Чувствата агонизират,
мислите - безумно празни.
И във тази сляпа криза
ще прогледнем ли не знаем...
Може би закономерно ...

С детски кикот
се шмугна зад ъгъла моето лято -
синя рокля,
посипана с капки от дъжд, зашумя.
И последното циганско слънце, ...

Аз знам,
че без да искаш
(може би)
разсейваш тъмнината
във ръцете ми. ...

Не защото... всички боси сме тръгнали.
И с незрящи, изпълнени с хаос очи.
Там, където навярно животът ще свърши,
ще започнат да никнат... бодли.
Там, където... Виж, заваля! ...

Дали пътят е безкраен
и сама ли трябва аз да продължа,
търсейки те с поглед,
намиращ само пустота?
Но ти не знаеш, че те чакам в мрака, ...

Днес е ден! За мене да,
но за някой е нощ.
За други това е ден последен
или просто краят на света.
Днес за пореден път е станало нещо непредвидено. ...

МЪКА И СТИХОВЕ МЕ ЛЕКУВАТ
40 дни без Влади
Сега очите ми са без тайна.Бездомни.
Сълзите свързват земята с небето -
опъната тетива на виртуозна цигулка. ...

Ще можеш ли да спиш без тишината ми?
И можеш ли без мене да сънуваш?
Ще можеш ли, потънал във ръката ми,
отново да се преродиш и да изплуваш?
Ще можеш ли, удавник във косите ми, ...

Живеем в смутни времена -
няма време за поезия,
има време за борба,
борба с живота, дето го живеем
борба с дебнещия глад, ...

Когато си замине любовта,
в сърцето винаги оставя тя следа.
Очите пълни със сълзи са,
по лицето стичащи.
Животът се обезсмисля, ...

Раздра се небето,
увисна на скучни парцали,
самотна светкавица
сеното на някой подпали
и Тор тресна с юмрук по полето... ...

В клоните полегна залез.
Подухна тихо.
И замря.
Листата под цигулката танцуват
на скрития в тревата музикант. ...

Смъртта обира
плодовете на живота…
Но защо
едни откъсва ги зелени,
а други - зрели, ...

ВРЕМЕТО Е ЧУЖДО
Не съм писала от много дълго;
стихове, писма, любов...
времето е чуждо.
А толкова много искам да разкажа. ...

Любов, прости ми!
Любов, прости ми, напразно пропилях те!
Любов, прости ми, отдавна забравих чувствата!
И някак, надалече избягах, да те погледна
- никога не пожелах! – Но не от страх! ...

Усещам го, ей тука под гърдите си.
Тъче най-топлите обятия за теб.
Не ги изгубва лятото следите си,
а пази ги дълбоко нейде в мен.
В очите ми задъхано ще чака ...

Като разбито стъкло беше душата ми,
търсеща, искаща, вечно неспираща,
тихо събаряща с взор небосклона,
в който до вчера се взираше тръпнеща.
Един спектакъл беше животът ми, ...

Аз драскачът
Аз съм този,
дет’ ще светне
и помози
вам, най-сетне ...

Капчуци отекват надлъж.
Колко хубаво е, когато вали.
Дълго пее летният дъжд,
окъпал мен, оставил следи.
Капчуци отекват надлъж. ...

Истината може би горчи,
любовта може би боли,
аз не мога да зарадвам всички и не искам...
Аз не мога да обичам всеки и не искам...
Бродя по широкия свят със своята свободна душа, ...

Несподелен
Прекалено объркана съм сега,
но не както казват за всяка жена.
Аз знам какво искам - теб.
Как и кога стана - не знам. ...

Приседнала сама във мрачината
с премрежени, невиждащи очи,
обърнати навътре в дълбината
с въпрос, защо душата ми тъжи.
Кое е нещото, което провокира ...

Това остана след тебе, Алекс.
Шепот. Топъл, лек, атлазен шепот.
Като топли капки вода по заледения прозорец. Като сълзи, извиращи от каменно сърце.
Като сатен по хладен пустинен пясък.
Шепот. ...

Ф Е Н О М Е Н
Срещнах Човека
"Той е!" - позна го духът ми.
Сякаш Бог ме докосна.
Залюляха езици кристални звънчета, ...

Зората направи пътека,
пътека към нашите мечти.
Любовта в черна завеса скрита,
защо не я виждат човешките ни очи?
Боже, съгреших ли пак, ...

Събра се цялото небе в една звезда –
звезда, която във нощта над нас да свети,
за да не губим пътя си към любовта
в гората, между старите дървета.
Реката, на шега, се раздели ...

С подписите си разделяме
каквото прекарахме и споделихме,
каквото един на друг разкрихме,
каквото и сърцата подариха...
Обобщават ни по вестници и статии, ...

на (...)
Моят свят е такъв.
... Дали искаш да знаеш?...
И във боя съм пръв,
и във обич съм краен. ...

Отива си август. След него и теб ли те няма?
Страхът от самотност да беше сезонна печал!
Обсебва ме есен, косите ù - шушнеща слама,
пропъди тя лятото - скитник, тъга не познал.
Приличам на щъркел, от своето ято забравен, ...

Ябълки и вино
Винаги се сещам с тъга за 1990 година. Тогава се уволних от казармата и станах студен в Юридическия факултет. Беше първата година на промяната. В света се случваха събития, които промениха съдбата на милиони хора и на цели поколения. Берлинската стена беше вече в историята. Рухваше едн ...

Предчувствала съм те отдавна,
с вкус на евтино шампанско,
с подсъзнателно осъзната карма,
с мисли, изгубени в странство.
Предчувствала съм те безсилно, ...

Със утрото отворя ли очи,
защото някой облак ме целува,
във мене влюбен още отпреди
и уморен до смърт да се преструва...
пролуката в прозореца съзрял ...

Поезията,
усмихнат лъч небесен,
изпята песен!

Седя във стаята - умислена, смълчана...
Голяма е тъгата ми, щом теб те няма.
Покой не ще намеря в тоз живот,
щом далеч от мен е твоята любов.
Отиде си ти и част от мен умря. ...

Приключиха
сезонните копнежи
за вяра,
суета
и нокти. ...

Wednesday 13- Curse of me
Take your breath
I rob you of your life
Oh how I love to see you cry
I'm your nightmare in shinning armor ...