Тишината му се струваше по-тиха от когато и да било, в мрака проблясваха сенки на минаващите коли по улицата, обичаше да лежи и да гледа в тавана сенките на светлините от улицата. Самотата му се струваше приятна на моменти, чувстваше се самотен, въпреки че не можеше да се оплаче от липса на приятели ...

Свързано
Не е лесно да свързваш
несвързани неща.
И да не свързваш
свързаното. ...

Обгърната от болка,
в шепите на самотата,
ТЯ покорно чакаше
да блесне някаква искра надежда
или просто пламъче нежност. ...

Иде Рождество Христово... Щастлив и притихнал чака християнският свят. Той не иска поучения, наставления, уроци в тия дни. В сърцето му е само благодарността за Божието милосърдие. Защото Ти, Господи, не остави човека в жалкото му падение, а се погрижи за Спасението ни. То се случи преди две хиляди ...

Снощи почина дядото на моя съпруг. Човек - кротък, цял живот живееше на село, не признаваше много от съвременните технологии (защото не ги разбираше). Много рядко се хранеше с друга храна, освен произведената от него, защото не му харесваше вкусът ù.
Мразеше цигарите и не разбираше удоволствието "Да ...

Аз и ти
Дъждът вали и вали,
а ний стоиме тук сами.
Ти и аз, аз и ти,
а дъждът вали, вали, вали... ...

* * *
Върху снега -
стъпки на врабчета.
Вълшебна плетеница!

Ако можеше някой
да покаже на днешни времена
пред целият свят какво е
радостта,
то щеше да блесне звезда ...

И днес се чудя аз…
Не мога да реша...
Какво си ти за мен...?
Какво откри във мен...?
Какво бе ти за мен...? ...

Какво означава да си вещ: вещ в ръцете на поредния човек, впил поглед във лъскавата витрина и пожелал да те има; вещ като знаещ и можещ или просто човек, загубил смисъл и отдал се на първичния инстинкт да бъде никой, да бъде просто една одушевена вещ?
Да си вещ може да се дефинира по много начини.
В ...

Скръб вали от очите,
в дълбока тъмнина се дави моят ден.
Засенчени от греха остават лъчите,
в траурна агония се превърна животът в мен.
Хиляди спомени за вас запазени, ...

„Убита лисица”
В една балканска махалица,
в стопански двор, до стара къща,
през нощ отмъквала лисица
кокошка, пиле (без да връща). ...

Планината на вечния огън
Планината беше тъмна и мрачна. Облаците постилаха тежка пелена върху гъстата гора. Заваля дъжд и беше още по-трудно да се види каквото и да било - времето преобрази деня в нощ. Пътеките изчезнаха и само можеше да се гадае къде стъпваш, а камо ли ли накъде вървиш. Като че ли ...

Морето пенливо отново зове ме
такa, както някога,
преди много време,
когато от него откъсната бях,
когато във търсене ...

С цвят на Бог
Пей ми, зимо!
Песен пей
от сребро и мраз!
Самота и дивност грей ...

Всъщност, никога не съм можела да изкажа всичко, което мисля, с думи... не са достатъчно красиви и силни, за да опишат начина, по който всъщност се чувствам спрямо теб. Колкото и да опитвам, винаги има какво още да кажа и да допълня и... Има толкова неща, които... могат единствено да се почувстват. ...

БЕЗПЛОДНА ИСТОРИЯ
І. СЕСИЛ
1.
Вергил Андонов като юноша беше хубаво, стройно момче, с черна мека коса и гръцки профил. Зад падащата му на момичешки бретон коса обаче се криеше силен, макар и малко мрачен ум, който удивляваше и плашеше учителите му в гимназията.
Вергил тогава не знаеше, че любовта оп ...

Ето, подарявам ти любовта си,
вземи я, убий я, изхвърли я дори.
Ето, давам ти и чувствата си дори,
вземи ги, изгори ги
и на пепел направи ги. ...

ЗИМА
Децата тръгват на пързалка
ледена, забавна и със смях обзета.
Мъничко момиче падна и бързо се оплака.
Шейната на децата е като комета. ...

Най-хубавата дума в българския език
(есе)
Най-хубавата дума ли? Нима сред толкова звучни думи може само една да е най-хубава? Защо не мога не мога да избера и защо за мене всички думи са толкова хубави? Сетих се, ще отворя някоя книга и ще се я намеря тази дума. Там някъде сигурно се крие тя и ме ча ...

/ по Андрей Синеглазов /
Летиш като стрела. Кучешки лай.
Тичат дузина крака.
Смъртта да погледнеш в очите - е пай...
С пушка в ръка е врагът... ...

Следиш ме непрестанно,
искаш да ми подариш света,
не беше мъж, не бе жена,
а беше просто моята съдба.
Криеш се от мене, зная, ...

И днес посрещна утрото без мен
и на деня ще си в плен,
ще минават минути, часове,
ще дойде бавно вечерта
и ще заспиш без мен в празното легло… ...

Когато има мъгла на пътя ти,
затвори очи и си припомни
къде искаш да бъдеш -
там, където си усмихнат
и пълен с енергия. ...

Изгубих се в шепа карфици,
в картина със сгради (от есенно време),
с греховете, родили къртици,
копаещи в спомен… на остъргано бреме.
Защо ми е залез със сенки ...

Тя е красива.
Всички ме гледат и ми завиждат, когато ходя с нея по улицата. Жените я гледат с притеснение, мъжете със страст.
Тя те кара да искаш да я изядеш, да искаш да вкусиш от крехката ѝ, бронзова плът. Да опитваш от нея и, хапка по хапка, да я разкъсваш от любов.
Тя те кара да се омайваш от ар ...

Снегът се сипе на парцали,
лято идва и те кани,
децата се пързалят със чували.
Нима са нужни и покани?
Ето, първият Снежко е готов, ...

Една снежинка попадна на нейните устни
Да усетят малко топлина.
Едва усетиха колко са вкусни,
Ледът превърна се във вода.
Всяка следваща намери там смъртта, ...

41.
Ленц намина още два пъти същия ден да ме пита дали съм решила. Аз упорито повтарях, че решението не е само мое и че чакам отговор от хората си. Докато всичко вътре в мен крещеше “НЕ!”, Смърделин включително. Планът на Ленц беше неприемлив за мен. Не само неприемлив, ами направо ме ужасяваше. Кар ...

Безизходица, мъка, "вериги",
обида, самота и страх...
С какво, се питам, заслужих ги,
та кое ли от тях не видях...
Загубих най-близките хора, ...

Не тръгвай, още малко остани
в стаята приветлива и тъмна.
Тук до мен удобно си легни
и слушай историята тъжна.
Имало едно време, преди години, ...

Обичам тишината,
която влиза в мен
и гали тялото,
а после и душата
Обичам тишината. ...

ТЕХНИТЕ ФАНТАЗИИ И НАШАТА РЕАЛНОСТ
Тези дни, докато се рових в стари списания, попаднах на статия от преди 52 години, която ми се стори забавна към днешна дата и ми се поиска да я споделя с онези, които ще прочетат. През 1957 г. от редакцията на «Ню Йорк Таймс» попитали Никита Хрушчов как той си пре ...

Един Годо, на пръсти тихо минал,
в антрето ми четеше стари вестници,
потънал в новината си любима,
в очакване на ято буревестници.
Потропваше с лулата си незрима - ...

ето я
през прозореца
пристъпва тихо
без покана
тихомълком ...

Поредна сутрин, ставам рано...
Бързам и оправям се за час.
Нещо леко обаче май ме стяга
тук от лявата ми част.
Влизам през вратата с усмивка, ...

Мечтател
Високи цели, мечти далечни,
толкова са много, а са всички - ти.
Толкова си близо и толкова далече,
не издържам, искам те до мене вече. ...

И пак ти... отново на хоризонта! И защо се върна? Не знаеш? Не ти е в стила да си признаеш? Все едно... Знам какво ще стане накрая, как ще свърши всичко - със сълзи, с моите сълзи, разбира се!
Почти 5 години си ходиш напред-назад из съзнанието ми, говорейки кога красиви, кога не чак толкова хубави л ...

В очите ни
небето и земята
се люлеят.
В кръвта ни
кораби надежда ...