Той
Краткотрайни мигове
на щастие,
запоени в сълзи
на тъга и нещастие. ...

Ето, жена ми си легна нормално, без укори, без никакви гласни.
Аз пуснах си филм, пък и стихотворство някакво правя
с някаква умисъл, въртяща се през главата ми, не толкова празна.
Но има ли смисъл от филма, пречещ, от мене негледан,
уви, преместих канала, филмът e пак повторяем. ...

Стоиш, и очите ти се раздират
да гледат в необятното. Ти!
Кога слезе от небето
и се превъплъти в моя ангел?
Насън бълнуваш пеперуди ...

Давеше се. Не можеше да диша. Дробовете ù пареха, очите ù пареха, всички я пареха.
39.9 - не е на добре. Увиха я в мокър чаршаф, започна да се тресе и да се мята. Не ù стигаше, водата не ù стигаше. Чаршафът я жулеше, пареше, пареше... белите ù дробове закрещяха, натикаха ù тръба в устата, а тя я дав ...

Магьосница за мен е любовта,
а всичките ù
дарове-магия
навсякъде и вечно по света
ще броди нейната стихия. ...

Подпийнала и леко вяла,
се разхождам в мисълта си.
И избликват изпод алкохола
хиляди спомени и правя гримаси.
Веднъж бях щастлива, усмихвам се, ...

Ще порасне ли и коренът
на този уродлив бръшлян,
обвил във мисли стройната,
разплакана душа,
погалил гордостта ...

Колкото и късмет и щастие да има един човек, ако не може да ги използва, той не би им се радвал.

Тъжен клоун с грим от усмивки и маска на радост
с ведро лице но сърце пълно с тягост
няма никой който в душата му се взира
няма никой който болката му да разбира
живее той обвит във самота ...

II
Акция
След няколко дена Гаврал, Гарванът дойде във Варна. Той се обади на приятеля си да го посрещне на центъра. Белияt Мерцедес на Гарванът спря до едно училище, където се бяха уговорили. Георги прескочи високата ограда и се озова пред него. Двамата се поздравиха приятелски и отидоха да пият каф ...

Щом по родното градче
мъка ме обхване,
все си спомням за площада
пред градската баня.
Булки румени излизат - ...

Не те познавам, просто те обичам,
загадъчна магия си и свян,
в проблясъка на погледа ти тичам,
но в голата си същност зъзнеш сам.
Възторгът ми е плах, криле разперил, ...

Алекс сънуваше бурята. Сънуваше как яхтата му се разби в някакви скали. Бе сам. Нямаше кой да му помогне. Успя да се докопа до спасителната лодка. Дръпна въжето и тя се наду. Както винаги не бе послушал брат си да използва дървена лодка и... най-вече да не излиза сам в морето. Ето, че една огромна в ...

Докога ще си крия лука във торбички
и ще го ям в следобедните си почивки?
Докога ще се крия, когато ям лук,
със страх сестра ми да не ми играе един чук?
Докога ще си повтарям тайно „Спри!”, ...

Не мога да заспя. Броя овце
и някак си те търся по тавана.
Сглобявам си лицето ти от две
прашасали страни на лампата.
Отвън ми маха кривата луна. ...

Аз не съм те измислила в тъмното
и не съм те живяла насън.
Беше истинска, жива и сбъдната,
беше всичко, което не съм...
Като спомен не бях те отгледала ...

Колекционираш чувства, това е истински човешко,
ала не е ли грешно с тях вечно да се натоварваш?
Едни са светли, истински и палят,
на поетесата душата как нежно галят!
Не се ли умори да виждаш хора, ...

Написах името ти
на дланта си
и я стиснах здраво!
После го написах
върху гърдите си - ...

Новата ми фантасмагория.

Това е проект за пиеса, вдъхновена от тишината на нощта. А дали безсънието ми е оправдано, ще прецените вие. Не е обработена, но тук поне съм сигурен, че няма да я загубя в папките ми. Ще се надявам да ме споходи вдъхновение и за завършването ù. Посветено е на Гуиневир.

Денят, във който ще се влюбя
ще бъде най-обикновен -
край нас ще се разхождат хора със чадъри,
а ние с теб ще бъдем мокри от дъжда.
Две слънчеви усмивки ще кръстосат ...

ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ
„Няма значение дали ще се родиш в птичи двор сред патици,
щом си се излюпил от лебедово яйце!”
Х.К.Андерсен
Умислено, патето спря на брега, ...

Вечната Лунна Любов
Автор: InesInes
1 Глава - Откровени думи
Беше почти привечер. Вълните бяха силни, духаше лек ветрец, беше тъмно, само светлината на луната се отразяваше върху вълните. Беше толкова тихо. Единственият звук, който се чуваше, беше как вълните са разбиваха в скалите. Но след малко чу ...

Когато
Когато навън небето тъмнее
и бавно изгрява луната...
звездите тогава тихо се смеят
и ето - настъпва нощта... ...

НОЩНО ПЪТУВАНЕ
Отново пътуваме...
Само двамата... Ти и аз... “Ровър” и Росен... малко е смешновато... Остаряла кола и застаряващ Вълк... Безумно обичаме да пътуваме с теб – нощем.
Сраснали сме се с теб. Не можем един без друг. Един в друг сме. Ти не можеш без моето тихо тананикане. Аз не мога без тв ...

Животът - таралеж с бодли навътре,
в средата - ти - измъчено кутре.
Понечиш ли навън да се измъкнеш -
озъбва ти се тънко острие.
На лапи се подпреш, кръвта оближеш, ...