Стихове на омая
прелитат,
връхлита,
в човешката морна
душа. ...

Във душите си пробойни ще покажем ли?
Лудоста си кой побъркан е признал?
Примирението с всичко ще признаем ли?
Може би умът от съвест, ако бе крещял...
Всеки сменя сто лица по себе си... ...

Няма заглавие, защото не успях да измисля подходящо... Писано е
Хората те изненадват, не знаеш кога са срещу теб и кога пазят гърба ти. С мен едва ли има някой или поне в този момент. Толкова много болка се е насъбрала в съществото ми, че едва ли някога ще се отърва от нея. Шибаният живот е виновен! ...

Понякога керемидите се срутват,
коминът спира да дими.
Огнището замряло е и тихо пукат
последните дръвца, въглени дори.
Понякога вратата тъжно скърца, ...

Пак съм там,
на върха на вълнàта,
в бяла пяна,
като в бяла магия.
Ти си сам ...

Не съм забравила
страстта, която като буря
със ледени парченца ме замерваше,
повдигаше полите ми нагоре
и натежаваше в косите ми от мокрото, ...

Разказват, че има задгробен живот,
попадаш във райски градини,
мелодия нежна се носи навред,
край тебе летят херувими.
Душата намира мир и покой ...

От живота боли, тъй силно боли -
често се виждам обляна в сълзи,
често се скривам и тихичко страдам -
и сякаш надолу в бездна пропадам,
сила ми трябва, единствена една - ...

КРИЛЕ
Роди се момче. Едно такова, странно момче, със зелени очи. Ама такива зелени очи не си виждал ти казвам. И с криле* под мишниците, като на пиле... „Чернобилски мутант”, казаха лекарите. Но нещото, което хем изненадваше, хем плашеше Иван и Мария, бе поведението на тяхното момченце. Винаги, кога ...

В самотата -
болезнена стряха -
се разтварям -
дъждовно мълчание.
Светлосянка - ...

С обувки от стъкло,
роклята коприна,
сякаш не от земята си дошло,
Момиче, красиво като богиня.
Ние двама простосмъртни ...

Денят догаряше в мълчание. Казал, каквото беше имал за казване, той изживяваше последните си мигове, потънал в единствената си мечта - да дочака нощта, за да може да я целуне. В неговото съзнание тя беше единствена - каквато е всяка недостъпна жена.
Това не беше първият път, когато се опитваше да вп ...

- Нямам нужда от теб, върви си!
Как смееше да ѝ го казва, с какво право. Нима не разбираше каква нужда има от нея – единствената, която можеше да го разбере. Откъде дойде това старческо озлобление? И то в такава прекрасна сутрин като днешната. Нищо, нищо не вървеше според очакванията ѝ, вече повече ...

Един ден в незнаен час за всички останали хора на света, в ума на един странен човек се беше зародила мисълта за смисъла на физическата красотата. И ако погледнем на това едностранчиво, без някаква задна умисъл, то не бихме могли да намерим нищо лошо. Дори напротив! Кой човек, роден до сега, не би с ...

ГЛУПАК
Срещнаха се двама стари,
от училище другари.
Първият отличник – тачен,
а пък вторият – невзрачен. ...

Танцуват музите
Горещниците властват!
Утробата на слънцето прелива…
от нежност, чувственост и болка.
Гори дъхът ни - ...

Виждам как една след друга идат -
по средата на пътя си никога не спират,
отново и отново брега ще заливат,
една след друга идват и си отиват.
Нежен полъх, сякаш чувствам се свободен, ...

Ако се повдигна на пръсти, почти ще мога да видя през малкото прозорче, тип корабно, заплющалата стихия навън. Капките се пльосват някак сърдито по стъклото и бързо се сливат в широка вадичка по острия край на прозореца. В малкото кафене няколко съселяни коментират дъжда, сушата допреди малко и мест ...

Тъпанара винаги вършеше противоположното на това, което беше общоприето. Затова и го смятаха за тъпанар. Времената бяха такива, че скандалното беше станало норма, мекушавостта се приемаше за изява на твърд характер, лицемерието за честност и откритост, а проявите на алтруизъм за абсолютна глупост. Т ...

в средата на март
и края на юли
ставам собственик на Вселената
имам повече сетива
от генетичната памет на Азия ...

Нещастникът
Омерзението му нямаше граници. Селото му беше тясно. Хората му изглеждаха грозни и тъпи, каквито си и бяха, дори на селското хоро. Танцуваха сериозно-съсредоточени. Не забелязваха съседната девойка или момък, камо ли цветята по поляната. Казанът с курбана задържаше погледите им. Миризмат ...

Аз бях Луна с измамна светлина,
а ти крадеше огън от звездите.
Не ми приписвай грях или вина,
че нашите съдби не се преплитат.
Любов се случва под едно небе, ...

Горя по теб, но искам да изтлея,
кой може да ме изстуди,
сякаш слънце в мене е изгряло
и ме пари с най-жестоките лъчи.
Късче лед ли да прегърна ...

Инсомния
От тялото изтича всяка капка сила,
която упорито пазех до последно.
Как искам да заспя… ала сънят не идва.
Клепачите потрепват уморено. ...

Някога може би ще успея
да забравя, че живял си за мен,
но очите ти подло ме лъжеха
и нараняваха без срам.
Някога може би ще погреба ...

Обожавам качеството си.
Да си крада топлите ти усмивки
от тъжните ти, разсърдени лица.
Разубеждаванията ми
са изненади от чудеса ...

Кратка беше любовта ни -
като мълния в небето,
като лъч във утро ранно,
като пясък в детски шепи...
И вървя по пътя земен - ...

- Влизай, влизай де! Белким да е за добро - подкани кака Кина. И на късмет да е!
- Кой е тоз мър, Кино? Кат зарекли, идел чак от Пловдив. Надушвам нещо! Май тъдява сватба ше става ?
- Затуй ли си дошла мър, Маро? Чуждите дертища да оправяш. Оправи първом твойта Елка, па тогаз мисли за другите!
- Ти ...

На шията на огнен кон
увисна воденичен камък.
Пресъхна мелницата.
Не се купува обич.
Не се продава вяра. ...

Отивам си.
Със всички общи снимки -
късчета от „нашата” душа.
За да е цяла моята - ги взимам.
От мен не ти оставям ...

Понякога животът ни среща с някого...
Един ден, докато сме с този човек разбираме, че той вече е част от живота ни...
Вярваме в това, щастливи сме че сме с него...
Така е всеки ден... всеки час... всяка минута...
Минават седмици... месеци... години... но всичко е както обикновено... ...

Балканът е отворил свойта пазва.
Тя в шепата си теб е приютила.
Чрез тебе свойта приказка разказва
за битки люти и за мъжка сила.
Когато сипвал Господ по земята ...