Малко семейно хотелче.
Отворило врати за две
влюбени души.
Търсещи своето гнездо
любовно. ...

Кристалчета лед
блещукат по стъклата...
Бяла соната!

Скрита дълбоко някъде в душата,
живее болката от казаната дума,
която наранява със стрелата
ближните ни в миг на гняв безумен.
Страдат те от тези люти рани, ...

В трудни дни от болка,
изпити, аз вярвах,
мечтаех и знаех, че
този ден ще дойде.
Ден, в който ще падна покосен от ...

Свети Петър
Бюрократ с тефтер,
който се хващал
за нрава ти чер
и те запращал ...

ДЪЛГ
Навъсеното небе беше покрило града като похлупак. Скромната ни вечеря привърши и всеки можеше да отдели време за себе си. Излязох навън да пуша. Дано тази нощ няма пожари. Но сякаш бях споменал за дявола, а той при мен.
Гори плевня в село Ж. - запука радиоуредбата. Знаех го това село, беше като ...

Небето се разкашля гръмогласно,
обидено на хорските ежби.
То с много крамоли не бе съгласно,
дори в протест реши да завали.
Сълзите му, големи и студени, ...

Неделя
Вятърът ми каза, че те няма.
Оставила и пристан, и постеля.
А лятото отдавна е изпратено.
И крия страховете си. В неделя. ...

Откъде накъде търсиш мене -
дане би да ме бъркаш с друг.
Нали казваше ти преди време,
Аз не мога да бъда съпруг...
Неуместно е аз да съм вторият, ...

Тя заседна на челото,
вече дълги години.
И ме гледа от упор,
не помръдва за миг.
И изтъква ми своите ...

Бягството от недействителния свят, нашарено
с разноцветни етикети от бутилки и съдби;
криво огледало с причудливи образи на хора
и сгради, пречупени през призмата на големия
хаос; бягството към самотата на единствения ...

Малка нощна приказка
Малка нощна музика
се носи в нощта,
с леки закачливи звуци
почука на стъклото; ...

Обичам сутрешни видения
с аромат на минало,
и начина, по който гледаш ме,
преди да ми прошепнеш, че обичаш
как те карам да се чувстваш ...

Съдбата
Съдба
"Любов безумна, крехка и виновна.
Жадуваща, сама отново черна си!
Жена красива - силна, и способна, ...

Пристъпих плахо в църквата,
не се помолих, просто седнах,
бях се молил много, преди това,
исках само да ми отговориш,
на един въпрос - за любовта. ...

Среща
Изгубен лист от листопада на съдбите,
в канавката на пътя в миг замря.
Газещ из на живота дълбините,
човекът изморен до него спря. ...

Подаряваш ми нещо нещо нечакано,
подаряваш ми много надежда,
мое щастие, дългоочаквано,
ти си песен - красива и нежна.
Ще те топля, когато студено е, ...

Снегът се изпреспи. Заспалият град
протегна ръце за прозявка.
И слънцето, вече усетило хлад,
се включи на бавна предавка.
Уж ден като ден. Но защо точно днес ...

Колко лесно ти напипа тъжната струна в моята душа,
лекичко я дръпна, а как започна да трепти,
чаках само нежна дума,
за да спре сърцето мое в нежните ти пламъци да гори.
Уви, думата ти мълчалива е, ...

В тишината на всемира
да бие моето сърце не спира,
от него все любов извира
и на кого да я дари намира.
За хората, които също тук ...

Потърси ме в зората, окъпала утрото
и посрещнала ранните жълти лъчи,
потърси ме в гората, от дъжда изчистена,
закрила малките, крехки треви.
Потърси ме в звездите, тайнствено мигащи, ...

Дъжд в очите
Припада слънцето залязващо...
Обагрено във кървавочервено... Колабира...
И пак небето е оловносиво, смазващо -
готово сълзите си неизплакани да заизлива... ...

Мъжете се страхуват от силни жени,
които знаят как се обича.
Които знаят какво е самотно да страдаш,
когато в гърлото нещо горчи.
Страхуват се мъжете от красиви жени. ...

Много малка беше пчеличката. Току-що се излюпи и литна. Измори се. Крилцата й още не бяха укрепнали. Стигна до реката.
- Ти коя си? Мога ли да пия от водата ти? - попита.
- Аз ли? Аз съм реката. Водите ми са бързи. Ще те отнесат.
- О, о, страшно е.
- Ей, ела насам. На листенцата ми има още капки от ...

Спомените изгониха спокойния ми сън. Преобърнаха съзнанието ми, изкривиха замъгления ми поглед. Опустошиха всичко, което умът беше изградил. Дните минават, изяснява ми се. Мисля за теб! Дано не си ме намразил. Сега си спомням - ти дойде. Дойде да ме видиш - нали?! Или случайно мина? Помня решетките ...

Понякога виждам в очите ти
частица искрена нежност
и сякаш плахо нашепващи
разкриват обич и слабост.
Тогава аз окрилена, ...

Колко много обичам -
светлината от тебе да крия,
така аз по-добре виждам
вещерство вместо магия.
Колко много обичам - ...

Хей, ти... да, ти... същият, който четеш това... я кажи... познаваш ли се истински... Кажи кога за последно си излезнал с приятели без да мислиш колко скъпо ще ти струва това... Кога за последно помогна на някой непознат на улицата... Кога за последно се погледна в огледалото и си каза, че се харесв ...

Споменът за теб няма да умре в сърцето.
За теб, за мен, разрухата на нашата любов.
Разруши я и замина,
но и ти не ще си щастлив.
Не се завръщай повече при мен. ...

Бадемови очи,
огледало за душата.
Ти, оглеждайки се в тях,
виждаш светлината.
Светлината на тунел, ...

... като съм се заплела в ревера ти
и по безплодни мисли нощем те творя
разплитам себе си изтичам в тъмното
и вятърна в косите ти снова…
и как да заспя когато те очаквам… ...

Цигара след цигара, тон след тон,
дим и отрова - съзвучие, сверено с камертон.
Ноти, петолиния и паузи,
пръсти, пожълтели от катран,
мечти за признания, поклони и аплаузи… ...

Не искам
да те поставям в рамка.
Граници
ти не търпиш.
Все едно ...

Стъпките му бавно отшумяват, сред тревата.
Луната - слънце е за единака,
зъби проблясват в тъмнината
и ето го мигът на свободата!

Удавих се в куршумен звук,
утихващ вятър от пустини.
Под листата на вековен бук,
росата ми крещи: „Прости ми…”
А вечното, къде е, питам, ...

Обичаш ме…. А докога ще ме обичаш? Ще ме обичаш ли като разбереш, че съм груба и арогантна? А ще ме обичаш ли, когато не те обичам? Ако решиш да ме обичаш, знай първо, че не съм сантиментална и грижовна. Ненавиждам болезнено дългите разговори по телефона, мразя гукането и сладникавите прякори. Не об ...

В памет на Й.Е.
Тишина разрязва белия лист.
Да го запълня аз не мога,
макар със спомени да е пълна
погълнатата ме нощна утроба. ...

Дали защото сняг вали
и радвам се като дете?
Дали защото нощ е
и пълна съм с мечти?
Дали защото музика звучи ...

Продължение от
На другата сутрин Гудрун го изпрати и както бе обещала, му разказа как да стигне до бедстващото село. Бьорн се улови, че слуша думите ù много внимателно, а когато тя му подаде една кърпичка със завити в нея меденки, ù благодари от все сърце, сбогува се и пое по пътя си. Искаше му се д ...

Лутах се години и си мислех каква да бъда,
но разбрах, че човек да си е най-жестоката присъда.
Бях добрата, бях и лошата в играта,
на върха бях, лазех на хората в краката.
Сега открих каква била съм, ...