Стоейки си на столчето,
отпивам от шишенцето с вода,
утолявам своята жажда.
Отпих веднъж и сякаш
равномерно цялата течност ...

Крепостта...
се превърна в затвор все по-тесен.
Чуждото...
спокойствие ми вдъхна и преобрази се в храм.
Познатото... с любов ме задуши, ...

И поглеждайки я в очите,
виждам пламък познат.
Гледа ме, сякаш родила се е днес.
Усмихва ми се и разказва тя,
за човека, запалил нейната душа. ...

Сама съм както мама ме роди
и гола-голеничка си останах...
Приятелите - дребнички души,
любовниците - скъпи като злато.
Не се кося - душата прорева ...

Заблуда
Живях в заблуда, че важна съм за теб.
И още в нея губя се и гния.
Живях в заблуда и давах си обет,
от себе си безмълвно аз да те изтрия. ...

Искам да правя луди неща
да тичам боса през поляна с цветя
да лежа във уханно сено
да гледам звездите без да зная защо
да препускам с най-бързия кон ...

Вечно сбогом!
Привикнах с поредни сбогувания,
с лутането между истина и блян…
Любовта е само преструване,
щом е всеки ден пропилян. ...

Мъжът със сянка... Срещнал те случайно.
Случайно седнал е на стола срещу тебе.
Дори за времето попитал е случайно...
а погледът му - в неслучайност дебнел е
Да срещнеш мъж със сянка е прокоба. ...

Есента бавно и полека се сбогува с цветовете
и ни донася тъга, погребваща под листата усмивките ни!
Тихи стъпки по каменните тежки стъпала.
Тихи стъпки, прекрачващи желязната ограда.
Прекрачва ги старица с прошарена коса, ...

Простете, че пак ще възмущавам граматиката ви с препинателни. Простете, че може пак да ви накарам да се скарате във форума. Простете, за жлъчта в която ще ме обвините, но трябва да си го излея. Искам да пусна гнева си да бяга, иначе ще се превърна в някое от онези безплътни животни, които кръстосват ...

Орисана
За коя поредна нощ бродя навън?
Не мога, не искам да те намеря.
Защо си само като приказен сън
оставащ в сърцето дълбока диря? ...

Ще простиш ли, че те искам без насита?
Ще разбереш ли, че да те забрави,
сърцето не ще може и да опита?
Ще ме съдиш ли, когато узнаеш моята тайна?
Ще проклинаш ли, когато стане тя знайна? ...

Ти ми каза: "Прекалено късно е."
Но за какво бе прекалено късно.
Аз ти казах, че те обичам.
Дойдох до теб, прегърнах те.
Целунах те, ти ми отвърна истински. ...

Такава е съдбата ни! Да се обичаме,
а търсим смисъл във едно безсмислие.
Да се откриваме в дедите ни, а тичаме!
Да, тичаме и все до... никъде!
Такава е съдбата ни! Да даваме, ...

Защо тъй бързо отлита
всеки миг, щастливо
запечатан с твоята целувка?
Защо след него онзи вик
за съществуване полита ...

Внезапното преплитане
на дланите
не носи истина
и трябва да си
безразсъдно смел, ...

(дует с Боби М.)
А тя бе крехка...
Като връзката на живота със смъртта.
И отблъснат, наказан, вързан, смазан,
омотан с множество въжета от лъжи, ...

Ловях бездомните светулки, след теб да не угасна...
Опитах се, но светлината им не ми достигна...
И само болно ирисът в окото ми нарасна,
наля се с мъка и не успях да я премигна...
Накладох върху името ти някаква ненавист - ...

Не си добре дошъл, но влез.
Вратата е открехната за гости.
Изглеждаш ми нахакан. Интересно!
Поне не си опасен като Господ.
Какво те води в моя семпъл дом? ...

"... Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие." - Добромир Тонев
Отгледах във ръцете си прегръдка,
достатъчно голяма за света,
и дадох му я. Беше като кръпка.
Олекна ми, а после натежа. ...

След погребение
О, Господи - какви сме мимолетници!
Неживите неща ни надживяват.
Дори да доживеем до столетници,
те - вещите, проклетите - остават. ...

Приятелко моя любима,
защо в очите ти блестят сълзи?
Нима отново те измами
и за пореден път ти изневери?
Защо все още го обичаш? ...

Не ме наричай ангел! -
намери той своя бряг.
Наричай ме ти дявол,
с душа студена като сняг.
На мойте очи не се любувай! ...

Тя
Тя стои на балкона и ридае тихичко сълзи.
Чакаща своя принц на бял кон.
Отдавна спряла да вярва в мечтите,
бавно угасва ден след ден. ...

Защо очите ти така ме гледат?
Нима за мен все още те боли
и сякаш искат отново да отнемат
това, което ти отдавна в мен уби.
Защо изобщо очите ни се търсят, ...

Изгревът бавно се приплъзва
и с ярост прогонва тъмнина,
денят събужда ме -
дама капризна,
и как пропива усещам любовта... ...

ЧОВЕК Е ТОЛКОВА ГОЛЯМ, КОЛКОТО ГОЛЕМИ СА МЕЧТИТЕ МУ
Всички имаме мечти. Едни ни се струват по-глупави, други по-красиви, но всички те осмислят живота ни, карат ни да се стремим към нещо, да се борим, да вярваме. Според мен има разлика между мечта и цел. Мечтата е повече желание, което не изисква дъл ...

Някога имало принцеса нежна,
по-тиха от вълна,
в слънце родена.
И нямало от нейните коси по-тежки,
със цвят на светлина, ...

Вървя напред
и твоите думи чезнат.
Вървя напред,
в ушите ми отеква твоят глас.
Ще дойдеш ли при мен довечера... ...

Обсебваш ме. Недей така.
На мен ми трябва малко да се разпилея,
щом видя малко мъжка красота
и даже интелект зад нея.
Специален си. Внимание привличаш ...

В самотата на отлитащите птици
и на твоето поредно заминаване,
в тъгата на отронения лист
и в моята самотна фигура
сред златото ...

Целувах ръката,
която подписва присъди.
Вярвах в илюзии.
Сам ги създавах от нищото.
Презирах тъмата, ...

Ти ме презираш!
Нима ти ям от паничката,
нима ти откраднах
лъжичката?
Нима ти пих ...