В ранното утро тишината се стелеше над ромската махала. Само едно провлачено кукуригане на ранобуден петел трепна над смълчаните колиби.
Ангел се събуди, но пак мушна лице под чергата. Завит презглава дремеше и чакаше баба му Фанка да се размърда. Живееха сами, в една колиба в края на селото. Майка ...

Дали преди, в далечно време,
били сме с теб на този свят...
Душите ни дали са слели
съдбите си по своя път...
Каква ли орис ни преследва ...

Ех, този май, не се ли изваля?
Все плаче и не иска да се спира.
От мъка ли, че в грешната Земя
човеците все повече умират.
От страсти и мечти на някой луд. ...

О, искаш Вечност? Глупаво човече!
Какво ти пречи?
- Нямаш връзки. Не си дързък!
- Не си упорит като магаре!
- Необвързан. Много бързаш! ...

Ние, хòрата, сме тъй ранени,
с душевната си болка скрита.
С толкова много проблеми
и поне една надежда убита.
И носим своите разбити сърца, ...

Ти си далечен, неясен мираж,
ти си мечта нереална.
Път в мрака вечен, опасен вираж,
за мене си тъй специален,
че в огън готова да скоча съм и ...

- Ленче, разбрах, че чакаш дете. Узна ли вече какъв ще е полът му?
- Да, Сборутев, разбрах - момче ще е!
- И как ще го кръстиш?
- Киркорчо, Сборутев.
- Да не би бащата да е арменец? ...

БОЛКА
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Реших да успокоя
твоята болка…
Направих синя ...

Сутрин. Телевизорът сипе словесна плява. Нали трябва да се запълва „блока“. Публиката да зяпа, времето да минава, хората да тръгват по-бързо за работа – само и само да се отърват от екранните мисири и мисирки…
Репортаж от някакво училище. И директорката му с гордост съобщава, че имали на щат трима / ...

Бягат… ватенките… бягат!
Ще избягат до един!
Под калта - защо да лягат
за сатрапа, кучи син!
Ще избягат… от Украйна ...

Помня – беше валяло, блестеше дъга,
и градът ни бе светъл, различен,
ти, приятелю, рече: — "Да минем сега!
Ти момче ще си, аз пък – момиче."
И търкаляше синци заразен смеха ...

колко лъжи се
представят за истини -
все тъй мълчи се
..............................................
друга подредба ...

Пясъци топли, чисти и златисти
стъпим ли на тях ставаме артисти.
Слънцето весело в морето искри,
скачат закачливо белите вълни.
Тате и бате като рибките плуват ...

Когато паяк заплете от светлината лунни мрежи
и непослушното дете край майчиния скут се нежи,
и слезе тихо пролетта с вързопче шарено по хълма,
с тревица, с шепичка цветя и с вярата, че ще разсъмне,
и зимата се нагласи – за сън сред пухче от глухарче, ...

Как да живея без тревоги
Как да намеря своя път
Като ме преследват хиляди тегоби
И всички свързани с грехът.
Как да заспивам с чиста съвест ...

Смели сме във стихове, римушки,
даже и от лъвове по-смели!
Лъскаме в тях ножове и пушки,
а душите ни са свято бели...
И оформили сме поетично братство, ...

Сам беше успял да отиде до Захир и да се върне, само за да завари Елизабет, посреднощ, да благодари за нещо на Хирса. Същият, който имаше следи от кръв по лицето и гледаше да не стъпва много на левия си крак. Само миг беше необходим на Сам, за да осъзнае, че и раната му, и кръвта по лицето му са дел ...

От малък са ме учили...
Че криво дърво се оправя...
но крив човек не!
И винаги съм се питал защо?
Казват, че кривите хора ...

Спете, полумъртви и увехнали цветя,
тъй и не узнали що разцвет е, красота,
край утъпкан път садени, със стебло,
смачкано от Бог под сляпо, тежко колело.
В тоя час, когато се празнува пролетта, ...

Пътува залезът към своята измама.
И светлината, като вик за помощ,
в последното усилие сияе.
Там някъде - зад хоризонта-кратер,
е туй, което никой не узнава. ...

на Таня
Ти си малката принцеса.
Вечното дете.
Другите деца къде са?
Остаряват те. ...

Когато се будиш всеки ден, когато заспиваш, когато отваряш очи, а вътре в теб е тъмно, представи си последния ден. Чуй какво ще си кажеш...
Огледалото ти връща образ - префасониран, позитивен, фалшив...Само ако погледнеш много дълго в очите си, ще видиш каквото трябва.
Толкова е близо душата ти. Тол ...

омразата
е заразителна
и карантината заради
нея - повече от задължителна

Падна здрач. Светът притихна в очакване на настъпването на нощта. Лястовичките под стряхата се свиха в гнездото си. Потръпваха от вечерния хлад, който пронизваше мъничките им телца. Небето стана огнено червено. Слънцето се прибра в Златния си дом отвъд хоризонта. Светът застина, a природата притаи д ...

Слънцето топло ме гали,
пролет, светлина желая,
в душата - мечти, идеали,
по-прекрасна аз не зная!
Душа мисли за теб, за доброто, ...

Две туптящи сърца -
между тях - младостта ти
като бисер в дъжда,
заблестял с хубостта ти!
Моля времето - спри! ...

На там където птиците летят,
на Юга - непосредствено след Язовира,
на път към "Дупката" в Ивайловград,
сърцето ми плени един хотел - "Армира".
Душата иска само да запей, ...

Има ли отвъд предела нещо?
Има ли поляни със цветя ?
Има ли отново скъпи срещи ?
Колко ли тежи греха?
Колко струва всяка болка? ...

— Напиши ме — прошепна ми тъжният стих,
дето тихо в ума ми се сгуши.
— Вече късно е! Страдах. Обичах. Простих...
По цигара навън да изпушим?
— Напиши ме! Че инак ще ти загорча. ...

РАП ЗА НАИВНИЦИ
Тъй както котаракът скача
върху нещастното врабче,
и както с брадвата палачът
глава безмилостно сече, ...

К
Kогато се събудиш сутрин, първото нещо, което ти се прави е да отидеш до тоалетната. Но този ден не беше такъв. Защото се събудих от страшен трясък. Когато отворих очи, видях че стените на апартамента ми ги няма. Аз бях целия в прах, мазилка, части от панела. Над мен летяха хеликоптери. Аз бях кра ...