защото желая да ти вкуся устата.
Защо ли слънцето с лъчи ме обгърна, ...

Понякога минавам с влака през Искърското дефиле. И всеки път очите ме болят от хубостта му, душата ми пее, а думите сами се подреждат в главата ми. Всеки път откривам нещо ново, различно и все по-красиво.
Не мога да се наситя на това пътуване...
Малко сняг, разпилян по земята,
в опит за малко невинн ...

Остани! След мълчанието щърбаво
думите сами ще литнат като ехо подир чанове.
Остани по навик стар и не за дълго,
многоточието просто си играе с двама ни.
Остани в риданията на нощта притихнал, ...

Българийо, Родино мила, здравей!
Далечни поздрави от мен приеми.
Добре съм, не ме мисли, недей,
и тъжна не бъди. Ти как си, кажи?
Защо остана сиротна ти, майко, ...

Обичта... Защо понякога тя закъснява,
сърцето кара дълго да боли?...
Главата ми започна веч да побелява,
в душата праща хиляди стрели.
Тя дълго в нея тихичко си тлее, ...

ПОЛИТИКА И ПОЛИТИЦИ В БЪЛГАРИЯ
Срамувам се от това, че съм Българин! За 20 години преход, политическият елит на страната ни унищожи чувството ми за национална гордост. Бешe стъпкана и изпратена в калта цяла една нация от собствените си безотговорни политици. Силните и непримирими духом бяха подчинен ...

От високата кула на своето нещастие се провикна Някой:
- Ееех, всички сме нещастни! Всичко е черно и грозно!
Погледнаха го Децата с очи-маргарити и не разбраха какво говори.
Погледнаха го Щастливите с очи-слънчогледи и не разбраха какво говори.
Погледна го старият Дъб и си рече: ...

Когато в очите сълзите напират,
усмивката твоя ми дава мечта
и погледът нежен в мене събира
разбите чувства едно по едно!
Когато целувка погали душата, ...

Грабна погледа ми - рошавата му коса,
небрежният му стил,
наболата брада,
погледът унил.
Усмивката му рядка, ...

ПРОСТИ МИ, СЪРЦЕ
Ще ми простиш ли, Сърце мое,
че много през тебе премина?
Раздавахме обич на воля,
а на края сме с тебе двамина. ...

И как така се получи, само не разбрах. Уж сме хора интелигенти, пък то само войни, интриги, убийства. Сега пак за нов световен ред ми говорят. Алооо, илюминатите, какъв ред от хаоса ще правите, анархията си я има, само дето вие не сте в нея. Айде разберете, че всеки сам избира как да живее. Кой колк ...

Импресия
Синя усмивка, среднощна, безсънна
се оттича в апокрифа на ласкава сянка.
Запознай се с човека, който остана навън
да боде с поглед тъмната рамка на твоята дрямка. ...

Взирах се
и в себе си търсех оправдания
за невъзможните мисли, които причиних,
замислях се
и редях нови и по-нови очарования, ...

Божа Николић - Црквена звона
(2)Црквена звона данас звоне,
најављују венчање твоје.
Свадба се твоја спрема,
а мене тамо нема. ...