Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
Краят на детството 🇧🇬
аз помня вкуса им и плътния цвят.
А близо до нас се протяга и кеят,
кресливите гларуси волно кръжат.
Преваля следобед и мама ме вика. ...
Защо жените плачат? 🇧🇬
и светът без нас загива?
Нали сме често муза
и вдъхновение лирично?
Нали в нас се сбира ...
Писма до никъде 🇧🇬
„Здравей, мила!
Помниш ли как…” и поредната отминала случка, останала в нашето общо минало. Така започва всяко твое писмо… писмо без отговор…
Ами моите писма? Кой ли знае, та аз винаги пиша просто поредното писмо до никъде… Писма, които ти никога няма да получиш. Писма, които ти нико ...
Танцът на листата 🇧🇬
Листата танцуват -
във валс и танго
те стъпки редуват.
Полюшват се плавно - ...
Беше хладна нощ с пречупени мъгли 🇧🇬
Ветровете сляха своите бесове в ураган...
Ветрове ли? - Не! Отново беше ти...
От болка полумъртво разпилян...
Беше хладна нощ и знаех - ще боли, ...
Сълза 🇧🇬
да търся отдавна изчезнала никому ненужна сълза.
Знаеш, че тази сълза съм аз самата...
Умирам и се раждам в теб,
изпепеляваш ме, а още искам... ...
* * * 🇧🇬
Спомени далечни 🇧🇬
връщат ме при теб.
В трепети сърдечни
тлее порив блед.
С блясък, не угаснал ...
Борба 🇧🇬
от твоята чаша отрова да пия -
след подлите удари бавно пристъпвам,
лицето си в длани разплакани крия.
Но свивам юмруци и щом ме удариш, ...
Различни 🇧🇬
презрение, възмута и завист.
На "различност" никой не е свикнал
и всичко ново ще се разруши.
Бъдете силни! Надарени с въображение деца, ...
Ако искаш да потънеш някъде... 🇧🇬
На онзи бряг, където непознат ...
Нежна есен 🇧🇬
Но щом погледнах в листа хартия, сякаш сам се изписа за миг, имах натрупани толкова думи, че се изляха като пролетен дъжд над златни нивя от жита.
А мастилото синьо се пръсна като бурно море, сдържало ...
Човек се ражда да даде другиму любов 🇧🇬
Не казвай 🇧🇬
покрий с пепел спомена жарава-
устата може всичко да казва,
сърцето не дава нивга забрава.
Даже на птица да се превърна, ...
В името на Любовта! 🇧🇬
момиче, разделено на две,
момиче с въже в ръката,
момиче с празнота в душата.
Момче, обичащо до болка, ...
Тъжно. Бодро. 🇧🇬
Tъжно ли трябва да е,
когато се разбере,
че животът е несправедлив,
хората подли, ...
Всеки петък 🇧🇬
Една петъчн ...
Последна среща на гарата 🇧🇬
Беше ранно октомврийско утро. Слънцето все още плахо разкъсваше облаците. Тънката мъгла може би щеше да се вдигне съвсем. Крачех бавно. Не бързах. Почти бях стигнала пиацата със спретнато наредени таксита. Падналите листа танцуваха едва-едва под дирижирането на слабия вятър. ...