На стъклото - капка дъжд
разтваря тишината...
На полето зрънце ръж
напомня самотата...
Лястовица черна ...

Днес е трудно да погледнеш в огледалото
и да видиш нищото.
Днес е трудно да повярваш
в себе си.
Днес е трудно да приемеш ...

Недей
Не ме поглеждай с безразличие.
Стократно повече боли,
когато ме превръщаш в дреха
за весели и тъжни дни. ...

А исках да си пясък - безвъзвратно -
във шепи да те сложа - да си всичко.
Но как да те събирам пак обратно,
когато водопадно ще се стичаш?
А исках да си слънце - необятно - ...

I
Съборени къщи и
счупени прозорци.
Задушаващ прах и
гръмнали електрически крушки. ...

Игра 2
Текат впечатления,
изпъкват контрасти,
изригват значения,
всмукват се страсти. ...

Господи, защо всеки ден аз
се старая добър да бъда ,но
никой сякаш не иска да ме
разбере ?...
Трябва ли всяка секунда да бъда ...

- Какво да кажа, Господи, не знам...
Какво поисках и какво ми даде?!
Пристъпих много тихо в твоя храм,
не ме изгони - аз ти се отдадох...
Погледнах в теб - венецът ти трънлив ...

Дълбока красота
Река безкрайна и красива
подскача през дерето
и разпиляла мокра грива,
препуска към полето. ...

Когато думите станат излишни
и тишината заговори,
да забравим опита предишен
и очите да затворим.
Да прокудим всякакво съмнение - ...

Чаршафите прошумоляха като пролетна трева. Голото тяло на Магдалина се плъзна леко по тях. Червените й къдри пролазваха по съблазнителния овал на развълнуваната от ласките гръд. Стана, изпъвайки копринените чорапи по меките бели бедра. Нахлузи късата черна рокля, някак по навик, за да не е съвсем го ...

От всяка думичка ще взема капчица екстаз
и ще наръся твоя сън любим с нектар,
от който ти и влюбен, и нещастен
ще ме сънуваш както Цезар Клеопатра.
От всяка жажда във очите ми разлята ...

Поредна утрин в непрогледно ставам,
а огледалото очаква да ме зърне.
Извайвам си мечта и си я пожелавам.
Усмивката си раждам, за да ме прегърне.
По устните разстилам теменуги чудни - ...

Думите - за пръв път спокойни и честни, за пръв път без убийствена ирония и многозначни изречения, не довели до разбиране.
Думите - какво направих, за да е различно, какво осъзна, за да загърбиш любовта си към себе си, надделяваща над тази към мен, къде е причината, за да признаеш това, което чакам ...

Замълча ли, чувам твоя глас,
шепнещ нещо в мрака...
Остана ли сама,
усещам присъствието ти до мен...
Затворя ли очи, ...

Сумрачни настроения...
Нощта е приют. За черномислие.
( И не защото обича мрака.)
А така – да подсили, милата,
цвета си. Да блеснат звездите, ...

Изгреят ли в нощта звездите
в необятното притихнало небе,
до теб ще стигне песента ми
със повея на топли ветрове.
И ти ще си от обич озарена, ...

Заспивам безпризорна някъде,
попадайки на смахнат кръстопът,
където някъде е просто бъдеще,
а миналото вече е сънят.
В съня ми няма място за съмнения, ...

Ако си тръгнеш, ще се срутя!
Обещавам ти - ще се взривя!
След себе си ще глътна пътя!
Ще съм атомна жена!
Обещавам ти, ако си тръгнеш, ...

Предсказание
Този век ще се срути отгоре ни...
Затова ли израждаме стихове
от уплаха и гняв непристорени,
на живота в ъглите изтикани... ...

Понякога животът като вир е -
дълбок, шумящ, студен.
А ти скован и безучастен стоиш
и чакаш утрешния ден.
И чувстваш се пропаднал, ...

Проблеми
Какво е за нас проблемът?
Може би е просто поредната гранична ситуация, в която сме изпаднали и не можем да намерим ключа към изхода от всичко това.
Всеки ден ние, хората, си вредим един на друг и после обвиняваме другите, че те са виновни за това, но истинската причина е в нас самите. Мног ...

Искаш, тръпнещ до полуда,
да прекрачиш моя праг.
Трябваше ли да ме губиш,
за да ме намериш пак?...
Още миг и ще заплача. ...

Втвърдява се сърцето ми.
Бронирам се.
Това донякъде ме плаши.
Дали е старостта?
По-скоро – чувството ...

Вечер те целувам омаяна,
чакам с трепет да чуя
тежко милия ти глас.
И във възглавницата пухена
заключвам емоциите в нас. ...

накацали са ...
тази нощ
снежинки
по тревата
не се топят ...

По-добре ли е?
Или отново си сам сред тишина?
По-добре ли е да виниш само мен?
А себе си да пазиш във лъжа?
По-добре ли е да сме сами? ...

Надежда /на истинските приятели/
Когато си на кръстопът,
когото даже няма път,
там някъде в края на гората,
не спирай да вървиш към светлината. ...

Скрих те. В няколко спомена.
Под зениците ми. Черно кафе.
И те изплаквах, щом нагарчаше с утрото.
Самотата сама я преглъщах.
Как не исках и в теб да горчи... ...

Прииждат черни облаци от страх
и стъмва се в мечтата,
а спомените недохранени
прибират се в гнездата.
Надеждите листенцата затварят, ...

Бяхме в заблуда,
толкова луда.
Бяхме далече,
толкова вече.
Бяхме свенливи, ...

Шамар
Длан, правеща сцепление,
без чуждо разрешение
с бузата на тоз отсреща,
казал ти одеве нещо ...

В тишината
В тишината ми мислите бясно препускат,
(отекват копита на диви коне)
истина някаква търсят наслука,
със мъничко логика скрита поне. ...

Пресъхнали оазиси
потънаха в лавини
пясък.
Накъсаните струни
на цигулките ...