Онази нощ, ухаеща на лято
под синкавия звезден небосклон,
онази нощ, с теб когато
за първи път преплетохме очи -
не беше, не, не беше лято ...

Ножът се заби в кръглата и гладка стена на динята, която изпраща и се разтвори на две равни части. Сокът потече върху скованата дървена маса, постлана с вестник, на който имаше пресен, току-що разчупен типов хляб и бяло саламурено сирене. Последната вечер бяха останали край фургона, десетината дни и ...

Мислейки по цели нощи за теб,
давайки воля на въображението,
не знам докога ще ми стигне търпението
да те гледам с нея
и тайно за теб да копнея. ...

Огледало стои между нас.
В снежни облаци потъна
малкият ни свят.
Две лица, заличени
в декемврийски мраз. ...

Януари, петък, сутринта…
Сега разбрах всичко. Изведнъж ми се избистри. Точно като по филмите: случка, асоциация, проблясък.
Чувството на изоставеност. Даже редакторът на компютърната програма го подчертава в червено. Не познава такава дума.
Какъв изблик на емоции и мисли, провокиран от една толкова ...

... МЕЖДУ ДВЕ СЪРЦА...
Аз съм сърце с ангелски крила
и много хора съм влюбила.
Много щастие съм дала
на хората в балната зала. ...

Аз съм твоя жена, нали?
Не пред хората, а пред Бога.
Всички чувства по равно делим
и се обичаме, без условия.
Аз съм твоя съдба, а ти ...

Това е старческият дом –
пуст двор, тъга, стени олющени;
лица, които мълчешком
ме милват с поглед добродушен...
О, старци, в сетния си дом ...

Това е сестра ми!

Звезда изгря на небосклона черен,
пронизвайки със злак безкрайна шир...
над гроб един на самотата верен,
потънал в прах, обгърнат в сетен мир...
Далеч зад него ручеят докосва ...

Като жерав и тази любов ще се връща
в две изстинали длани, във мойте очи.
И преди хладен вятър и тях да затръшне,
ще отворим врати на дома от мечти.
Тук луната, усмихната, нощем ще гали, ...

> Като лястовици
>
> се стрелкат мечтите
>
> в небето ...

Две капки танцуват…
танцуват и съскат…
Червената плоча на дансинга
бавно ги пие…
Дори да се слеят ...

Обикна ме в съня ми
Стоиш и ме гледаш, просто така...
Не знаеш, че сънувам теб сега.
Тъмно е,
почти не различаваш ...

Вървя по остри камъни и дирите от кръв следя. Не ме боли от раните, претръпнала съм на това. Болят ме мислите, загубили посока и, блъскайки се в устните, раняващи жестоко. И мога още дълго да вървя... Дали ще проговоря? Това се питам аз сега.

Нещо в сянката дебне,
а тя отчаяна беше
и реши на живота свой да посегне,
а градът все така... спеше.
Но някой ù хвана ръката ...

Мога да летя,
щом погалиш ме с ръка;
високо в небето да кръжа,
щом езикът ти остави по кожата следа;
над болката мога да се извися, ...

Попитай на бара за мен някой ден,
на него продадох си тъжните мисли,
а той ме погледна със поглед смутен,
попи ги и щедро плати ми с уиски.
Страха от раздялата… добре оцени, ...

Желание
Желая аз да те видя отново
- да започне всичко
наше наново.
Да си пак усмихнат ти до мен, ...

Потърсих дума подходяща -
така да нарека живота.
Римувах го със дом, със къща,
така и не разбрах урока.
И в къщата смъртта прониква, ...

Страхуваш ли се, че обичам,
за любовта пиша, не се вричам.
Живея, както умея.
Днес съм влюбена-загубена и
вярвам в красива звезда. ...

Бях и презиран, бях и руган,
със стиснати зъби горко търпях.
От обществото свирепо аз, прикован,
в душата си клета болка таях.
В унижение жалко живота свой изживях, ...

Затворено отдавна,
пианото мълчи...
свидетел ням сега е
на огнени искри...
Застанал си до него, ...

Самотен гларус. Писък на сирена.
Стенание и мирис на парфюм.
На пясъка лежи употребена -
една жена, в последния си сън.
Разкъсала вериги и окови... ...

Ще ме видиш да тичам след колите. Безмълвно. Тичам, а ушите ми се веят в устрема ми. Тичам като човек , който вижда тръгващия влак, а знае, че няма друг. А нощта е студена и дълга...
Търся ги. Искам си ги обратно. Те мен - не. Просто ме оставиха. Един ден.
Беше тъжен ден. Не зная дали безпрекословна ...

Аз съм един примитивен Адам –
ябълка що е – до днеска не знам.
И се разхождам - безгрижен и гол,
волен, свободен, като сокол!
Чувствам как странно във мене се взират, ...

С кафето си утринно в чаша се сливам
и вдъхвам на струи кафян аромат,
а после блажено аз глътка отпивам
и литвам към тебе ефирно-крилат.
Очи в огледалото твои съзирам ...

Искаш да знаеш какво е любов
Искаш да знаеш какво е любов?
Питаш се нощем дали съм готов?
Дали ще отдам сърцето си
и ласките жадувани с години. ...

/ по Т. Нова /
Искаш - не искаш, ще се разтворят земни простори...
Зимното слънце ще тръгне по своите дневни маршрути.
Ще стане, ще се протегне, ще се промъкне през мъгли и през щори.
Добро утро, любима! Наистина, добро си е утрото! ...

Защо?
Защо създадени на този свят сме,
защо се раждаме, работим и творим.
И всеки, тръгнал своя път, да гоним,
венецът трънен - тежък е, нали? ...

Това е може би последната накичена елха…
(но вече няма смисъл)
Януари свърши… мисля да я махна…
(защото вече дразни ме...)
Подаръкът ти трябваше да чака просто някъде… ...

Не умирай във мен, мое лято бакърено,
остани, още малко поне да посветиш.
Аз ще дойда при теб и с другарско хортуване
ще се правиме заедно на страшни поети…
Ще рисуваме думи по облачна плът, ...

В БИТКА ЗА ЕДНО СЪРЦЕ 1 и 2 (Съм или Не мистър Съвършен?!)
Innamorata, Innamorata,
или може би Sweetheart,
търсих те аз по земята,
казано иначе - Earth... ...

Уморен
се спуска залезът по склона
и ляга във нозете ми...
От планината
полъхва хлад... ...

Жадувам любовта ти, натежала
със есенния мирис на море.
Жадувам нощите без изгрев,
покрити с шлейф от палми и небе.
Жадувам за спокойния ти поглед ...

Изгубих се в гората от лъжи
и няма смисъл бодра да се правя,
тук ямите са пълни със змии,
Надежда сляпа пътя ми прокарва.
Не ме боли, че с обич не отвърна, ...

- Аз - каза Черната Пантера Ра една вечер. - Мога да изям толкова храна, колкото е половината ми тегло.
- Голяма работа - пренебрежително махна с лапа Ко Та Рак. - Аз пък мога да изпия толкова вино, колкото е цялото ми тегло, при това само в рамките на един запой.
- Хъм - недоволно изсумтя пантерата ...