Защо всеки път, когато кажеш сбогом,
се връщаш за каквото и да е.
И защо зад всяко непознато име мисля,
че виждам точно теб?
Ние никога не продължаваме напред. ...

Луда нощ е...
Докосваме се с теб
без дъх и онемели...
Сърцата ни забързано туптят.
Във треска двамата сме ...

9 милиметра
Своя скъп автомобил,
с кожената тапицерия,
с колко кръв си заплатил,
ти от чуждата мизерия? ...

Прозренията на Майка Тереза
Най-хубавият ден – днешният.
Това е, когато казваме – живей за мига! Не какво ли ще ми се случи утре, ами то каквото е писано, ще се случи, наслади се на това, което се случва сега! А не от понеделник, от другата седмица... Понякога живеем точно така. Като взема заплата, ...

надеждата...
като карфица е
забила се
до кърваво
в сърцето ...

Старицата с цветята на площада
предлага радост и сълзите си крие.
Тя също някога била е млада –
точно толкова, колкото млади сме ние.
Аз избирам букет теменужки, ...

Ако знаехме съдбата си,
дали бихме искали да я променим???
Ще се сбъднат ли мечтите ни,
или от това, което разберем, ще се намразим???
Съдбата ли е тази, която ни води, ...

All Summer Long
It was 1989 my thoughts were short my hair was long
Caught somewhere between a boy and man,
She was 17 and she was far from in-between
It was summer-time in Northern Michigan ...

Безразсъдно нагазваме в жълтия зной
ей така, по самия екватор на лятото.
Пътят свършва до другия остър завой –
чудо някакво, казват, ни чaка нататък:
Преди съмване още денят си личи ...

Не ù разказвай как си ме намерил
и как потъна в жадно обожание,
без дъх изпивайки ме, алчно вперил
зениците - в разказващо мълчание.
Не ù описвай нощните ни срещи ...

Морето се вълнува, сякаш лети.
Призрачни стъпки, сякаш вали.
Натежали клони от нашите мечти,
свири вятърът, но сякаш мълчи.
Вслушай се в спомена и тихо се замисли ...

Душата - полет на птица,
разтвори мощни криле
и сред облачните кълбета
към своя небесен връх полетя.
Между залеза и зората, ...

Сам си
палещо слънце блести
и затваряш с болка очи
неми от тях капят сълзи
а си толкова млад ...

Тя е Любов такава...
Откъде ми я прати, Боже,
тая Любов неведома,
като джунгла е неизбродна
и като мрак непрогледна... ...

ROLLING STONES
"As Tears Go By"
It is the evening of the day
I sit and watch the children play
Smiling faces I can see ...

"Когато Любовта ви позове,
последвайте я, макар пътеките и
да са тъмни и сурови..."
Джубран Халил Джубран
Щом разбереш, ...

Танцува страхът
на ръба на спомена
с една плаха мечта…
Тъгата
нежно докосва ...

Когато незабравка видиш ти,
спомни си за моите сини очи.
Те още търсят те в нощта,
с една надежда да им върнеш любовта.
Но ти не гледаш вече в очите, ...

Post blue
It’s in the water baby, it’s in the pills that bring you down
It’s in the water baby, it’s in your bag of golden brown
It’s in the water baby, it’s in your frequency
It’s in the water baby, it’s between you and me ...

Lunatica - How Did It Come to This
You left me broken
Torn up inside
And the sky has darkened
Like I'm buried alive ...

Cipka crvena - Червена дантела
Stidis se, ma nisi dete - Срамуваш се, но дете не си.
ruke su ti punoletne. - Опитни са ръцете ти.
Znam da iste stvari zelis - Знам, че същото ти е в ума.
nocas sa mnom ti da delis. - Да споделим със теб нощта. ...

33.
Хемер дойде пак няколко часа по-късно, т.е. надвечер. Влезе с решителна и енергична стъпка, която хич не му отиваше на пухкавото телосложение и побелелите коси. Не го оставих да отвори уста пръв, писнало ми беше да им слушам глупостите на всичките.
- Искам да говоря с Карл. На четири очи. – заяв ...

Нима съм се родила на света без обич? Ако е така, без обич ще си ида…
Очите ми са два бездънни океана, изпълнени с любов. Сърцето ми е пристан на чувства и мечти. Обичам откакто се помня… Обичам и страдам. А дали някога ще бъда обичана истински? Нужно ли е онова пламенно сърце в гърдите ми да се пок ...

Някои хора нямат право да напускат живота ни
people always leave.
на Мими
Щом хората, които сме обичали,
и мъките, с които сме живели, ...

Ето, тръгвам си, не виждаш ли?
Затръшва се след мен вратата.
Това бе то, което искаше, нали?
Лутам се сега ранен в неяснотата.
Дори не знам къде отивам! ...

Ревност
Посипах си главата с пепел,
оскубах всичките пера,
с катран се хубаво намазах,
сега във огън ще горя. ...

Ей тъй ще си я пазя – скрита.
Та никой да не забележи -
случайно да не ми завиди.
Новичка и чистичка да е -
„нацяло”, даже ненагъната. ...

Последното погребение
Роднини далечни, по далечни пътеки,
климайки сънно, влачейки плът,
тихо подкрепяйки всекиго всеки,
в стръмния склон на зората вървят. ...

Отчаянието е мой пръв приятел,
на характера ми е ваятел.
А кога съм тъжен и унил,
дори и той се е вцепенил.
Мога аз тъй напразно да живея, ...

Как времето е тъжно спряло
и искам да заплача – ей сега,
дълбока ревност ме изгаря,
без да имам причина за това.
Дълбоко вътре в мен ...

НЯМА НИ
В леглото семена от студ садиш.
Навън изгони топлината, като куче.
Любовта размахваш като афиш.
Кутията на Пандора ти отключи. ...

Гора от тръни без пътеки,
река от лава - няма мост,
загърбил пътищата преки,
съзнаваш, че в света си само гост.
И смислите са празни опаковки, ...

Приятелки си имам аз незаменими,
четири сме ний на брой,
споделяме мечтите си красиви,
както и развитията в застой.
Когато ни се плаче, ...

Ръцете притискат силно гръдта ми,
очите притварям, повдигам чело…
До скърцане проплаква челюстта ми.
Сезонни чувства - мисля си… Дано!
Разбирам, че достойнството изисква ...