И скъса се връвчица тънка.
Мъгла погълна радостта.
Защо сега е толкоз тъмно?
Кога притихна песента?
А пропастта лишена е от дъно. ...

Искам да те програмирам..
Не със Java, не с Pascal, а със C.
Да те програмирам,
да построя за тебе цикъл...
(да те програмирам) ...

Някога, когато бях дете -
птица, плаж, море...
Мида и във нея фас,
а какво съм аз?
Дали и аз не съм със вас, ...

Не изпускай мига, а стани -
на бялата птица ти отвори!
Трепета на утринта съзри
и върху лист го отрази!
Съвършенството търси - ...

Произведение, което написах и изсвирих на класическа китара:-)

Музика и аранжимент: X-Level
Звукозапис и тонрежисура: Цецо от Респект

Сингъл от дебютния албум на групата. Видеото към него може да видите тук:
http://www.vbox7.com/play:32e4c8b7
С целия албум и групата можете да се запознаете на:
http://www.jerihon.com/
Може да класувате за песента в класацията на БНР Ескалатор:

Привечер. От взиране очите ú сълзят и парят. Ръцете стискат възлестите колене, приглаждат тъкана престилка. Ето, задава се мъж с колело. Облаци кацат мързеливо в смокинята и сянката им мъгли и без това слабите ú очи. Ванчо е, прибира се от работа. На колелото виси мрежата с черен хляб за кокошките и ...

Надничах, скрит зад една завеса в дома на Писателката. Наблюдавах я как играе с малката си племенница. Не ми беше трудно да разпозная детето, Писателката ми беше казвала, че има две племенници, а и вече бях виждал сестра ù. Приликата им беше поразителна.
Софи, така се казваше детето, не беше на пове ...

Зелена река разплита коси
и ги суши на слънце.
Дървета с мъхнати пръсти
изглаждат бръчките по лицата си.
Скалите - симфония в сиво - ...

Историята на една любов...
като светулка във притихнала тъма -
блести за миг, после угасва...
понася се във вечността!
Започва, както розов цвят разцъфва - ...

БОТЙОВ НЯМА ГРОБ
Честито Рождество Христово,
народе мой, отчаян от лъжи.
Ако трябва – ще се преродим отново,
но Ботйов пак ще трябва да родим. ...

Сълзите бавно се стичат по лицето ми
и парят кожата ми, сякаш са огън.
Болката е толкова силна,
че направо ме изгаря.
Искам да ги спра... а не мога! ...

Синьо при мене е бялото в очите
Синьо при мене е бялото в очите.
Не защото имам задни мисли;
не защото зле са ме орисали;
не заради гени от дедите ми; ...

Ръцете ти...
Набръчкани, със изтъняла кожа
и с поизкривени пръсти...
Не те видях веднъж да си ги скръстила.
Ръцете ти сега са уморени ...

Къде да видя тая хладина?
В града засипва ме панел и скука.
Дървета със зелени рамена
в бетона сив намират ли пролука?
Къде да чуя тая тишина? ...

Държиш ръката ми,
гледаш ме в очите,
казваш ми „обичам те” –
превземаш ми мечтите.
Държиш ръката ми, ...

Както преди
... Не протягай длан
и не нашепвай тихо в мрака,
че още ме обичаш - както преди!
... Не помниш ли ...

Молитва свята аз ще изрека,
на Кирил и Методий ще благодаря,
за наш'то А, Бе, Ве, което
четем и пишем със сърцето,
за наш'та азбука тъй свята, ...

Не делиме ние с теб една съдба
и пътищата ни сега не ни събират,
разменяме единствено слова
без бъдеще пред нас, което да намират -
в сегашното ни топли любовта. ...

Пулс
Сбогом, мои представи.
Аз израствам и обхващам това.
Вниквам, разбирам и мога.
Приятелства, чувства, ...

Единични електрони
Караш ме да не спя,
по теб да си губя ума,
очите ти да бленувам,
устните ти да сънувам, ...

Единият се влюбва първи...
В очите му
започва да се скита,
неуловен и близък,
погледът на другия. ...

Но ето, сякаш като през стъкло
аз виждам твоя лик във слънчева страна.
Ах, как тихо като восък се рони пак скръбта
и очите ми прогаря като жертвено перо.
Студено е във тази стая, но шепне пак прахта, ...

Съдбата ме доведе тук - в чуждата Родина,
далеч останаха приятелки, познати и роднини...
Езикът беше чужд и хора чужди,
заети всички те със своите си нужди.
Различна си - ми казаха - затуй си някак странна. ...

Спирам да те обичам!
Омръзнаха ми тези думи.
Спирам да се заричам,
че твоя ще бъда.
Спирам да пиша за теб! ...

Съдба
Велики мисли, от велики хора,
бродят по Земята без опора.
Прикривайки истината
за тези, които страдат, ...

Всеки път, когато Бояна погледнеше в огледалото, виждаше онова, което мразеше и онова, от което се страхуваше най-много. Виждаше себе си. Виждаше едно лице, което с всеки изминал ден й се струваше все по-непознато и което я гледаше с един безкрайно празен и кух поглед. Поглед, в който се беше приюти ...

По друмища стръмни, незнайни пътеки
вървя през живота си, тръгнал към къщи!
Много ли още страшни баири
чакат ме горе, във облаци скрити?
Стръмна пътека ли поемеш по склона ...