Като птица в леда на живота,
теглото на смисъла носеща,
аз пристигнах тук - гола и боса -
замръзнала в тихите облаци.
Като риба на сухо в пустинята ...

Цял живот робуваш.
Не си ли сломен?
Няма от какво да се страхуваш,
просто ела с мен.
Виж светлината... ...

Имаше промоция на портокали в хипермаркета. С кофата излизаха 6 лв. Хората вземаха като за последно, тъпчеха от плодовете всички възможни ръбове, натискаха се, караха се кой колко пъти е идвал... И така цял ден. После втори. Истерия, която в петък изглеждаше непосилна за него – управителя на местния ...

Отгледай дърво и раздай плодовете.
И веднага за тях забрави.
Отпусни се в прегръдката топла и мека
на безгрижни зелени треви.
Превърни се в пчела, разлюляла небето ...

Искаш да играем на котка и мишка.
Но търпението ми, знай, е с тънка нишка.
Лесно се къса и може от раз,
ти да си аут, а аз да съм пас.
Познавам играта. Добре я владея. ...

Искаш да знаеш мушкатото
как си подрязва сънищата?
Защо след избистрена сутрин
си проправя път в лудницата?
Как във заспалия заз на тротоара ...

Допри чело до моето,
усети дъха ми.
Сложи ръка на сърцето ми,
усети как то бие за теб.
Допри устни до мойте ...

Под пръстите ти пепел ще стана,
но тази пепел няма да кърви.
Обичта ни не е вече рана
и от нея няма да ни заболи!
Сълзи горчиви ще засипят ...

Захвърлени чувства.
Разпилени в нощта.
Захвърлени думи – лъжи.
Пот.
Похот. ...

Кой казва, че плачат само слабите?
Аз обичам своите сълзи...
те ми напомнят, че съм жива...
и че макар за в момента да ме боли...
чувствата ми са истински. ...

Аромат на цъфнали кокичета в снега.
Мирис, който пак ме завладява.
А между тях разхожда се жена
и мислите на всички обладава.
Тя винаги е нежна и добра. ...

Тежки калдъръми. Необходени.
Глъхнещ стон на стъпки уморени.
Дебри и усои – непребродени,
дъх на жажда във гърди стаен е...
Устни недолюбени. Целувани ...

Колко са кратки летните нощи!
Моя любима, искам те още!
Нежните длани да ме обвият,
топлите устни - да ме опият!
Колко са дълги зимните нощи! ...

Ще скрия във очите Любовта!
Чрез тях се взирам
да търся Истинската... Докога?
Амулет за сбъдване избирам!
Със прах вълшебен сме орисани, а тя ...

Прекипяваше дълго червеното
вино в очите на залеза.
И в копанка със зелено варено
- коприва, спанак или лапад -
ако трошнем сирене в нея, ...

Признание
„А се опитвах...Господи, прости ми!
Не винаги съм спазвал правила.
Кълна се, че човек не съм убивал-
за деветте останали...мълча.“ ...

Ти, който и да си,
разреши ми да се плъзна
по твоите огнени мисли,
да се разходя по алеите цветни
на душата ти пъстра, ...

Облечена в съдрани дрехи,
в погнуса свили се ръцете,
под ръждясали доспехи,
старее в младост детето.
Каскет с бродирани шевици, ...

Ах, колко странно съвършен си ти,
лишен от музика, прегръдки и мечти,
сърцето ти е просто късче порцелан -
не си от никого отхвърлян и от никого желан.
Не си се питал "Кой е другият във мен?", ...

Слънце. Прегръщам
Болка. Преглъщам
Вятър. Разпилявам
Дъх. Съхранявам
Облак. Помръквам ...

Всяка вечер стъпвам тихичко насън,
бродя в океани, призрачно безкрайни.
Мислех, че сънувам. Всъщност съм извън
всякакви такива непотребни тайни.
Търся и събирам приказни мечти. ...

( пролог)
Да изтворявам живота си - една безкрайна, по която крача, опознаваща собствения си дъх...
Една безкрайна, настъпила Времето, изопнала гръб.
И трупайки опитност, понатрупах тъга, виждайки как в слабостта си пропилях много възможности, много време остана назад - неизползвано може би, а може ...

Душмани
Как така живея, дали пък време не пилея,
сякаш в труп съм се превърнал, а боли,
какво да правя, просто не умея
да отправям за живота си молби. ...

Животът е песен, но не и магия,
животът понякога не е точно като на
листа хартия!
Животът обгръща ни в свойта стихия,
а ние, пияни от обич или от мъка, ...

С нея си, но дали си щастлив,
както когато беше с мен?
Гледаш ли в очите ù,
както гледаше моите!
Даваш ли ù обещанията, ...

Назаем ли те взех като монета,
или измислих те – среднощен стих?
Навярно бил си и било е светло.
Но да държи в ръце кой може миг?
Сега е придошла съвсем реката, ...

ЗА ТЕБЕ
Такава неземна жарава
във вените мои пламти!
В косите ми пръсти заравяш
и с устни изгаряш ме ти… ...

Амара беше най-красивият спомен от детството ми. Докато бях малък и баща ми все още пътуваше по моретата, с майка ми живеехме в една стара сграда близо до морето. Стаята ни беше на първия етаж - малка и бедна, но само докато татко пътуваше. Дойдеше ли си, се премествахме в голяма и хубава стая на тр ...

Такъв е животът
Намръщен и нервен
животът ми вика
когато след грешка
тъжа и унивам ...

Нима животът е мечта красива -
тиара, свила блян в косите ти?
Нима очите ти на самодива
ще омагьосват с порив дните ми?
Нима на устните ти галещи ...

Седя сама...
Мястото е хубаво...
Звънях ти, но даваше свободно...
Исках да ти кажа "Ела при мен!"...
Нуждая се от теб... ...

Жуженето ù не бе от онези дразнещи жужения на останалите мухи. Всички те притежаваха досадния навик да се навъртат около главите ни с изнервящото си бръмчене, точно когато сме се замечтали за нежен и красив „July morning” .
Точно така си мислеше Джуан, докато си мажеше хрупкаво препечената филийка с ...

Акростих
Н е ми връщай живота, не искам…
Я ростта без мечти ме владее
М илосърдно се самоубивам
А тя… нощен демон в душата беснее. ...

зад облак поглежда
денят някак сиво
и за ръка ме
повежда
пак мълчаливо ...