Часът бе седемнайсет. Върхов час.
Движението беше в три колони,
и в най-във лявата се движех аз.
Пред зебра пешеходна, на червено,
се спряхме всички чинно и смирено. ...

ДОБРЕ ДОШЛА, ЛЮБОВ!
Тя идва плахо,
при всеки от нас;
тя търси стряха
във всеки дом. ...

"А сега вие не слушате просто изнасилената
от радиото музика... вие слушате и вижда-
те... едновременно едно отлично иносказа-
ние за целия живот..."
Херман Хесе ...

Рошавата ни писана Рошавата писана,
през живота си една мишчица не хвана. една мишчица не хвана.
Голяма дебелана стана, Голяма дебелана стана,
капанът за мишки е нейната отмяна. капанът е нейната отмяна.
Все пред камината лежи, Пред камината лежи, ...

Изтанцува ли, скъпи,
блуса на самотата...
Ах, как умело
взривил си
дансинга ...

Ще оцелея и този път, пък за следващия ще му мисля, като му дойде реда. Омръзна ми от оцеляване. Изглежда обаче сме нация от сървайвърчета. Всеки има някакво оцеляване в програмата. Река ли да си отворя устата да споделя, тутакси се оказва, че проблемът ми е нищо и никакъв, ню-ню! Аз съм от оцеляващ ...

Най-чудната поема на сърцето,
я изкопирах във душата, да остане,
когато прах ще съм, или пустиня,
когато просто няма да ме има...
И ще летя над острови и океани ...

Оставям студа
да ти пише писмо по стъклата
във рамка с дантела от скреж.
Където завършва писмото -
следа от ръката ...

Чудо ли, не е ли -
случи ми се просто.
Нито бе неделя,
нито бяха пости.
Влизам аз във църква ...

Отивам си ненужен никому.
Какво остава подир мен?
Сурови поетични викове
по този свят опропастен,
усилията да направя ...

Ех, Любов, Любов... как минават дните само.
Как бързо и неусетно щом сме с теб рамо до рамо.
Не разбрах какво му стана на туй време,
но разбрах какво направи ти със мене...
Разбрах, Любов, какво наричат хората щастие, ...

Да ме видиш да плача? Е, това няма да стане. Състоянието ми - изхабена, уморена, незабележима, пренебрегната, захвърлена, употребена, със сърце разградено като химичен елемент. Сълзите ли? Те идват като си тръгнеш. Идват заедно с тъжната музика. Идват заедно с мислите: "Защо, по дяволите, трябва да ...

„ ... в сърцето залезът кърви,
стар огън прави пепелища,
отпила своят дял - върви,
във мене не остава нищо.
Не търся в младостта вина, ...

Вечно забързан, вечно нямаш време,
устремен вървиш по пътя си нелек,
но нищо няма да ти отнеме,
поне за малко пак да бъдеш човек.
Но Не! Часовникът тиктака. ...

Няма да говоря с вятъра,
нямам време за безсмъртници.
Ще говоря с белия таван...
и с една армада гъски.
Не ми се спи до толкова вода ...

Ние не сме герои,
колкото и да ни се иска.
Втълпяваме си качества,
с които да парадираме.
И това не е нарочно, ...

Тежки вериги -
приятели на мрака,
заключил дъжда.
Капят сребърни сълзи
в локвата - смешен танц.

Вървиме двама, хванати за ръка,
А нощта ни приветства с нежна топлина.
Любов се таи в нашите сърца,
Една-единствена е тя на света.
Някъде в далечината ни се усмихва луната. ...

Търсех се...
Изправяйки се, все пропадах.
Изплаках се.
Вали, вали, вали...
Сълзите ми ...

Не те търся. Не те вярвам.
Свършил си. Или въобще не си бил заснет.
Оставил си ме сама да си припадам,
уж с някаква вяра, че си някъде напред.
А ти не си. И цялата вселена ...

"Повтори тази нощ! Потрети я,
че без плът отшумява страстта...
Ако хукне, за миг догони я!
Тази нощ струва цяла съдба!"
Татяна Йотова ...

Как искам да вървя по същите онези стъпки,
водещи до улицата малка в стария квартал.
Да мина покрай парка със звъна на люлките,
следвайки посоката, която си ми дал.
Адреса знам и без да го записвам, ...

- Причините може да се хиляди, но винаги има такава - каза Уа Шо Ро и отпи здрава глътка от чашата си - Ти какво мислиш по въпроса?
Мечокът не му отговори с нищо друго, освен със задълбочено мълчание.
- Хм - замисли се грингърът - Прав си, никога нищо не се отнася само за едно нещо.
Мечокът отново з ...

***
моя си...
моя тъжна,
незряла Любов...
поседни, ...

Защо сега, когато отново съм щастлива,
ти идваш, и със тебе старите мечти,
и умът ми пак със спомените се облива
и радостта ми като кораб се разби?
Нима си мисля в нощите за теб? ...

Писък. Картина на стената.
От вятъра прозорците свистят.
Това си ти. Това съм аз, жената,
която буди призраци. На кръстопът.
Притихвам. Очите са прозрачни. ...

>>> Протягам мислите си
>>> някъде назад -
>>> когато вдишването беше... лесно.
>>>
>>> Припарване усещам ...

Запомни очите ми,
няма да ги видиш скоро,
далеч зад залеза,
толкова надълбоко,
за миг ще се изпаря, ...

14.01.2009. Много неща се изписаха, много неща се изказаха, много простотии се наговориха и много малко неща се видяха. Хората, които отидоха там, за да кажат - стига. Бяха хем набити, хем наплюти, да ходим после да обясняваме на лидерите-зрители, че не ние сме виновните, задето ходихме да градим ня ...

Понякога забравяш, че съм себе си.
Не съм ни твой, ни ничий идеал.
Но аз съм аз, със своите недостатъци.
Не съм това, за к'вото си мечтал,
когато буден пак до мене си лежал. ...

В студа... в писъка на самотата,
фенери светят - залези без време.
Прокрадва се и лепне леден вятър,
в мрежата от клони арфа стене.
По запустели пейки сядат сенки, ...

Като факла изгаря любовта между нас,
тя гори вечно на клада, чакаща любовния час.
На уреченото място, в желания миг, тя бомбата
пуска като старши войник.
Любовта е млад редник на старите чувства ...

Страхът за мен е нещо непривично.
Шегувам се. И мене ме е страх.
Да се страхуваш даже е логично.
По ме е страх от туй да няма страх.
Страхувам се, признавам си, от самотата. ...

Думата “любов”
Очите ти ме питаха,
а аз ти отговарях:
“Не, няма да си тръгна тази нощ…”
И виждам, че щастлива си, ...

Събран тази сутрин на двора е целият клас
и с очи от сладка болка насълзени,
и сърца от щастието натъжени,
влизаме за последния час.
Класната стая за нас е отворила широко врати, ...

Твоят нежен пристан ще ми липсва
винаги, когато гледам другите щастливи!
Твоята нежна усмивка ще ми липсва,
тъй както никога досега не ми е липсвала!
Ще поискам от всички небесни ангели ...

Вечерите идват все по-тежки –
спомени долитат на ята.
Някои са тъмни и метежни,
пият ми до капка радостта.
Те са белези от стари рани – ...