Т'ва онова
вчера и днес
Ти си мечта
Утре започва
от днес ...

Денят бавно преваляше, жаркото слънце бавно се снижаваше зад хоризонта и тихият ветрец известяваше за настъпването на хладната нощ. Но тази вечер луната нямаше да покаже царствения си лик, защото тази нощ беше новолуние. Жената пристъпваше бавно по насипаната с камъни повърхност. Тя огледа бегло мес ...

Държа се зле с мен,
развали този ден.
Казваш, че си дошъл заради мен,
тогава къде си бе, мен?!
Сърцето ми скова, ...

И тази юлска буря ще утихне,
макар че вън проливен дъжд вали!
Чуй –
мълниите надалече стихват,
пронизали небето със стрели... ...

Нека всяка дъждовна капка ти напомня за моите сълзи.
Нека нощта ти напомня, колко съм сама,
а утрото те подсеща за отчаяната ми душа!
Нека слънцето те гали с лъчите си
и ти напомня за ръцете ми. ...

* * *
Чувствам как
пълзи нощта
и мислите ми как
се мъчат ...

Смисъл
Самият живот си е нашият смисъл,
живеем го, страдаме и от него боли!
Но наш си е той, осъзнаваме истини
дори във сърцето да има бодли. ...

Море на моите мечти,
видя ли моето момиче -
към залива ни да върви
и все за мене да те пита?
По пясъка на твоя бряг, ...

Посветено е на приятеля ми, който всеки ден ме прави най-щастливата жена.
Сред хиляди лица ще те позная,
дори със завързани очи,
защото, дори далече да си, зная -
сърцето ми сляпо към теб ме води. ...

Не са ми нужни звездите,
дворци, коли и приеми.
Богатството си отчитам
по това, което е в мене.
Не страдам от болни амбиции. ...

Нощта се задава. Очаквах я толкова дълго. Постепенно се смрачава. Хората се разотиват бавно. Животът замира. Тя идва. Ето я. Бавно се прокрадва през извивките на града. Гали всички объркани от живота души със спокойните си ласки. Приютява отритнатите. Изгубените. Самотните. Излъганите. Сякаш времето ...

Коприна, изтъкана от сълзи,
обгръща в мрака мъничко дете,
а някой зад вратата, молейки, пълзи,
прикривайки лице
от без милост удрящи ръце... ...

Откровенци превземат Панагюрище
Всяка прилика с лица и събития не е случайна
Панагюрище е хубав град с хубави хора. Все повече го заобичвам. Там осъществявам пряка виртуална връзка с културата. Сядам в кръчмето срещу Читалището. Палавата сервитьорка, наследница на стари революционери, ми носи студен ...

Седя на пясъка и гледам към безкрая. Гледам към вълните, които плавно, но мощно се разбиват в скалите, идват и до мен, заливат краката ми... и после се връщат. В началото потръпвах от допира на студената вода, но вече свикнах и не ми прави впечатление... Заравям ръцете си в пясъка, пълня дланите си ...

Една жена прочела в някаква книга, че нашите мисли се материализират. Авторката на книгата майсторски описвала процесите на проявление, чрез примери от своя живот, както и от живота на свои приятели. Също така, авторката на книгата предложила един метод, чрез който желанията ни се сбъдват. Той бил с ...

Писмото, така чакано, днес го получих,
но не от този, на когото държа.
И сякаш сега нещо лошо се случи -
сърцето ми сякаш умря.
В писмото са описани милите думи, ...

... Как трудно е да се усмихваш,
когато знаеш, че сърцето ти скърби...
самотна си и нямаш никой, никой,
който да те подкрепи!...
Как трудно е да спреш да го обичаш, ...

Водата - бистра,
ще почисти всяка моя мръсна рана,
но едва ли ще се справи със сърцето ми,
замърсено от спомена за теб...

Една любов
Като нежни капки пролетен дъжд ароматът ти се впива в кожата ми. С топъл дъх на малини, с нежни ръце ме докосваш. Усещам те. Усещам как косата ти се спуска по голата ми кожа, как ме галиш с меките си ръце и как телата ни се сливат в едно. Усещам. Усещам как сърцата ни туптят заедно в един ...

Някъде отвъд...
Седмото небе ми е познато,
заведи ме някъде… Отвъд.
Там, където даже и през лятото
снежинките отказват да умрат. ...

Сред нощна тишина, облечена в бяло,
с трепет чакам изгрева.
Прегръщам се с ефира и летя безропотно,
така политам в безкрая.
И търся те сред сенките в здрача, ...

Имало едно време една „земя като човешка длан”, както я зовял поетът. И тази длан, с жажда и копнеж, се протягала към света за докосване, за ласка, за прегръдка. Народът ù искал тя да бъде нормална част от планетата, а хората, нормална част от човечеството.
След кървава война и още по-кървави пазарл ...

Небето топло,
разлято в ръцете ти –
моят брод към теб.
***
Открих себе си, ...

След сутрешната доза от около един тон кафе и коктейл от витамини, мозъкът ми изпрати съвсем лек, даже по-скоро скромен (извинявам се за повторението на срички) сигнал към очите ми, които ме изправиха пред приятната утринна гледка на София, която точно тая заран бе решила да прилича на картина, нари ...

юли
цветоносни клонки търсят слънцето
лъжливо преплетени
с магията на цветовете
в синьо виолетова хармония - ...

довечера по обед
магазините за 1 лев ще рекламират увеличаването
на всички цени заради инфлацията
зоопаркът ще отвори врати за сираци
320 души ще починат от спин в Африка ...

Като изстинала храна във мръсната чиния,
надвиснала над нас е грозна проклетия.
Тя е там.
В поройна нощ - скитник без подслон,
на улицата - куче, без храна и дом. ...

“Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал познайте какво –
Надежда, Надежда за всички.”
Джани Родари ...

Слънце блесна в жълто-ярко
сред лазурено небе,
пъстро с облаци от мляко,
плиснато от нечии ръце.
Смугла птица синьото разпори, ...

Искаш ли да полетиш, мечтателю?
(едно светлосиньо стихотворение за мен)
Сърцето ми голямо е,
по-голямо от света.
Вятърните мелници ...

Сълзите не ще ми помогнат,
те не ще те трогнат,
а душата кърви ли, кърви,
но само моята, уви!
Сърцето все така на болката робува, ...

Тихо свири джаз. Ноти танцуват на повърхността на локвите. Тоналности, потопени в кал, се разливат и полепват по всичко наоколо. Там, на ъгъла, до онази тухлена сграда един мъж свири своя тъжен джаз. Акомпаниран само от лъч лунна светлина и ръмящи дъждовни сълзи.
Саксофонът се извива като пластично ...