Обичам те, рòдино мила,
обичам Родопа, Пирин,
полята на Тракия китна,
дъха ти на роза и смин.
Безкрайни простори – сияйни ...

-Какво ви дъл-дължа? Все пак сте се за-запознали с материалите по делото, за-загубили сте си времето… - с леко заекване и поглеждайки някак свенливо попита младата жена, седнала срещу бюрото на адвокат Вескова.
-Казах ви, че делото е водено некомпетентно от колегата и са изпуснати всички срокове за ...

А в твоя поглед имаше тъга,
когато ме помоли да остана
и чувство, давещо като вина,
от толкова погазени забрани.
Сред дланите ти се стопи денят, ...

Глава.
Понякога сякаш е по-добре
да нямаш глава.
Особено сутринта.
И само студената вода ...

Ако трябва да съм честна, нищо не разбирам от кризи. Икономически, финансови - не са ми ясни, пък не са ми и интересни, че да си ги пояснявам. Има само една „криза”, която много ме вълнува и, как да кажа, доста по-позната ми е. Не става въпрос за политика, управление, финанси или ДДС (все пак доста ...

Както птица наесен отлита
в път далечен,
без глас,
младостта - без дори
да ни пита - ...

Този дъжд накипял все прелива
над зеленооки поляни и клони.
Плуват облаци и си отива
моята пролет над прецъфтяли люляци.
Колко я чаках, жадувах, сънувах... ...

– Ти знаеш ли какво е любовта?
– Не знам, тя пази вечната си тайна.
Ти знаеш ли какво е да си там
до сивия бордюр на тротоара,
зад тебе – сляпа хълцаща врата, ...

на племенника ми Ивайло Терзийски
И понеже богат ли си - чакай банкрут,
а замръкнеш ли просяк - сънувай разкош.
Всяка слава е каца със мед. И с барут.
Всеки ден недохранен, прилича на нощ. ...

Бавно се топим в дъжда,
прегърнати за последно.
Прощаваме се със света,
избягал ни неусетно...
Ти плачеш, до теб аз пея, ...

Марш на невежите
В какво се превърнахте?! Вижте се, хора!
Във хленчещи баби с фалшив ишиас!
В устата - ламѝ, а страните от зора,
пропускате вечно житейския час! ...

"Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута ...

БУРЯ С ГРАДУШКА
По небето чисто облаци прииждат,
черни, буреносни - идват за беда.
Кат войска враждебна бързо се придвижват,
светкавици мятат. Вече заваля. ...

Моя пурпурна, късна любов,
моя муза крилата и свидна,
галещ бриз в живота ми нов,
целуваща песен приспивна...
Преоткривам те в есенни дни, ...

Воля за Любов
Със някой пред олтар се взимаш.
Живееш! Старееш! Живееш! Старееш!
Със този някой деца в неволи и радости имаш,
Пееш, ядосваш се или се смееш. ...

СИРОМАШКО ЛЯТО
О, ти за мен си мойто сиромашко лято!
Ти стопли моя ден във есента...
Със твойте чувства ти ме надари богато.
И стана моят смисъл на света!... ...

Вятърът посява в мен надежда,
после най-щастливо я отглежда,
гали я със вятърните длани,
със зрънца-илюзии я храни.
А Дъгата често ми подмята: ...

Тънка,
бяла и толкова крехка,
като спомен
за друго пробуждане,
като полет ...

М а с а з а д в а м а
по снимка
Зиме, лете - от години -
пред очите ми: градина.
Маса. Kаничката вино. ...

НА ЕДНИ УСТНИ РАЗСТОЯНИЕ
Притисни ме така!
Да се слеят луди телата!
Без да стигат до Там –
да останем жива жарава! ...

Жива съм
От всеки огън излизах по-жива,
обгорена до кости, но знам -
всеки пламък ми даваше сила,
топлина, която и на тебе да дам. ...

"Капчица вонящ живот"
Тревожни гласове
на бледи риби във аквариума тесен -
стъклен затвор,
жалко пространство живот. ...

Цяла нощ жарава –
кратък летен сън!
Той не заслужава
твоя весел звън.
Утрото въпроси ...

НЕПРЕДВИДЕНА СРЕЩА
Трябваше да отида в Техеран във връзка с годишното събрание на ИБТК (Ирано-Бългериан Транспорт Къмпъни). С мен пътуваха още трима души - Александър Бумбаров (Бумбето), Васил Вушев (доверения юрист на Славчо Първанов) и Томчо Томов (гл. счетоводител на СО МАТ)
Поради липса на дирек ...

Тя иска още малко да диша...
Да я има...
още малко...
само за малко...
Не търси вечност ...

Студена и тъжна, нощта се отдръпва,
изгревът идва, но без топлина.
Сърцето разбито, от мъка потръпва,
гледам в сумрака на свойта душа.
Стоя и се чудя, какво ли направих, ...

Лястовичка малка, бяла,
отдалеч е долетяла,
рожбите си да роди
тя по нашите земи.
Под стрехата кът намери, ...

Когато имах нужда от подслон,
единствен само вятърът предложи
останките от нечий чужди дом
в основите на моя да положи...
Когато имах нужда от лице, ...

НА ЖЕНАТА
Прекрасни, падащите утринни лъчи,
те палави играят във вашите коси.
Коси от вятъра тъй нежно разпилени,
с красотата си държащи мъжките сърца пленени. ...

Цигарен дим
в нощта,
прощален миг
и край...
Цигарата ...

Живот, живот... и бавно си стареем
и ти, и аз... отпиваш ме неволно,
и пием с тебе скръб, живеем,
и гледаме се с погледи доволно!
Смъртта ли? - мащеха не ща да имам ...

Какво да правя с живота си? Какво искам от него? Постоянно само това ми е в главата и само за това се чудя...
Бавно усещах как напускам мечтите си една след друга. Бавно усещах как и те ме напускат. Какво правя сега? Харесва ли ми това, което правя? Щастлива ли съм? Чии мечти следвам? На родителите ...

Когато ти казах, че ти си за мен красота
на пролетна утрин, окъпана в майско ухание.
Когато ти казах, че сън си наяве, мечта
и страстно облъхнах те с моето жарко дихание.
Когато ти казах, че бъдеще няма за мене ...