Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
393.5K resultados
Различна... (2006)
🇧🇬
Мислите - много. А листът е празен.
Химикалката - мръсна. Сама. Апатична.
Как изведнъж така се оказах
толкова чужда, далечна, различна?
Познатата стая. Познатото име. ...
Дара беше едва на осемнадесет, когато разбра, че в определени моменти съзнанието ù може да отключва телепатични умения. Оттогава досега хиляди пъти си беше задавала въпроса защо, кога и как... Малко по малко, година след година, случка след случка, дежа ву след дежа ву, наместваше парчетата от пъзел ...
Сълза в пепелта
Твърде кратък е животът, за да губиш и ден.
Твърде малък е светът, за да живееш за друг.
Нека огънят в сърцето проговори,
нека каже: „Ела ме вземи!”, ...
Защо изпитвам толкова много смесени чувства?
Ту съм щастлива, ту пък не съм.
В един момент съм доволна, а в друг вече не съм.
В трети съм ядосана, в четвърти тъжа,
в пети се смея, в шести крещя, ...
Желание за усет
Усещам погледа ти, впит в мен.
Усещам тялото ти - пак е до мен.
Усещам аромата ти - тъй приятен е.
Усещам прегръдките, като допир от сатен. ...
Поглеждам настрани и теб те няма,
ти отдавна си тръгна от мен.
Поглеждам в спомените - раздадохме се изцяло
и настъпи време всеки да продължи нанякъде.
Дълго се залъгвах, че ти ще се покаеш, ...
Показва кристалът на уроки средния пръст
и щастливо се пълнят гърдите, и въздух не стига!
Аз съм твоето наказание. Аз съм ти кръст
и само твоите очи към мене се вдигат...
Събери ме късче по късче и здраво ме дръж, ...
БОХЕМСКА РАПСОДИЯ
Когато отвъд прозореца сивото, пепеляво, с цвят на оксидирано сребро, небе се пропуква и първият летен лъч оголва прашната стая заедно с наслоената зимна меланхолия, когато сребърната нишка на живака се изкачва, а промяната на светлината, играта и издължаването на сенките правят пр ...
Заблудени куршуми
1.
Първите живи същества, които заблудените куршуми убиха, бяха десетина листни въшки, обядващи кротко върху един дъбов лист. Тяхната смърт остана неизвестна за широката общественост, но пък и медиите едва ли биха проявили интерес към лична им трагедия. Тези хора обаче, които изпит ...
Всичко, което мога съм ти казала.
Всичко, което успя ми даде.
Пребродих всички параклиси
и късче за прошка оставих навсякъде.
Закъснях в този свят. ...
В мислите ми се раждаш и живееш,
и невинно ми носиш болка непозната.
Сърцето ми разрязваш на парченца
и раздаваш, без да молиш за отплата.
И убиваш ме - за теб това е смешно! ...
... И моля те, отвори!
Направи ми последна чаша горчиво кафе.
Честно в очите ми ти погледни
и кажи, че не искаш да си повече с мен!
И тогава от теб ще си тръгна ...
Започваш от стъпалата. Докосваш я нежно, боязливо дори. Все още не можеш да повярваш, че тя ти се е отдала. И виждаш първия белег – отгоре на стъпалото, точно преди пръстите, голям колкото монета. Изгорено. Нежна розова кожа, личи си, че е стар, но въпреки това те е страх да го докоснеш.
- От ютия е ...
Всичко започна с робинята Изаура. Още от първа серия, като ме погледна от телевизионния екран с онези нейни големи, влажни като на текезесарско теле, очи - се влюбих до умопомрачение. Цели 50 серии се гледахме срамежливо, тайно копнежно. Харесваше ме, почти бях сигурен в това. Беше въпрос на още дес ...
Получихме тъпа роля във филма, наречен Живот...
Режисьорът е Господ, Човекът играе идиот!
Сюжетът е познатата история за лицемерие и лъжи,
за отношения между хора и безчувствените кукли на конци.
Но не ви ли омръзнаха тези безкрайни игри? ...
На вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам. За тази поговорка се сетих докато наблюдавах как баща ми собственоръчно оперираше баба Гана от кюстендилското село Църварица в двора й. Възрастната жена си беше срязала крака на една ограда точно седмица преди това и незарасналата рана беше н ...