Моят пролетен вятър валсува
Топъл и палав проникваш у мен,
Ветре, ненаситен и блуден,
разтваряш клоните ми, обновен
от страсти и пролет събуден. ...

Уморих се от душевност,
не ми говори за любов.
Изцедена съм до плачевност
и не искам да зная на какво си готов.
Искам плътта ти - само нея, ...

Очи със цвят на полунощ...
Запомни ли цвета на кадифето,
в маслинено тъмен разкош,
и в аромата на кафето?
Очи със щрихи от пръстта, ...

Някой ден ще обърнем главите си назад. Назад във времето... Там, където бяхме млади. Там, където бяхме неразумни.
Някой ден ще погледнем и ще видим едни съвсем различни хора от това, което сме в момента. Ще видим деца, които не се тревожат за нищо, които живеят за мига...
Някога, когато се обърнем н ...

Ще те чакам под дървото на мечтите,
там нали с теб се запознахме.
Помниш ли и нощите, и дните,
щастие с теб като крадяхме?
Нуждая се от мъничко надежда, ...

Дори да съм грешка,
погрешен завой.
Нима не бях твоя,
а ти беше мой?
Живот във заблуда, ...

Нека твойте oчи
да открия сега,
ако истинска си ти,
ще изчезне моята тъга.
Крилете нежни твои ...

МРАКЪТ ЦВЕТЯ СЪНУВА
Бавно тишината заспива в нощта.
Уморена съм от мисли по теб.
Мракът цветя сънува,
а аз очи не затварям. ...

„И нежна сянка на жена през мен премина,
но тя не знаеше, че моята любима е...”
poeta (Илко Илиев)
Благодаря за вдъхновението!
В небесната ръж ...

на мъжа ми
Не ме ранявай, чуваш ли, недей!
Бе пролет, а сега е есен
в сърцето ми, и вече то не пей
онази някогашна песен. ...

Живея всеки ден.
По малко.
Пестя за после.
Все мисля.
Мисля даже нощем! ...

Присъстваш в сънищата
и изпълваш мечтите ми.
Разгаряш желанието
и подклаждаш копнежа ми.
Объркваш съзнанието ...

Миг един...
Цял живот
Раним
Подарим сърце
Протегнем две ръце ...

Животът е даденост славна,
Животът е даденост отдавна,
и неговата красота няма равна.
Пред трудности изправяме се
всички и правим първите крачки. ...

Сегашно просто
Аз не пазарувам дрехи а образи
от рафта с глави избирам тази за днес
и слагам роклята от милиони мъже
минали през мен и полузабравени ...

Да те извадя искам,
днеска пак ли се събуди
сърдит и сам...
не намери кой да те измъкне,
виж се, целия си в кал... ...

============
Озовах се залутана
из коридорите
на водното (ти )пространство.
Безцелно далече. ...

В стъкленица от шантави дни
песъчинките тихо се спускат.
Секундите – морски вълни,
към брега неуморни препускат.
Часовете превръщат се в дюни, ...

Недостоен съдник е съдбата - тя ни изостави
и към нашто бреме чуждо ще прибави,
славата за други пак е отредила,
а от нас ще иска помощ и закрила.
По Великден тъжно и мандалото захлопа, ...

Намери
някоя сянка.
Нека е край града.
Нека слънце пече.
Ще се скрием ...

ПАЗАР
Наблизо до нас нов пазар има,
покрит и добре уреден.
И пролет, лято, есен и зима
със стока е все зареден. ...

Прехвърлило май и прелитнало през топлия юни, времето застина по средата на юли и не искаше да се мърда от там. Слънцето намери мястото си на върха на небето и го пазеше ревностно от всяко случайно попаднало облаче. Беше забранило и на въздуха да мъдра и гледаше високомерни и сухо цялата земя. Хране ...

3 глава
В същото време, на няколко хиляди километра от Ел Ей, един мъж, около 30-годишен, приглаждаше едва наболата си брада, докато съзерцаваше безизразния хоризонт.
- Итън! - извика един от моряците на кораба с ясен индиански акцент.
Мъжът отклони погледа си от морската шир и попита закачливо:
- К ...

Зелените нощи ме превземат могъщо.
Те объркват сезоните, часовете накъсват,
разпиляват ме цялата на седефени късчета
и разплискват морето, зажадняло за пръсти,
тихо вплели отблясъци в пачуърка на лятото, ...

Здравей, любов!
Добре дошла при мене -
объркана,
непозволена,
смешна... ...

Sic transit gloria mundi (Така преминава световната слава) Напоследък ние някак си самовнушихме, че сме “малка страна”, “малък народ”, абе изобщо сме незначителни и на картата, и като хора, и всякак. Голям принос за това имат политиците и журналистите, които го повтарят и втълпяват на българите под ...

Когато чу сирената на линейката и звънеца известяващ спешен случай Мирела бе в една от сестринските стаи в прегръдките на Джон. Падна си по него още като го намери преди няколко дни близо до болницата. Имаше рана на главата и не помнеше нищо. Мирела почисти и превърза раната му и го нарече Джон. При ...

Препускам с вятъра към долината на стремежа и пустошта.
Яздейки бриза на лъчите на изгряващото слънце,
мечтаейки да бъде както преди.
Прекосила морета и планини,
отъпкала свои пътеки, стигайки до върха, ...

Пак седя в стаята сама...
мисля за живота и света...
Бавно в цигарения дим, някъде
изгубват се мечтите...
Питам се, ...

След нелепата смъртта на Динко направиха разместване в графика.
От утре с Янка ще бъда в маркшайдерско бюро.
Обикновено стажът в бюрото преминаваше в администрацията.
Днес, обаче, трябваше да се замерва изработеното пространство…
Въз основа на данните се формира заплащането на миньорите. ...

А вече мрем като мухи
и ни избиват кат животни,
като скотове беззащитни.
И падаме като елхи,
от топор остър подкосени, ...

Благодаря на Десислав Илиев за вдъхновението
Не на кафе - на вода
искам да ти гадая.
Търся от тебе следа,
тихо смирила безкрая. ...

Не съм от благородно потекло,
пък и мъже - с лопата да ги ринеш.
Аз всекидневно своя Рубикон
пресичам. И се свличат в мен лавини...
когато с поглед, с дума или жест, ...

Обичам те, от никого аз това не крия,
но кога ли ще усетиш това?
Кога ли ще усетиш що е мъка,
кога ли ще почувстваш любовта?
Обичам те, и така ще бъде за вечни ...

Приех живота си объркан,
през бури от сълзи, отвени с ветрове,
по-чакълест път, с годините изтъркан,
хвърлящ ме в падения и стръмни върхове.
Докосвах мечти неосъществими, ...

Басня
Стърчали си от един ботор една балтия и една модерна моторна резачка. Балтията била стара, ръждива със хлабав сап и поизживяла времето си, а резачката била модерна, ярко червена със добре смазана верига и изглеждала отлично.
- Много ти е прогнила дръжчицата, вуйно - присмяла се резачката на ов ...

Двор! И порта!
Къща! И голяма! И хубава!
Отминах портата, кога викна.
И къде ще ида, та няма да се върна? И без да се обърна и да погледна през оградата, знам какво ще видя.
Асма! Под нея маса. На нея чашки. До нея столчета. Две. На едното е седнал, другото ме чака. ...

Светът ми се беше събрал в малка орехова черупка. Без ядка. Куха, но не изгнила. Някои я наричат „щит”. Други – „черупка” (каквато си е). Трети – „съдба”. За мен беше моят дом. Малък. Крехък. Свит. Но – пълен.
Веднъж черупката падна във водата. Вода. Течение. Живот. Нищо, че по-късно се оказа разтоп ...

провокирано от:
С огъване ражда се лък.
Отколе безброй поколения
изкусни стрелци с майсторлък
са мерили с него умения. ...