Аз бях добра ученичка, завърших с три и петдесет и нещо. Не помня и колко. На мен това ми е проблема - не помня, все забравям. Като малка майка като ме прати за хляб и прах за пране, аз се връщам с шоколад и бонбони, не помня бе, не го правя нарочно. Спряха да ме карат да пазарувам.
Веднъж се запозн ...

О, да приседна ли под твоя ствол?!
Да ми минава времето.
Да ме минава времето!
Да ме обезличиш до коренище.
Да не докосна плодовете ти - ...

БЕЗДНА
Там, на ръба на пропаст дълбока,
вятърът шепне в твоите уши,
питаш се за смисъла на живота,
за всичката болка и всички лъжи. ...

Страхът ми отдавна
не се е прибирал
и знам, че това е сериозно.
На четири крака,
почти колабирал, ...

Каза ми преди един поет:
„В живота ти, каквото и да става,
никога не спирай да обичаш!”
Приех приятелския му съвет
и без дори да го съзнавам, ...

Тиха съм,
като след лятна буря.
Цвете съм,
в градината съседска.
Случва се ...

Знаеш ли
колко са красиви
еднодневките?
Едва ли,
но да не те подценявам – ...

Последният в рода
Името е важно
за човека,
туй се знае
от памти века. ...

>> ЖИВОТНИТЕ ВКЪЩИ
>>
>> Хъскито с мишка се сдуши,
>> котакът пък във мен се гуши,
>> спокойно плъхчето в долапа ...

Старец и велосипед
към отвъдното скърцат
спици и кости

О, музо,
възпей оня гибилен гняв на...
Поета -
син Калиопов,
дъщеря на Ерато... ...

Не знам дали тази приказка в стихове е поезия, но реших да я публикувам тук (може би защото има някаква рима). Тя е за всички деца от една до сто години. Съжалявам, че не мога да ви покажа рисунките.
Приказката издадох в илюстрована книжка преди три години.
В ГРАДИНАТА НА ГОСПОЖА МИМОЗА
В градината ...

Дали ще се срещнем след десет години
и дали ще сме същите както преди?
Животът оплита ни в своите мрежи,
а денят ни завихря в танц от лъжи.
Често забравяме себе си, ...

Ние двамата с теб стоим на ръба на живота и мислим...
Ти криеш чувствата си, като бисери неоценени...
Отричаш се от мислите си, но те преследват през нощта...
Отново бягаш на мокрия пясък със спомена за любовта...
Спираш пред мостa, свързващ два бряга. ...

Фалшиви сме, сякаш направени от стъкло
и прикриваме чувствата човешки.
Живеем в заблуда и лъжа,
не се учим от направените грешки.
Кои сме всъщност? Помним ли още? ...

Самотен ли си?
И аз... Много!
Особено когато в мислите ми изплуват
спомените ни безгрижни и безкрайни.
И когато в морето се бушуват ...

Вали...
И едри капки дъждовни
падат от сивото, мрачно небе.
И сякаш че са сълзи любовни,
идващи от моето сърце. ...

СТРИПТИЙЗЪТ НА ТЕМИДА
Някога, много отдавна, когато бях млада, наивна девойка, когато всяка сутрин сякаш виждах слънцето за пръв път, а всяка вечер звездите ми се усмихваха, вярвах и в чистата митологична фигура на Темида, Свещената богиня на правосъдието. Представях си я загадъчна и силна, в достол ...

Капчици от един мечтан възход.
Не чувстваш нищо!
Не говориш с никой!
... Понякога облаците се преплитат,
като разцъфнали пролетни ухания, ...

Когато спре се вятър уморен
пред щедрите поли на планината,
когато се завръща, запленен
от кътчета прекрасни по земята
с тих шепот чудни приказки реди. ...

To Know Your Name
I know your name
But I won't tell
We must keep this secret well
Privacy's Hard to find ...

Отчайващо досадна, скучна вечер,
аз срещу теб, ти срещу мен,
дели ни масата и всички мебели,
така живеем ден след ден.
И преживяваме така по мъничко, ...

Стига с тоя остарял морал от времето на бабите ни, стига глупости, омръзна ми от клишета и етикети за хората, а самите ние нима сме по-различни, нима нас не ни обсъждат и заклеймяват… там е проблемът, колкото повече се опитваш да се харесаш на всички, толкова повече бягаш от собственото си аз и кое ...

Blutengel - No Enternity (превод)
Ти никога няма да ме нараниш...
Ти никога не си мислила да ми кажеш.
Не можах да понеса болката отвътре.
Никога не искам да ме оставиш да умра. ...

Каза... "тормоз"...
Картина видях:
бягаше боса
по строшени стъкла.
След ней омагьосана ...

Не казвай - "никога" -
дори и да е вярно!
Обичай винаги -
дори от болката сърцето да мълчи!
Във шепите на твоите сълзи ...

Съдбата ли ни раздели така?
Съдбата ли - нима?!
Но нали трябваше аз и ти
да сбъднем куп мечти...
Какво се случи, кой ни раздели? ...

Тази пъстро зелена Ирландия,
чувствах, че там отивам в забвение,
но аз срещнах там тази Саманта,
с изчервено лице от смущение.
Срамежливо изпитваща страх, ...

Отново останах сама. Ужасно сама!
Нощта е черна, страшна и враждебна.
Как се нуждая от утеха сега,
но няма на чие рамо да се облегна!
С тъжна музика убивам тишината, ...

III част
А в главата на Виктория...
„Искам, мога, желая го, ще го имам... да му се невиди, за нищо не ставам... Раян, излез ми от главатаааа”
- Виктория на дъската! - Г-жата по биология, видимо ядосана на някого. Вики беше толкова разсеяна, че не успя да каже нищичко, обърна отчаян поглед към Раян, ...

http://www.vbox7.com/play:234f74df
DMX - Goodbye
[Intro: DMX]
Let us pray for those that we've lost
We know that we miss them for selfish reasons ...