"Какво му трябва на човек... Малко глезене..." - Мислите ми се радваха и меко падаха на надутия дюшек женска значимост. По подобен начин ме докосваха и снежинките. Предколедно време беше, снеговалежът дрънчеше в ушите със звънчетата от детството ми.
В една витрина ми се усмихна добре облечена жена, ...

Колко бързо времето минава,
като мълния в миг небето осветила,
а след този миг нищо не остава,
само тътен от далечен гръм замира.
Сякаш вчера беше онзи ден, когато ...

Къде сте мои булеварди,
на стара София духът,
с цъфтеж на кестените стари,
на свежест и липи дъхът?!
Заляха ви с неонови реклами, ...

Беше един слънчев петък в средата на пролетта. След следобедния развод* в 15:00 мен и още трима момчета от батареята ни пратиха да почистим площта около щаба. Това беше район на нашата батарея и никой не обичаше да се навърта там, защото историята показваше, че почти винаги когато човек си има работ ...

Несбъдната среща,
загубени празници,
сърца на хиляди светлинни години.
Същата утроба!
Същите делници! ...

Безкрайна нощ, вървите си заплела
от звезди изтлели.
Не стихва черната ù клада,
не изгаря и докрай.
Както безумна женска свада, ...

Съдба
Изгубих се
преди да се родя
и днес смълчана
чакам своята присъда. ...

Предадох се без бой,
без обсада и без жертви,
молейки за миг покой
и отмора да намеря.
Предадох се във плен ...

Хей, моля ти се, много ти се моля -
ела, ела и ми върни страстта!
Не ме оставяй тлееща без воля
безсилно да тая горчивина....
Очаквам те със сила на торнадо ...

Има я някъде - мойта измислица -
в сън не сънувана, в плът неродена.
Може би в гордия полет на птиците,
може би в пролетна клонка зелена.
Има я някъде, зъзнеща в тъмното, ...

Ще мога ли,
сега –
в огромната, страшна нощ на деня
на забравата
да подтисна тревогата? ...

Размисли на дъното
на сатурновата дупка
С вродено любопитство, като птиче,
което от гнездото се подава,
учуден към света навън надничах, ...

Дори да знам,
че само съм си ти,
не спирам да мечтая
за миговете с тебе аз.
И чакам всеки ден ...

Предсмъртният вик на малките хора
се раздробява в синтетичния пух
на възглавницата, която дъхът им обхожда.
Един исполински, чудовищен вик
– който казва толкова много и важни неща. ...

"Всички мои грехове"
Стоя си сам и блед в дъжда
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам. ...

Един свят изпълнен с толкова жестокост и насилие
Един ден в който болката е в изобилие
Един е мигът в който ще намеря аз утеха
Един е само човекът даващ ми желаната подкрепа
Едно е момичето даряващо ме с усмивка ...

Творецът композира...
Ноти.
От цяла
до шестнайсетина.
Пауза. ...

Има
Има същества
Родени в слънчеви пътеки
Ходят винаги натам
Където слънце свети ...

Че морето - не е до колене,
вече зная - разбираш и Ти,
а годините, само променят,
ако някога бил си... Фалшив!
Затова и не исках да бъдеш ...

Искам да се махна
От началото на живота ни
са ни тикнали в малки калъпи,
никой не ни пита дали искаме така.
В училище ни учат какво да мислим, ...

НАЙ-ХУБАВОТО ВИНО
Счупих делвата с най-хубавото вино, Дионисе.
Потече като кръв от прясна отворена рана.
Сега стоя над нея ненужен и безсмислен
и наникъде пътища нямам... ...

БАБИН ДЕН
На нивата до някой слог
родилката глава полага.
Жената-баба с поглед строг
в усилията ù помага. ...

Нашата днешна история ще ни отведе в град Пловдив. По времето на първата ми студентска година бях отседнал в една квартира, заедно с още няколко човека. След като ми свършиха „очните” лекции, се прибрах във Велинград и след това се връщах в Пловдив само за изпитите си.
Разбрах, че съм забравил една ...

***
Ти да бъдеш моето небе.
Аз под него морното поле.
Всеки слънчев нов зачатък
да ни слива без остатък... ...

Беззъба баба, грозна, със съсухрена ръка,
отчаяно протегната за малко милостиня,
очи, виждали болка и тъга,
живот потъпкан в мизерия и тиня.
Погледът ù изпълнен с доброта ...

Разгримирайте чувствата:
страх, вина, подлост, омраза
и техните маски изкуствени
свалете. Стига зараза!
Съжалете се над душиците: ...

Там по тъмно - на тяхното място
той и тя пак безмълвно горят,
устни впиват до кръв и тъй бясно
пак сърцата им луди туптят.
Две души, до забрава отдадени ...

Искам те във утро неразбудено
тихо под съня да ме пребродиш,
да те вдишат порите ми влюбено
миг преди във мен да се разтвориш.
Искам те на мрака в перушината ...

Пейзажно
Бях поет, а ти бе моята пролет,
бях първомайски полъх из полската шир,
ти беше там волният полет и се сляхме във вечността.
А май има смисъл там, дето уж няма, ...

Пеперудите са крехки създания. Когато човек се опита да улови някоя и да я задържи в дланите си, може да се случи така, че прашецът от крилцата ù да се изрони и тя никога повече да не полети. Едно мимолетно докосване понякога е сигурна гибел.
Тя беше на 10. Случи ù се най-ужасното нещо, което може д ...

Вълна след вълна – този неспирен кръговрат. Слънцето беше високо над хоризонта, а вятър почти нямаше. Пътуваха от няколко месеца и вече бяха изгубили бройката на дните от които не бяха виждали бряг. Но за него това не беше никакъв проблем, дори напротив. Откакто се помнеше, той беше свързан с морето ...