Това е дъжд
От изворите сенките потичат.
Каптираното време се разля
като менче на влюбено момиче,
като море... ...

С-Т-И-Х-О-Т-В-О-Р-Е-Н-И-Е
Не са за мен тези,
които разполагат само със свойта красота.
Не разбират, че ще избледнее тя.
Не знаят ли, че ще се събудят в ден прекрасен като този ...

Когато далече си от мен
и налегне те тъга,
чрез слънцето във този ден
усмихвам ти се, не си сама.
Когато носталгия навява ти дъжда ...

Когато си отида -
някой мрачен, тъжен ден -
не желая да съм рамката със снимка
върху абаносовото ти бюро.
Или във стъклен саркофаг ...

Не ме търси - нямам нужда от обичане,
че времето да ме обичаш отлетя.
Не струва нищо твоето обричане,
измислил си поредната лъжа.
Не ми изплаквай сълзи безконечни - ...

Като огнена снежна топка сме.
Колкото повече
злите езици ни търкалят,
толкова по-голяма e
Любовта ни. ...

Ела
Ела, подай ми твоите ръце,
днес аз те водя.
Ще ахнеш като палаво момче
пред необятността на кръгозора. ...

Капка дъждовна в пороя...
Понякога искам от страсти досадно излишни
за спортната злоба едничка да влизам във битка.
Неприключил още със стари рани предишни,
със памет краткотрайна, неразумна и плитка, ...

Клиника за влюбени „Авлига”
В 8 часа без 10 минути сутринта телефонът в сестринската стая иззвъня продължително – външна линия. Старша медицинска сестра Фръцкова го погледна с досада, точно в този момент слагаше червило върху нацупените си устенца, а очакваше всеки момент Д-р Чародейски да я извика ...

Не си роден да бъдеш роб на нечии прищевки,
жадуващ глътка въздух, да се криеш по ъгли...
продавайки душа за изпокъсани столевки,
отказвайки се сам от съкровените мечти!
Не си роден да влачиш потен чуждите окови, ...

Изгаря ме отвътре сякаш съм жарава
и сякаш си до мен ми се привижда...
До мен си пак, ала те няма
и само болката отвътре ме разбира.
Не искам, но мога да забравя ...

Колко нежност в тебе има,
в твойте утринни лъчи,
сякаш, че са от коприна,
златни твоите коси.
Сплетени са в плитка тънка ...

Минават месеците топли
и бързо идва есента.
Вървя по улиците празни,
празни като моята душа.
Намерих себе си, пораснах ...

Навярно този цветен дъжд
изсипал се е през нощта...
........................................
Вървя по пътеката наша,
обсипана с толкоз цветя. ...

ДА ДАРИШ КРЪВ НЯМА ПРИЧИНА
Да дариш кръв няма причина,
ала умират хора стотина!
Те са като глина -
счупих я, а тя с живота се размина. ...

"Safe From Harm"
Midnight rockers
City slickers
Gunmen and maniacs
All will feature on the freakshow ...

В миговете ли пулсирам
или те живеят в мене?
Чувствата ни са взаимни,
всяка тръпка - споделена.
С тях съм истински богата - ...

провлачено
отмина днес
преди това
беше дълго вчера
следва утре ...

В нощи неспокойни, в зряла тишина,
с мислите нестройни, с мирис на жена,
знам, че те вълнува тази тайна скромна
и към теб пътува радостта огромна.
Ти си ми небето – вихрена орлица, ...

Как на орела
да отрежа крилата?!
И да му сложа верига,
макар и от злато...
Как да искам ...

Но всяко възкръсване всъщност смъртта ли доказва
и тя ли е тайният смисъл на земния път?
Веднъж осъзната, дамгосва душите с проказа
и те по мига, безвъзвратно отминал, скърбят.
Напролет дърветата жалят за ланшните листи, ...

Аз съм тази, която ще те обича…
Пресичайки светофара на червено.
Ще летя, когато с тебе тичаме…
Обичай ме и жизнено, и уморено.
Аз съм тази, която ще рисува с дъха ти ...

Идваш. Но този път май предпочитам лъжата.
И без друго свикнах ù, станахме приятелки с нея.
Влез с обувки, а истината остави пред вратата,
ще си я прибера по-късно... за да ме разпилее.
Сега предпочитам просто силно да те прегърна, ...

"О,мъчна участ – да си свободен!"
Стефан Цанев
Свикнахме с абсурдите,
тъй както свикнахме с абсурдните хора.
Потим се над безсмислени измислици, ...

„Убийствена комбинация сме с теб! Анализатори и половина! Ако кажеш, че можеш да анализираш до припадък (като мен), съвсем ще взема да се влюбя в теб!”
Не, това не ми го пише някой млад и много красив мъж. Съвсем не! Това ми го пише една колежка от сайта, с която си пишем от известно време. Опознава ...

И л ю з и я
1.
Понякога съдбата затваря очи, усмихва се и решава да си направи експеримент. Киска се самодоволно, протяга ръце и грабва две души. Ей така – напосоки. Блъска ги в някакво пространство и после гледа какво ще стане. Нищо, че е съдба – тя също има нужда от уроци и когато разпределя случк ...

Седях на пясъка, гледайки небето. Чувах голямата и шумна тълпа около мен, звука на китарата, която някой беше донесъл, пукането на запаления огън. Потреперих нервно, а вятърът се вкопчи в косата ми, играейки си с нея като с малко дете. Ето ме тук. Мирисът на пушек и море ме опияняваше, караше ме да ...

Натрупаните спомени и чувства
избликват като гейзер. Ей така!
Заливат всичко в малката ми същност
и никак си не мога да ги спра.
Отприщени от нещо непонятно, ...

Добрата Фея - ли те прати,
от... Юг ли - вятър те довя?
Или... във Царските палати,
аз, теб спечелих - за Жена?
Огряла моя свят - с усмивка, ...

НЕОБЯСНИМО Е
Любов и кратък миг
Силен вик...
Ехото повтаря
Някой го забравя ...

Когато нощта се затваря във длан
и пръстите стават корона,
милиони звезди падат в нашия храм,
любовта се превръща в икона.
Коленичихме с теб първо аз, после ти. ...

Не мога да намеря думите,
с които да разкажа болката.
Сърцето ми разбито е от бурите
и бягам, крия се от хората.
Да вярвам вече трудно е. Не искам ...

Всички мисли накуп... какво да правя, като мисля прекалено много.
Понякога ми се иска да не мисля, просто да стоя като котка в твоите прегръдки, завряна там, където няма лошо и страшно, там, къде всичко е спокойно и хубаво. Не искам да мисля за утре, когато отново ще трябва да си тръгна и да живееш ...

Написана на: 2010-03-06 12:30:20

Отсреща малкият си тръгва вече...
Тревожни стъпки цепят тишината...
Отвън се суетят... А той – обречен,
замаян, се е проснал пред вратата...
Отвън пазачите шептят смутено, ...