Вакуумно времето се изцежда,
пада през отвора на пясъчен часовник,
животът-странник в него все се блъска,
неканен гостенин е на този весел празник,
болезнено пясъкът с годините проскърцва, ...

БЕЛЕЖНИКЪТ
Бележникът напръскан е със вар –
стои край мен той неизменно
и като с верен стар другар
споделям свойте откровения. ...

Казаха ни,
че твърде често -
високо летим,
затова се научихме как се пълзи.
Тихо. ...

Прописах в безсънната нощ.
Прописах, когато болеше.
От много години съм с теб,
не смея да кажа от колко.
Аз вярвах и предана бях, ...

Сънувах сън,
божествен сън!
Усмихнато слънце,
небе,
ясно и безоблачно, ...

Беше 30 юни 2010. Денят беше някак тежък. А несъмнено на мен ми олекна от последния звънец и от това, че 3 месеца нямаше да имам повод да стъпвам в онази жълта триетажна грозновата сграда. За пореден път хвърлих тревожен поглед към посивялото откъм запад небе и наум си повтарях, дано да се разсее об ...

Деветият кръг
Вихър пясък и слама подмята.
Бледи сенки вилнеят в нощта.
Не намерили пристан в дома,
стъкват глухи гнезда връз земята. ...

Навярно ще съм влюбена в теб всеки сезон,
ако през някой живот езеро станеш,
а аз брезата на брега ти - мой дом,
над теб надвесена, жадуваща да ме хванеш
с вълните си - страстни прегръдки, и в стон ...

Хората са глупаци!
Защо, когато човек поиска нещо, никога не го получава? Защо, когато човек поиска нещо хубаво да се случи, никога не се случва? Защо, когато аз поискам нещо, другите го получават? Защо, когато искаш да живееш, нещо все те спира? Защо, когато искаш спокойствие, някой го нарушава? За ...

Съвсем не съм от този тип жени,
които кротко гледат те в очите...
Земята под краката ми дими!
В душата ми те дебнат бури скрити!
Съвсем не съм от този тип жени, ...

Някои хора обичат дъжда,
аз не всякога го обичам...
Зависи как вали, как попива в пръстта...
дали се носи в танц със моя ритъм.
Зависи как ме приласкава и докосва, ...

Огъва се тревожно тишината,
от моето дихание се цепи
и спомени препускат в необята
на съзнанието ми. Като комети
дълбоко се забиват в гръдта ми - ...

126.
В горите стари, в дебрите незнайни,
където дъбове вековни има,
живеят същества чудати и потайни,
вселена цяла, но за нас - незрима. ...

Дори да я анатемосват,
това си е възможност златна –
модерно е да се износват
деца от майка сурогатна.
За свои време като няма, ...

Ненужно е злодеите да съдим.
Та те са по природа ощетени
от злобата си. Редно е да бъдем
към тях добри - такива мисли в мене
въртяха се. Обзет от алтруизъм, ...

Звание Човек
Заслужих ли аз през своя жизнен път
това най Висше звание - името Човек?
Минах ли през достатъчно дълго страдание
за да развия в себе си Състрадание? ...

В студената зимна вечер луната погали града. Кадифените ù лъчи се отразяваха в прозорците, а после се разливаха, като вълшебен прашец, над заспалите цветя. Тази вечер компания ù правеше вечерницата. Нощта вече преполовяваше, ефирната ù сянка, разстлана като килим, обгръщаше улиците, като им придаваш ...

Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна - ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и малко недовиждам - изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца...
... ...

Живях в нереален свят. Свят на мечти и надежди, тапициран свят. Свят, в който смятах да живея. Изведнъж някой ме събуди, изрита ме от топлото легло, от топлия и приветлив измислен свят.
Озовах се на трамвайна спирка, държаща червено червило в дясната си ръка. Валеше сняг, а хората наоколо се бяха св ...

Позволих си да продължа поредицата от разкази, която започна от един "Портрет"...
Дано да не досаждам вече...
Б.
Разказ на Никола.
Чувствам се много виновен. И това е едно наистина ужасно чувство. Молих Мария да уговори Демиен, за да се подложи на тази операция, а сега… Какво мога да кажа, след като ...

Ще съжаляваш някои ден, че не видя красивото във мен,
че шанса ти си проигра и че просто ти не го разбра.
Ех, как бе хубаво, когато ти се молих, когато ти безжалостно се смя
и всички момчета аз в спомени зарових, а ти с мен така се подигра.
Ех, как е хубаво сега, че ти се молиш, че просиш ти от мен ...

Съвсем обикновен ранноесенен ден и както може да се очаква от есента – дъждовно, вече трети ден, но въпреки това настроението ми е отлично! По-рано днес, разхождайки се из улиците на града, се замислих за това колко е пусто, когато вали дъжд и как никой няма желание да излиза в такова време, сякаш в ...

- Скапани свине! Обаче здраво ме пребиха, да ти кажа, не мога да им го отрека. То не че и аз не им дадох повод де... Ама аре стига бе, т’ва вече беше прекалено! Тъпкано ще им го върна! ‘Ми, виж сега к’во...
Седя си аз и сърбам чай. Преди това си бях свил една цигара да имам, ама така и не я изпуших, ...

ПРИКАЗКА
В леглото лягам и заспивам,
унесена във сън дълбок.
Луната светлина разлива
в прозореца ми бял, широк. ...

Когато след години ний се срещнем
и спомним си за миналите дни,
навярно слънце пак ще блесне
в изстиналите ни очи.
Усмивка топла ще изгрее ...

Защото...
Ти си
десният,
силният
бряг на реката, ...

Седя и пия...Утолявам,
до притъпеност - страст и мисъл,
че всичко в теб ме изкушава...
(на твоя лик съм се орисал...)
Да те забравя... два-три часа ...

Листът бял пред мен стои,
страхувам се - не ми личи -
да опиша с нежни думи
детските забравени мечти.
Как успях да ги забравя? ...

"Обречени"
Обречени
да скитат ослепели
из пустите земи на Лудостта,
промъкват се подобно сенки ...

Една река потъва някъде в очите ти.
Опитва се сама със огън да се угаси.
Обзето в пламъци, гори сърцето ти,
в очите тъжни иска да се потопи.
Кипят от жегата във жар сълзите ти. ...

Не... Недей... Не ми го причинявай!
Не ми ли стига вече?
Не ми ли стигат талкова сълзи?
Как го правиш?
Защо ми действаш като наркотик? ...

Последно дихание
Достойнството внезапно сгрмолясало се бе
Безпомощно лежало край пътя на две
Убийцата си за последно зърнало в нощното небе
И Богу помолило се тя да е добре ...

Един съсед ми се оплака вчера:
"Жена ми полудя по SMS-игри.
Спокойствие не мога да намеря -
и ЕГН-то си изпратила дори."
Набрах ù номера и се представих ловко ...

Защо ли в мен и в тебе даже
се сбират облаци, вали...
едва ли някой ще ми каже
защо понякога горчи..
Защо понякога е тясно ...

Пълзят мислите
и някак се стопяват в
дългия си път.
За ново раждане е късно,
за път оттакък - казват - рано е. ...

Той краде междуредия
от неказани истини
прави от тях хвърчила
и ги пуска към нищото…
нощем стрива звездите ...

Aaliyah - Erica Kane
She's back on the street she's here for the night
Fills you with grief she cuts like a knife
Make you do things that no others could do
She turns a professor into a fool ...