Сега седя тук сама
на ръба на пропастта,
пропастта на самотата -
това е твоята отплата.
За моята вярност и любов ...

След четвъртата атака
... на воùните от лейбгвардейския егерски полк,
от който само половината са останали живи
след четвъртата атака на редутите при Телиш.
С барабан и фанфари, те тръгват под строй. ...

Не съм живял така,
във всяка мисъл устремен,
от всяка дума запленен.
Не съм горял така,
със поглед сластен, помътнен, ...

Мащабни открития, политизирано мислене, забравена връзка с природата и човекът-робот. Такава е нашата действителност.
Ограничил се в рамките на пашкула си, ти не виждаш и не чуваш. Това неминуемо води до твоето духовно падение. А Любовта, онази космическа сила, която те кара да летиш към незнайни ви ...

Всички жени търсят Единствения. Някои от нас го намират, други не. Още от деца ние имаме представа за това какъв точно трябва да бъде той и макар че не винаги си го признаваме, ние търсим неговите черти в нашата половинка. Като започнем от външния вид, преминем през дребните неща, които ни карат да ...

Белези
Душата ми във белези е цяла
от лъжи, притворство и раздели,
след любовта, когато в огън е горяла,
само спомените-белези са оцелели. ...

Искаш ли двамата да започнем отначало?
Искаш ли да загърбим сълзите?
Та дори всичко и всеки?
Да кажем стига на болката?
Да прегърнем щастието? ...

В един миг болката голяма е,
в миг, пълен с страстни нежни сълзи,
в един тъжен следобеден ден
мигът се превърна в мрачен ден,
миг, в който ти не беше до мен. ...

Поредна тиха бяла утрин,
пропита с мокър сняг и сух парфюм,
красива зима, студ невидим
прелитат в мен като куршум.
Напукани устни, коси разпилени, ...

Изповед
Отдавна вече не плача,
а тлее душата ми.
Аз много не искам,
забравих мечтата си. ...

Баба Жаба кикерица
се сънувала царица,
със коронка на главата
и пантофки на краката.
С бяла рокличка с пайети, ...

В септемврийски ден, залят от птича песен,
изтичахме в борова гора.
В града светът за нас бе тесен,
тук бяхме двама с мирис на смола.
Като деца, увлечени в играта, ...

Нощта заспива - слънце заискри
и ражда се в сърце ми песен дивна.
Пиян съм аз от твоите красоти -
Българийо - страна любима!
Потапям се във чудна синева, ...

Когато пак сама останеш,
недей към мен се връща...
като утешителна награда.
Когато всички те напуснат,
недей при мен да идваш... ...

вятърът хлипа
в скута на зимата
рони звезди
почернялата нощ
ято мечти ...

Отлитна птицата красива
от рамото на тоз глупец,
изящна като самодива,
тя веч се рее надалеч.
Изгони я нещастникът, предаде, ...

Старица, казваш? Ходи и раздава?
Радват и се не само децата?
А кризата не я ли притеснява?
На пенсия ли е или заплата?
Само с бяла и червена прежда ...

Той бавно се изкачи по старите, влажни и почернели стъпала на къщата, която някога наричаше свой дом. Бе отпаднал, нямаше пари, а абстиненцията се обаждаше все по-силно и все по-често. Усещаше малкото пликче в десния джоб на дънките си... Бе двойна доза... Малкото воля, която му бе останала, успя да ...

Пиеса от албума "Разходка из България'' - издаден през 1998 година
музика: Борис Карлов
акордеон: Румен Христов
В памет на големия български акордеонист Борис Карлов

Що е то?
С мъничките си крилца
с бяло-алени перца,
тя долита в първи ден
слънчице да ни даде. ...

Всичко ми се върти. Попрекалих с водката и с глупостите. Много глупости правя напоследък. Емо много ми липсва. Опитвам се да не се замислям много, много, но... уви. Ще взема да се видя с момичетата. Да поизлезем някъде, да удавим мъката в алкохол. Не ми се излиза много. Поне да мине времето.
Телефон ...

Тъмно е. Е, не чак толкова. Въпреки плътните завеси, силуетите на познатите мебели изплуват тук-там в топлата тишина на стаята. Другите спят. Не трябва да шавам много, много, защото щом ги събудя ще стане тя една. Ще ме питат боли ли ме нещо, пие ли ми се вода, ходи ли ми се до тоалетната, лош сън л ...

Човече, вече не съм тоя.
По-друг ми е характерът.
Не се надвиквам със прибоя.
Не се надбягвам с вятъра.
Не се надлъгвам с месечината. ...

Тялото на живота
(реквием)
Когато изскочил на белия свят,
в капана за сънища се оплели
ýроки от орлови пера ...

Ти си много далече – през гора от мечти,
но от сутрин до вечер твоят глас ми шепти.
И понесен от вятър, и окъпан от дъжд,
той лети над земята, напоен с твоя дъх.
Аз го слушам и чезна. Любовта ми расте. ...

Усмихнах се за първи път през януари.
Не помниш ли? На 14-ти... Бе чудна зима.
Ти спря и ме попита: "За песничката..."
Която в душите и на двама ни е скрита.
Аз също спрях. За кратък миг поколебах се. ...

ГАДАТЕЛ
Гадая по чашата с изпито кафе.
Там сенки на бъдни дни се гонят.
Да кажа чакаш: Ще живееш в кадифе.
Ще имаш среща с нови небосклони. ...

Ориент
Нежен отблясък
от тъмен цвят.
И ситен пясък
в изтънчен свят. ...

Пръсти по пиано,
карам колело без ръце,
вятър в очите,
спускане по склон.
Перо от гълъб ...

Знаеш ли колко много прилика има между хората и кучетата?!
При женските кучета била вродена повече агресия и доминантност и били по-хитри от мъжките. При нас да не е по-различно! То мъжете са си все под нечий чехъл - стоят си там на сянка - мирни, тихи, кротки - не смеят да шават, че развихри ли се ...

Денят си отива, мрак пада отново,
в стаята двама сме - аз и ти,
с истински мечти единият зареден е,
другият - виртуален - в плен на нета стои...
Уж казах „сбогом", а все се завръщам ...