Защо си тръгна ти от мен, защо сърцето ми разби?
Тръгна и ми каза ''искам да останем приятели добри''!
Сърцето ми се разтуптя и падна на бузата сълза!
Мечтите ми в миг угаснаха и пропадна в бездна моята душа.
Счупи се на малки стъкълца, разби се моята мечта и пак намразих любовта. ...

За жените, казват, кучки сме били...
Докрай да се раздаваме, не можем.
И никой мъж не може да ни устои,
щом чара си във действие приложим.
Били сме лоши, даже безсърдечни. ...

И така тя се научи да плаче...
Беше странно, непознато усещане... „Почти като ужилване...” – помисли си тя и се надсмя над сравнението си. По дяволите, никога нищо не я беше ужилвало... И въпреки това някъде в съзнанието й се беше изградил някакъв смътен образ за пробождане, зачервяване и растяща бо ...

Роза
Прокълната роза,
откъсната от прокълната ръка.
Отровни черни бодли защитаваха тази прокълната красота.
Ярко червена кръв се сливаше ...

Все някога ще ти се случа, мон ами -
по шията ти ще препърхат устни,
къдрицата-усойница ще пропълзи
и меки пръстчета ще те отпуснат.
Резците ми, мон шер, над тупкащата вена, ...

Наведох се и те докоснах.
Съживих те, като хартия.
Плъзнах се по тялото ти.
Нарисувах те, като дъга.
Открих скритата следа. ...

Първият учебен ден пристига
с тетрадка и учебник в ръка,
хайде, край на пролетната ни
игра.
Ето тука вече ще се трудим, ...

Мислещият човек в XXl век – мит или реалност?
В историята на човечеството винаги е имало хора с блестящи идеи и работещ ум и такива, които предпочитат да не се напрягат излишно. Кой вид доминира днес?
Динамичното ежедневие, всекидневния стрес и напредъка на технологията все повече и повече пречат на ...

И търся аз Адам...
От камъни и клони построих си
шатра - като в каменната ера,
по средата клада подредих си
и търся аз Адам - къде да го намеря?... ...

Тъга и спомени
През нощта ме навестява пак тъгата,
за да сподели със мен умиращия ден,
докле луната не разпростре снагата
на тялото си мрачно в сивкав тен. ...

СБОГУВАНЕ С ТАТКО
С баща си вчера се сбогувах,
простих му, че отиде надалече.
Но с него нещо мое отпътува
и двамата не ще ги видя вече. ...

ОпАрена -
отново -
в тъмното се лутам.
Време е за усмирителната риза.
И почти съм стигнала ръкавите - ...

Ти знаеш ли как боли от любовта,
усещал ли си как умира твоята душа
и как в очите тихо се стопява песента,
когао останеш сам-самичък на света?
Крещял ли си от мъката събрана, ...

Времето ме тегли. Като вакуум.
В студена безразличност ме души.
Да тръгна ли? Дали да чакам?
Ще грейне ли? Дали ще дойдеш ти?
С препълнени от обич шепи, ...

Колко обич разпръснах в живота си,
уморих се от толкоз разлъки!
Днес сърцето ми празно, самотно е...
Липсва в него любовна магия!
Тъжно, голо, ужасно, сиротно е... ...

Да бъдеш птица... да докосваш безкрая със своеволния си полет...
Да бъдеш себе си, да всяваш навред надежда, без да грешиш...
Да се наслаждаваш на дълбоките синева, необятни с поглед...
Да усещаш истината на живота - удоволствието да летиш...

На мама
Аз искам да чуя
oнези песни,
в които душата тъгува...
Кавал да надуят, ...

Едрите капки дъжд се прегръщаха по покрива и съвсем единодушно се стичаха по пролуката между две счупени керемиди. Шумно и някак си напевно като църковен хор падаха и се разделяха по перваза на малкия прозорец на задната стая. В стаята беше полу-тъмно.
Прегъната на две от жал старица провираше погле ...

Знам един човек - той е моят лек!
Знам едно име, но спомена ли го - плаче ми се!
Знам едни очи - аз съм техен роб!
Знам, че ги обичам, знам, че е до гроб!
Знам една душа - вечно празна е! ...

Песента е от 2005г.

Искам си коледния подарък
Всяка нощ си повтарям:
"Утре ще е Коледа.
Ще си направя подарък
от хиляди щастливи усмивки!" ...

Крещи насреща ми,
крещи,
обичам да си бесен,
и там на кола ме вържи,
не искам да си лесен. ...

Закъсня. Вечерята изстина.
Какво? Съвещание ли има?
Да я стопля?... Ще замълча -
от много думи те боли глава.
А моят ден премина леко - ...

Как нежно ме галеха ръцете ти,
Река от страсти се стичаше в сърцето ми.
Ала и двамата нещо ни спираше...
Страх те беше,
Имаш си приятелка - ...

Мъжете... На мъжете, който им вярва, акъл няма. За мен те са като дърветата, но не стоици, не, мили мои.
Прекрасни, дъхави обкичени в цвят през пролетта на чувствата си. Експлозии в зелено в лятото на похотта им. Мирният период на есента им носи изменчивост в състоянието на духа и промилите в кръвта ...

Реполюционер - участник в половата революция.
Максист-ленивец - червено човече от светлото минало,
последовател на лозунга "Да извлечем максималното от ленивеца".
Гущерина - когато и на гущерите им е горещо.
Лъжаба - жаба, която се лъже, че е лилия. ...

Понякога вися на косъм...
И днес осъмнах малка,
безизходна -
в кръга на чувството за лудост.
А колко пъти търсих си ръка - ...

Катастрофа
Мили Господи, сгреших!
Да вярвам ли във твоята пощада?
Навярно зарад туй, че в теб се усъмних,
горчиво плача и във ада страдам! ...

Отворил очи, незатворил сърце -
как ли можех без теб да живея?
Почувствал лъжи, непочувствал ръце -
как ли можех без теб да се смея?
Че животът е труден - мрак го гори - ...

Принцеса ли?!? Не, не съм такава!
Макар да израснах горе, на кулата сама!
На чудеса не вярвам, в реалността живея,
всеки мой миг изпълнен е със самота...!
*** ...

С гнева на твоите въпроси ще срещна утринта
на мойте мисли боси, в окови на страстта.
Не ме насилвай да си ми любим,
щом свободата виждаш в погледа ми син.
Ако съм още от любов към тебе покорена, ...

Стихче за Доброто Момиче
Кой разплака доброто момиче,
кой й каза, че няма вечни неща?
Кой разплака доброто момиче?
Кой й каза, че не може да е щастлива...? ...

ГОЛЯМАТА ЛЪЖА
Не вярвай, ако кажа ти, че те обичам!
Това е лъжа.
Не вярвай, ако сълзи от очите ми се стичат!
И това е също лъжа. ...