ПО БРАТЯ ГРИМ
Реших и тръгнах за Мадрид,
през девет планини - в десета,
че тъй бленувах за пари,
с които щастие да сетя. ...

Не угасвай
Тази нощ изгря звезда, по-красива и по-ярка от останалите. Това не е обикновена звезда. Тя се роди в момента, в който ти ме срещна и с всяка изминала вечер тя става все по-ярка, тъй както любовта ми към теб става все по-силна. Светлината ù проникна в сърцето ми и го излекува от дълбоката ...

Навярно отдавна е минало полунощ. Тази лампа, толкова силна и без абажур, ме дразни. Но няма как да я изгася, нито да я избегна. Не трябва да се движа. А може би вече и не мога.
Сами сме, двете: лампата и аз, забравени... През деня: кръвно, пулс, хемоглобин - на всеки 30 минути, но лекарят от нощнат ...

Няма смисъл да живея
И да пея също.
Вместо мене нек се мъчат
Птичките да пеят.
Няма смисъл да пера ...

Зорница и Феноменалното място Рупите
Зорница за пореден път разтвори дневника си. Той оставаше единственият "мълчалив събеседник", най-търпеливият и най-мъдрият!
Тя споделяше с него всичко - болки и радости, успехи и разочарования, надежди и стремежи.
Сега искаше да му разкаже за поредния ден, в кой ...

Обръщаш се назад - не виждаш любов, оглеждаш се наоколо - не намираш любов, поглеждаш напред - просто няма любов.
Тежкият ритъм в сърцето ти напира, търсиш нещо непознато, но не попадаш на нищо ново, потъваш в дълбоки размисли и заплетените мисли те поглъщат. А сега накъде?
Тихо обсипваш Вселената с ...

„Няма да умреш!!!”
В едни по-различни времена, когато имало безкрайни гори и поля – изпълнени с магически създания и хора, живял Келвин – младеж едва прехвърлил двадесет години, с огромен потенциал за воин и още по-голям – за магьосник.
Той имал мечта – да влезе в битка с боен рев – равняващ се по с ...

Смуглите очи на вечерта се процедиха в нея, сляха се с тена ù и се вплетоха в черните снопове на косите ù. Светлините на рекламите проблясваха върху лъщящите ù устни – плътни и чувствени, които блестяха повече от безизразния ù поглед. Деколтето ù бе разтворено до дъното на душата ù, полата – едва пр ...

Как си ти? Това не зная –
всеки миг си мисля и гадая?
Що ли правиш точно в тази вечер,
в която аз от теб съм тъй далече?
Как разпали огнени пожари ...

Изгарях те.
Ден след ден убивах всичко твое,
останало да боли във мен.
И не разбирам!
Защо на пепел не ставаш? ...

Сълзите ми ти няма да ги видиш -
застинаха по дигите на гърлото.
Изморил си се в сърцето ми да скиташ...
Спъна се душата ми по стръмното.
Лицето ми ти вече няма да докоснеш. ...

Погалена от морски бриз,
докосната от слънчев лъч
и окрилена от мечти.
Загледана в безкрайна шир
под късче от небе, ...

С една шепа милувки ти замесих погача,
с щипка ревност и дозичка смях споделен,
а любов сложих много - пълна чаена чаша,
най-накрая добавих и поглед зелен.
Аромат на стаена задъхана нежност, ...

За нещата от живота
и живота от нещата
M ислиш се за много голям и велик,
но душата ти е бездомник
на живота гаден – затворник. ...

Дълбоко в моята душа ранима
се крие тя - доволна и щастлива,
че вече място и подслон си има,
където своите люти сокове да влива.
Тя, самотата, стана част от мен. ...

И всеки ден е
нова история,
щом започва с твойта усмивка.
Нова мечта, различна мелодия,
точно за нас - ...

Когато във здрача
уморено затварям очи,
заспивам и искам
да Те сънувам.
Когато във тихото утро ...

Пиршеството на чувствата свърши.
Нищо, че пак се пресягаме лакомо
към блюда от съблазни, а на хляба прекършен
трохите неволно пробутваме някому...
Пресушаваме жадно питиета от страсти ...

Пак се глезиш като малко дете -
гледаш ме палаво, дръзко и смело,
смях се чете по твойто лице,
образ на ангел за мене приело.
Усмихваш се мило, нежно шептиш, ...

Лунен лъч
През синия здрач се промуши
В неоново сякаш запуши
Намигнах на светулките
Намигнаха и те ...

Сгреших за теб
теб бях посочила за Бог
Издигнах те във култ
и без да се замисля
престъпих първа Божията заповед... ...

Понякога съм болка неизплакана,
попила в тишината на сърцето,
понякога съм цветето повяхнало
неполивано... обрулено от ветровете.
Понякога сълза съм заискряла ...

Прелитащият огън подпали ветровете,
дъждът навън угасна, но липсваше дъга,
връхлитащата буря подгони снеговете,
студът крещеше страшно с оттенък на тъга.
Попитах ветровете защо дъждът угасна, ...

През юни ставам неспокойна.
Вълшебна сила тихо ме зове
да тръгна в маранята знойна
към позлатено от жита поле.
Да се изкъпя във позлата, ...

Многоточие...
Не идвай пак като стихия,
Почукай тихо...Остани!
Отворена врата прекрачваш,
не искам пак да ме боли. ...

През прозрачния дим на огнен кристал
аз гледам те как протягаш ръка.
Спаси ме, любима, скрий ме в своя воал,
отнеси ме на другия край на брега.
Реката прочиства бавно кръвта, ...

Избирам си, събирам си сълзи от очите ти
с мислите си, за да ми греят и топлят
по-човешки творческите ми спомени-шедьоври.
Вълшебства съвършени, украсяващи
настроенията ми с радости ...

Д У М И
Вярвах в теб, в твойте думи. А дали били са те за мен...
А може би били са нереални! Паднах аз в твоя плен.
Думи, казани без чувство! Думи, казани... така!
Думи за омая на наивната душа! ...

Немислимо
(на майка ми, която никога не ме оставя да забравя коя съм и какво трябва да постигна)
Немислимо е за мен да те оставя -
недей ме укорява и не ме моли.
Във всеки миг на трудност или радост ...

Когато някой ден останеш сам
и вгледаш се в прозореца навън,
разбираш колко тъжно е в теб,
но навън е тъй красиво.
И в един прекрасен миг сърцето спира да ридае, ...

Свъсено небе.
Дъждът е зрънце облак
в огледало.
***
Заесенява. Тополата разсипва ...

есенна слана
рисува
мигли на комините