П Р О Щ А В А Н Е
Нощ разстила свойта роба черна,
звезди едва потрепват на небето,
Луната, облещила се зверски, ясна -
гледа и присмива се проклето... ...

Видя ме! Очите ми позна ли!?
... или казваш, че си ги забравил.
Лицето ми в мрака разпозна ли,
по устните ми недовършени целувки си оставил.
Обърна се, поспря и продължи, ...

Тръгвам аз по пътя
към вечното страдание.
Чувам кървавите стъпки на моето съзнание.
И сякаш нищото говори,
говори и не спира, ...

Взимам лист и химикалка
Във устата ми цигарата дими
Искам до покрия в сянка
тъгата в моите очи
Искам да разкажа, да се избавя ...

Мразя те, това искаше, нали?
Мразя те, ти сам си го направи, разбери!
Мразя те, мразя те...
нека при тези думи да те заболи...
Ти не си вече нищо за мене, запомни! ...

>>> На разсъмване е тихо, много тихо...
Дали е толкоз тихо на разсъмване?...
Звездите от умора бавно мигат.
Бледнее им ликът от недоспиване.
Прозявайки се, тръгват да заспиват. ...

Изгубих се, за да те намеря,
устремно пътувайки към теб,
потопих се в твоята безбрежност
в непознат за мен магичен свят.
Пробиваше ме със копнежност, ...

23 декември 2024 г. - ден, чакан с голям страх от хората, обитаващи Земята. Ден, в който според предсказанията щял да настъпи краят на света. Цялото човечество беше изпаднало в паника. От години се говореше за това, но така и никой не вярваше на различните пророци. Всички смятаха, че това са поредни ...

Вече е време
Вече е време да бъда щастлива,
любовта да клокочи като извор от мен,
да се рее кат' птица тя из всемира,
да е безкрайно красив всеки следващ мой ден. ...

На Алекс, която ми каза, че в момент на отчаяние и далеч от нея, ще напиша нещо красиво за нея. И когато това стане, тя ще го прочете и ще се обади.
Живял някога в едно далечно царство самотен цар, който имал само една дъщеря. Принцесата била толкова красива и с добро сърце, че баща й се страхувал д ...

Чакам те
Чакам те сама
отново тук,
в душата ми вали дъжда
от топъл мрак и студ! ...

Много или малко е времето прекарано с теб,
отговор не смея да дам,
но зная, че в живота ми за пръв път ми се случва,
сърцето си цяло на някого да отдам.
Много са радостите, които откривам ...

НЕБЕ
Небе от облачни въздишки,
опитало меда на късните лъчи.
Небе от лъчезарни нишки
за бягството на Слънцето тъжи. ...

Сънувах те, че те целувам.
Представи си!
Докосвах устните ти с женски плам.
И беше хубаво... хареса ми, защото
пак можех да те имам най-спокойно. ...

Най-лесно е да лъжеш любовта,
когато искаш да извикаш ''остани'',
най-лесно е кажеш - не е тя,
да страдаш и сърцето да боли...
Най-лесно е да кажеш, че прощаваш, ...

Да обичаш двама -
може би това е грях.
Да обичаш двама -
как се случи, не разбрах.
Единият - изгарящият огън, ...

Ще чакаш ли?
Цял живот... цял един живот прекаран в чакане. На какво, на кого? Чакаш всичко и всеки. Чакаш да си отидеш, чакаш да дойдеш. Чакаш нищо и никой. Вървиш сам като вълк единак, сам с глутницата вълци. Уж заедно, а по отделно.
Чакаш да създадеш. Да сътвориш вълшебството. Да промениш предста ...

искаш ли...
просто така, да започнем...
ще се качим в колата, ще пуснем музиката
толкова силно колкото да заглуши всички мисли.
вятъра ще брули лицата ни ...

И уж бяхме там, и уж видяхме...
А къде бяхме и какво видяхме?
Всеки казва, че било страхотно,
казва «най-доброто» беше.
А когато стане нешо друго, ...

Как всичко е далече. И не спира
тътнежът на великото в заблудите
да търси и дори да се опива
от жестове, недоловими в думите.
Изстива всяка мисъл кадифена, ...

В дебрите сковавани от сняг,
дълбани от вихрушки сто години,
там някъде на ледения бряг,
момченце се роди със скромно име.
"Кръщаваме те в името на Балдур, ...

Изживях те
под дървото с мъховете.
Изживях те
в погледа на малкото дете.
До колоната те изживях ...

Аз имам ключа!
Толкоз дълго търсих го -
ключа към сърцето!
Пробвах
с нежен шепот, ...

Прощъпалник или Седемте стъпки към вечното щастие
( Четиво за души, обичащи Светлината )
http://www.vbox7.com/play:e34edd84
Всеки е наблюдавал как малкото дете се учи да ходи. Прави няколко стъпки и пада, после отново тръгва и така, докато успее да се задържи в изправено положение. Това се елементи ...

Останах сам... оглеждам се във чаша ром
и леден къс, небрежно плуващ в нея.
Къде изгуби се сред спомените моят дом?
Да... дишам още – значи, че живея...
"Убива пушенето" – казват – но едва ли... ...

Като стъпка от твойте следи,
невидима вървя.
Невидимото момиче.
Кой за нея ще отвори очи,
и за болката, скрита в дланта, ...

Във тази нощ... звездите не заспиват,
погалени от тръпнеща ръка,
усмихват се и светлината им достига,
от моята... до твоята душа.
И двамата... дали говорим ...

Не си отивай, слънчево момче.
Не ме оставяй в зима посред лято.
Не разпилявай като дъжд от светлини
сърцето си тъй нежно-благодатно.
Не се отказвай, приказно момче, ...

БЕЗПОКОЙСТВО
Мисли - хвърлени в мрака,
викат утрото дългоочаквано.
Гонят се, спират, лудо препускат,
блъскат се, връщат се... Ума не напускат. ...

Звезди, звезди - безкраен свят.
Но няма нито рай, ни пъкъл...
Мълчания в миражите лежат
и всеки - сам във своя ъгъл.
Възходът среща своя крах ...

Най-слепите очи
Най-слепите очи
са празните.
Не ги запълват даже
обещания ...

Eто ме...
Ето ме - сега съм твоя,
блеснала съм - златна връв
по тялото ти... и потъвам в зноя,
на твоята южняшка кръв!... ...

Аз потеглям. Пристига нощта.
Ще поема със нея незнайно
накъде... Все едно. Без лице
ще остане голямата тайна.
Здрачът пада без хор от щурци. ...